1 Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 02 май 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и трета година ,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 283/2023 г. Производството пред ВКС е по чл.346,ал.1,т.1 от НПК и е образувано по касационна жалба на адв.Е. П. от АК Пазарджик, защитник на подсъдимия А. М. М., против въззивна присъда № 3/26.01.2023г. на Апелативен съд Пловдив, постановена по ВНОХД №365/2022 г., с която е била отменена присъдата на Окръжен съд Пазарджик в оправдателната и част и постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението му по чл.115 във връзка с чл.18 от НК и му е било наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК е било определено общо наказание в размер на най-тежкото - пет години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при първоначален общ режим, към което е било присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С присъдата, апелативният съд се е произнесъл по направените във въззивната инстанция разноски и на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 06.04.2021г до 29.04.2021г. В потвърдителната част, касателна другите две престъпления, за които подсъдимият е бил осъден от първоинстанционният съд - по чл.235,ал.1 и по чл.339, ал.1 от НК, въззивната присъда не е предмет на оспорване. В касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл.348,ал.1 от НПК, подробно аргументирани в постъпилото по реда на чл.351,ал.4 от НПК допълнение. С твърдения за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна е заявено наличието на касационния повод по чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Посочено е също, че с осъждането му за престъпление по чл.115 във връзка с чл.18 от НК, без да е посочена коя от трите хипотези по чл.18 от НК е възприета, както и чрез осъждането му по непредявено обвинение, с оглед посочената във въззивните мотиви квалификация, каквато липсвала пред първостепенният съд – по чл.115 във вр с чл.118 от НК, постановената спрямо подсъдимия въззивна присъда е в нарушение на материалния закон, поради приложените погрешни правни квалификации. Касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК е ангажирано чрез наведени в жалбата оплаквания за допуснато от апелативната инстанция неизпълнение на задълженията по чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК, вследствие на което е осуетено разкриването на обективната истина и по-конкретно: неизследвани са останали съществените за делото въпроси: 1/ зад кое дърво се е скрил пострадалия К., понеже незаконосъобразно съдът идентифицирал дървото въз основа на неговите показания, които, според касатора са противоречиви и лишени от достоверност; 2/ денивелацията на терена и на каква дълбочина би проникнал проектил, изстрелян от разстояние около 6 метра и дали намерените гилзи са били местени; 3/ от какво оръжие са другите три гилзи, намерени също при огледа на местопроизшествие; Третото касационно основание е аргументирано с оплакване за прекомерност на наказанието. Твърди се, че при пълна липса на отегчаващи обстоятелства, съответно при подценяване значението на смекчаващите, определеното от АС наказание в размер на пет години е явно несправедливо. Изтъкват се също и аргументи, свързани с неправилното отчитане на времевите периоди, в които подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и с мярка за неотклонение домашен арест. Отправените искания са в алтернативност: отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия от ВКС, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивната присъда, като бъде намалено наложеното наказание, с приложение института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият М., редовно призован участва лично и с договорния си защитник адвокат П. и със защитника по чл.91,ал.2 от НПК - М. А. М.. Касационната жалба се поддържа изцяло с акцент върху неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление, което същият не е извършил и искането е за неговото оправдаване. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Излага съображения по наведените касационни нарушения и аргументира позиция за тяхното отсъствие, като моли въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационното производство е първо по ред, след преминали две първоинстанционни и две въззивни прозводства. С присъда, постановена по НОХД № 21/2021 г. Окръжният съд Пазарджик признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъпление по чл.115 вр. с чл.18,ал.1 от НК и го оправдал по това обвинение. Признал го за виновен в това да е извършил престъпления по чл.235,ал.1 и чл.339,ал.1 от НК и след като определил за всяко едно от тях наказание, на основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия общо наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК, за срок от пет години, към което присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С Решение по ВНОХД № 444/21г., образувано по протест и въззивна жалба, състав на ПАС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, поради констатирани съществени процесуални нарушения по см на чл.348, ал.3, т.1- т.3 от НПК. При новото разглеждане на делото, вторият състав на Окръжен съд Пазарджик достигнал до същия правен резултат, като с присъда № 22 от 28.06.20228 г. по НОХД № 18/2022 г. признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъплението по чл.115 вр. с чл.18,ал.1 от НК, поради което го оправдал по това обвинение, а съответно, като намерил подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл.235,ал.1 и чл.339,ал.1 от НК, и след като определил наказание за всяко едно, на основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия най-тежкото от тях – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години, към което присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С присъдата, съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, както и на основание чл.59, ал.1 от НК, приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 03.07.2020г. до 05.04.2021г. Вторият състав на Апелативен съд Пловдив разгледал, образуваното само по протест ВНОХД № 365 по описа на съда за 2022г. и постановил атакуваната сега присъда, предмет на настоящата касационна проверка. Подадената касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срок и срещу акт от посочените в чл. 346,ал.1,т.1 от НПК Разгледана по същество, ВКС я намира за неоснователна. Първо е необходимо да се уточни, че с оглед изложените в касационната жалба основания по чл.348 от НПК и доводите, посочени в тяхна подкрепа, съгласно чл.347, ал.1 от НПК пределите на настоящата касационната проверка са ограничени само до правилността на оспореното с новата присъда осъждане на подсъдимия за престъплението по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК. Прочитът на развитите в касационната жалба и допълнението към нея съображения към раздел първи - „нарушения на материалния закон“, и към раздел втори - „съществените процесуални нарушения“, преценени съдържателно разкриват доводи с разнопосочен характер. Заявените „погрешни правни квалификации“, чрез които се твърди материална незаконосъобразност - неконкретизирана хипотеза на чл.18 от НК и неправилното, след като производството е протекло по общия ред, определяне на наказанието при чл.58 б.“а“ от НК, с оглед претендираните последици са относими към регламентираното в чл.348,ал.1,т.2 от НПК касационно основание, понеже се твърди, че с допуснатото нарушение е компрометирано правото на защита на подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е осъден. В същото време, заявените в раздел втори от допълнителните съображения аргументи (стр.шеста) са изцяло относими към предпоставки, свързани с преценката за материалната незаконосъобразност на въззивния акт - обективна несъставомерност, с оглед претендирания доброволен отказ от опит и субективна такава, с оглед заявеното отсъствие на пряк умисъл за убийство, изведено от височината на проектила – 61см, преценена като изключваща изстрел насочен към жизнено важни части на човешкото тяло. Независимо от различното им отнасяне към съответните основания по чл.348, ал.1 от НПК, касационната проверка е дължима към всички изложени в жалбата съображения, като приоритетно място имат ангажираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, понеже евентуалното наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, предполагащо ново разглеждане на делото, би направило безпредметно произнасянето по другите две касационни основания. Аргументираните различни проявления на въведеното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, с оглед възможността за обсъждане и отговор от касационният състав, налагат и позволяват тяхното систематизиране в три основни насоки: 1/нарушения на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК, допуснато чрез: - игнориране на задължението за разкриване на обективната истина, понеже от една страна напълно безкритично апелативният съд възприел за достоверни показанията на пострадалия К., които според касатора са противоречиви и опровергани, в подкрепа на което е и предложения подробен собствен анализ (на стр.2 - стр.4 от жалбата), а от друга, останали неизследвани важни обстоятелства: денивелацията на терена, на който били подсъдимия и св.К., дълбочината, на която би проникнал проектил, изстрелян от 6 метра от разстояние, което би проверило възражението, че гилзите били местени и неизследването на други три намерени също там гилзи – от какво оръжие били изстреляни и “евентуално от кого“; - ползване на данни от негоден доказателствен източник, а именно протокол за оглед на местопроизшествие; - обсъждане на доказателства, събрани при първото първоинстанционно разглеждане на делото, без да е отчетено, че присъдата е била отменена като постановена от незаконен състав; 2/ нарушение в оценъчната доказателствена дейност, с уточнението, че макар и на същата плоскост да е заявено оплакването за допуснатото неразкриване на обективната истина по делото, доколкото се твърди „недоказаност“, а единственото проявление в рамките на възможната касационна проверка (необосноваността, както е известно не е касационно основание) е анализът на доказателствената основа да е превратен или необективен, както и с оглед претендираните от допускането му последици – опорочен процес на формиране на вътрешното убеждение, се налага и самостоятелното му обсъждане. 3/нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразено чрез осъждане по непредявено обвинение по чл.115 вр. с чл.118 от НК, без да е ясно за какво престъпление е осъден, поради непосочване на хипотезата на чл.18 от НК и без да е ясно в каква процедура е осъден, понеже наказанието било определено на основание чл.58,б.“а“ от НК „ и то при условие ,че делото е разгледано по общия ред , а не по реда на чл.371, т. 2 от НПК“ ( стр. 2, допълнението към касационната жалба). 4/ нарушение, изразено в липса на мотиви, допуснато чрез противоречията, върху които е акцентирано на стр.пета от допълнителните съображения: - различното разстояние, от което апелативният съд е приел да е произведен изстрела към дървото, четири метра или шест метра; - фактически изводи за усетена от подсъдимия „болезнена лютивина по лицето“, налична в обвинителния акт, но неподкрепена с доказателства, понеже намерените други три гилзи не са изследвани, нито е изследвана принадлежността им към предадения десет дни след инцидента газов пистолет; липсата на мотиви е обоснована и с пропуска на апелативния съд да аргументира правните си изводи – за установения пряк умисъл, при който е приел да е извършено деянието от подсъдимия, както и за приетата изобщо обективна и субективна съставомерност, при положение, че според касатора подсъдимият „категорично“ не е имал намерение да извърши убийство и дори и „хипотетично“ се допусне, че първоначално е бил налице такъв умисъл, то и с отказа да довърши започнатото, въпреки, че „никой и нищо не му е пречило да изпълни намеренията“, доброволно се е отказал(стр.6 –стр.7, допълнителните съображения); липсата на мотиви е аргументирана и с игнорирането на въведени пред апелативната инстанция доводи и възражения – подробно изброени на стр.7 и стр.8 от допълнението към касационната жалба, които не били обсъдени и на които контролираният съд не е дал отговор в мотивите към атакуваната присъда; І. По оплакванията, обхванати от релевирания касационен повод по чл.348, ал.1,т.2 от НПК. ВКС намира за необходимо да направи предварително уточнението, че в нито един от аспектите, на цялостно атакуваната процесуална дейност на апелативната инстанция, не се открива пропуск или процесуално нарушение, което да е с интензитет, обосноваващ необходимост от ново разглеждане на делото. Контролираният съд не е подценил, нито пренебрегнал задължението си на последна по фактическото изясняване на делото инстанция, а напротив – задълбочено е изследвал, проверил и анализирал доказателствената съвкупност, включително събраните във въззивното съдебно следствие доказателства, проведено за установяване на факти от предметния обхват по чл.102 от НПК, за които с основание е приел, че изискват непосредствена проверка и изясняване. Прецизирал е допустимата доказателствена основа, от която законосъобразно е изключил показанията на св.Й.Ч. и св.К.З., поради което и отправения в жалбата упрек за цялостно опорочена и несъответна с принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК процесуална дейност е лишен от основание. Относно конкретните възражения. І.1.А Противно на твърденията в жалбата, показанията на св.К. не са възприети безкритично, а са подложени на обстоен анализ(стр. 6 от мотивите). Не е пренебрегнато, а напротив внимателно е обсъдено различието относно възприемане забиването на проектила, като законосъобразно АС е акцентирал върху вътрешната последователност и устойчивост на свидетеля във възпроизвеждане на съществените фактически данни, свързани с хронологията на процесните събития, а именно, че след като подсъдимия бил осветен с фенерчето, изгасил резачката извадил пистолет и започнал да стреля към свидетеля, който се прикрил зад дървото, в което при огледа е намерен проектила. С основание, констатирайки последователност, неизменност и пълна кореспонденция с другите гласни доказателства - показанията на свидетелите В.А.,Т.К., А.Р., с писмените доказателствата и заключението на експертизите, контролирания съд е възприел като обективни и се е доверил на показанията на св.К.. Не е подминал в обсъждането и липсата на първична информация за стрелба в подадения от последния към тел.112 сигнал, като обективно и вярно са ценени обстоятелствата, при които са настъпили събитията, предмет на възпроизвеждане - не спокойна, а несъмнено стресова по естеството си ситуация (л.10,възз.мотиви). Следователно, оплакванията за допуснати нарушения в оценъчната дейност са лишени от основание и не могат да бъдат споделени. Лишени от опора в делото и изцяло неоснователни са претендираните в жалбата пропуски на съда да изследва денивелацията на терена, на който били подсъдимия и св.К., дълбочината, на която би проникнал проектил, изстрелян от 6 метра от разстояние и намерените също там гилзи – от какво оръжие били изстреляни и “евентуално от кого“. Посочените обстоятелства са били поставени на експертно изследване пред инстанциите по същество и са получили отговор, приет без възражение от страните(л.44,НОХД№18/2022г.,л.81,ВНОХД№365/2022г.) Изготвената от вещото лице В.С. Съдебно-балистична експертиза, констатациите в извършения оглед относно местоположението и значителното отстояние между двете съвкупности гилзи - обект11 и обект13, както и изготвената от вещото лице Н.Б., Съдебно - балистична експертиза, в т.4 от същата и дадените в т.1 и т.3 разяснения относно възможните базовите фактори за изследване и отсъствието на необходимост, по тази причина, на допълнителна проверка чрез следствен експеримент, цялостно изключват състоятелността на така наведените в жалбата оплаквания. І.1.Б. Контролираният съд не е ползвал негодни доказателствени източници и така насоченото оплакване също е лишено от основание. Законосъобразността на извършеното в рамките на досъдебното производство процесуално следствено действие – оглед на местопроизшествие и процесуалната годност на обективиращия го протокол е била оспорена и във въззивното производство и със споделими съображения апелативният съд (стр.7 от възз.мотиви) е намерил възраженията за неоснователни. Вярно е преценил, че от значение за годността му е ясно изводимото, от неговото съдържание и оформяне обстоятелство, че при провеждане на огледа са участвали поемни лица – свидетелите М.М. и А.Ч., в каквато посока е изискването в НПК. Колебливите възприятия на същите за точния час, в който били събудени и се придвижили до местопроизшествието, при установеното им уведомяване за причината, поради която отиват и качеството, в което ще участват, не са от естество да компрометира процесуалната годност на протокола за оглед, което следва, включително и от процесуалното предназначение на предвиденото в НПК участие на поемни лица. За изясняване на отправените и пред него възражения, контролираният съд е провел задълбочено непосредствен разпит на св.Ч., констатирал е противоречия с посоченото в разпитите от досъдебната фаза и ги е оценил вярно, като с основание е възприел като по-близки до възпроизведените в тях събития, логически по-подредени и в по-голяма степен кореспондиращи с останалата доказателствена основа, дадените на досъдебното производство показания, потвърдени в съществените си пунктове и във въззивното следствие: 1/относно отиването с другото поемно лице, без да е сигурен за часа, но по „тъмно“ и 2/ относно предприетите действия от разследващите - „видях поставяха номерца някакви“, “гилзи долу имаше, не можах да видя колко..“, “извадиха някакъв куршум от дървото“. От друга страна, предвиденото в чл.137 от НПК участие на поемните лица, като особени независими участници в процеса, обезпечава дължимата гаранция за достоверност относно време, място и начин на провеждане на процесуалните действия от компетентните органи по разследването, но не съставлява своеобразен процесуален контрол върху действията по извършването на самото процесуално следствено действие и в този смисъл липсва изискване, с оглед неговата валидност, поемните лица да „придружават“ разследващия във всеки един момент – достатъчно е да са възприели действията и резултатът от намирането на интересуващи делото предмети, което в случая е спазено. Както е посочено в Р № 49/ 5.02.2009 г. по н.д.№ 681/2008 г.,ВКС, II н. о „От поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности точното място на откриване, точния вид и описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол.“ След като местопроизшествието несъмнено е било запазено, както законосъобразно е установил контролираният съд с разпита на свидетелите К. и Р. и в действията по огледа, чиято времева продължителност е отнела няколко часа, несъмнено са участвали поемни лица и същите са възприели намерените и иззети при огледа веществени доказателства, АС законосъобразно е приел, че протокола за оглед отговаря на изискванията на чл.131 от НПК и го е ползвал като доказаталствено средство в аналитичната си дейност. І.1.В. Свързано с предходно обсъденото проявление на заявения касационен повод, но също така неоснователно е и оплакването за ползване на информация, ненадлежно събрана. Вярно е, че контролираният съд е обсъждал данните от извършеното обаждане на тел.112, за които е приел да са разчетени от самия съдебен състав, което е относимо към първото разглеждане на делото, докато при второто първоинстанционно разглеждане информацията от записа на тел 112 е била обект на експертно разчитане, но така допуснатото нарушение разкрива формален характер и няма за последица претендираната в жалбата незаконосъобразност, понеже от една страна съдържанието на подадения на тел. 112 сигнал не е с решаващо значение по отношение установимостта на релевантните факти и второ, тази информация е възпроизведена надлежно и чрез показанията на св. К.. Отделно от това не е пряк източник на злепоставящи подсъдимия факти, а напротив – в същата не се съдържат данни, посочени от св.К. за стрелба срещу него. Последното, законосъобразно е ценено от контролираният съд съвкупно с всички доказателства по делото. Иначе казано, какво точно е съобщил св.К. при сигнализирането на тел.112 е без съществено значение към фактите от предмета на доказване, които законосъобразно са установени от контролирания апелативен съд. І.2.Неоснователно е и релевираното оплакване за нарушения в оценъчната доказателствена дейност Прегледът на извършения от контролирания съд доказателствен анализ не дава основание ВКС да се съгласи с направеното възражение, понеже в дейността му по обсъждане на доказателствената съвкупност и оценката на доказателствената информация не се откриват заявената превратност и необективност, включително и относно обясненията на подсъдимия, които не са ценени встрани от действителното им съдържание. Те не са нито игнорирани, нито произволно отхвърлени като недостоверни, а напротив - са подложени на внимателно и съвкупно обсъждане, през извършената експертна проверка на обективно установените фактически данни за местоположението на трите гилзи (обект 11) и проектила ( обект 16), и с оглед заключението на в.л.Б., убедително защитено в съдебно заседание, относно непромененото положение, в което е бил стрелеца и при трите изстрела, произведени при една и съща насоченост на пистолета към дървото, твърденията на подсъдимия за стрелба във въздуха, с основание са приети за недостоверни. Коректно са ползвани и резултатите от извършените експертни изследвания, подпомогнали съда при изясняване на фактите, като законосъобразно е ценено, като обосновано и компетентно становището на вещите лица от комплексната физикохимическа и балистична експертизи, както и от двете - съдебно балистични експертизи. Професионалното и научно защитено обследване по поставените задачи е дало отговор относно значението на всички, отразени в огледния протокол констатации и конкретно, относно местоположението на намерените две съвкупности гилзи, безспорно установената принадлежност на трите гилзи обозначени като обект 11 към процесния пистолет „М.“ и значителното, спрямо тях отстояние на другите три гилзи – обект 13. Подпомогнат така, професионално и задълбочено апелативният съд е изградил вътрешното си убеждение по релевантните факти и при възприетата хронологична последователност на събитията и установената поредност на стрелбата (л.5 и л.9,възз мотиви), с основание е отрекъл достоверността на заявената от подсъдимия причина за произведените от него три изстрела. Всъщност, обективирания в мотивите към въззивната присъда анализ на доказателствата и изведената фактическа хронология на процесните събития, с изключение на посоката на стрелбата и съответно причината за произведените изстрели, не е била и предмет на оспорване от подсъдимия. За това и неясна остава защитната позиция да се възразява срещу годността и достоверността на всички събрани по делото доказателства, след като самият подсъдим в депозираните на досъдебното производство показания, включени надлежно чрез прочитането им и поддържани пред инстанциите – не оспорва фактите, свързани с отиването му в гората през нощта за да реже дърва, носените резачка и незаконен пистолет „М.“, както и че е произвел три изстрела с оръжието. В контекста на фактите от предмета на доказване, очертани по делото чрез повдигнатото обвинение за престъпление за опит за убийство, как точно е открит проектила и дали самият свидетел го е посочил е лишено от приписваното му генерално значение, защото фокусът е върху действително важния факт - дали проектилът е от оръжието, използвано от подсъдимия, като на този въпрос апелативният съд е дал експертно проверен, доказателствено обезпечен и ясен отговор. За това е и неоснователна претенцията за недоказаност на престъплението, коментирана само в аспекта на възможното проявление на втория касационен повод - а именно законосъобразното формиране на вътрешното убеждение. І.3. Не са допуснати претендираните в жалбата процесуални нарушения, които да са принципно отстраними и да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Същите са разнопосочно аргументирани, но изцяло неоснователни във всичките им, подробно развити в жалбата проявления. І.3.А.Противоречието в правната квалификация, изтъкнато в аспекта на претендираните му последици, като препятстващо подсъдимия да узнае за какво престъпление е осъден е формално и разкрива декларативен характер. Действително, апелативният съд, на стр.8 от мотивите, при възпроизвеждане на цифровата квалификация, по която първостепенният съд е оправдал подсъдимия, при цитираната привръзка вместо чл.18, е изписал 118, но допуснатата неточност е с явно технически произход, каквато неточност между впрочем е допусната и в самата касационна жалба, в която се твърди, че постановената осъдителна присъда е по „чл.155,вр. с чл.18“ (стр.2), вместо действителния цифров еквивалент на процесното престъпление - чл.115. Ясно е, че при несъответствия, чието естество е изцяло от технически характер, липсва състоятелна основа за претендирано накърнено право на защита. І.3.Б Неоснователно е и възражението за ограничение правата подсъдимия, проявено чрез пропуска на контролирания съд да посочи точната хипотеза на чл.18 от НК– дали се касае за опит за убийство или за „отказ от довършване на престъплението“ (стр.2, абзац първи от допълнителните съображения). Действително в диспозитива на присъдата апелативният съд е допуснал непрецизност, като не е конкретизирал нормата на чл.18 от НК, посочена като привръзка към чл.115 от НК. Характеристиката на изключващото наказуемостта обстоятелство, регламентирано в ал.3 на чл.18 от НК и ясният резултат от въззивното производство, което е приключило с осъдителна присъда, от една страна, а от друга дължимият съвкупен прочит на мотиви и диспозитив, понеже същите са в неразривно единство, относно действителната воля на решаващия съд да признае подсъдимия за виновен и го осъди, лишават от обективна основа претендираните последици на пропуска на съда да посочи точната хипотеза на чл.18 от НК и му придават изцяло декларативен характер, поради което и не изискват повече обсъждане от ВКС. І.3.В. Неоснователно е и възражението за накърнени права на подсъдимия, аргументираното с неяснотата на производството, при което протекло делото, понеже наказанието било определено на основание чл.58,б.“а“ от НК „ и то при условие, че делото е разгледано по общия ред, а не по реда на чл.371,т 2 от НПК“ (стр.2, допълнението към касационната жалба). Съдът не се е позовал при определяне на наказанието на чл.58а от НК, а на чл.58 б.“а“ от НК. Защитата, макар и коректно да цитира иначе напълно вярната и точно приложена от съда норма на чл.58 б“а“ от НК, неясно защо счита, че тя именно е определящата наказанието при така нареченото „съкратено съдебно следствие“. В НК двете норми – на чл.58 и чл.58а са самостоятелно въведени и с различно съдържание. С правилно приложената от апелативния съд норма на чл.58 б.“а“ от НК, законодателят е дал възможност за смекчаване на отговорността на дееца, с оглед степентта на довършеност на престъплението, поради което и с прилагането и не е допуснато каквото и да е нарушение, още по-малко претендираното накърняване правата на подсъдимия. Точно обратното. Същите са гарантирани в пълна степен, понеже без да е бил длъжен (понеже чл.58 б.“а“ от НК регламентира възможност, а не задължение на съда) АС е определил наказание на подсъдимия в облекчените условия на чл. 58 б“а“ от НК, а не в общите по чл.54 от НК. І.4 Не е допуснато и претендираното нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т. 2 от НПК – липса на мотиви. Не може да се отрече, че избраният във въззивните мотиви подход при възпроизвеждане на приетата за установена фактология не следва точно предписанията на чл. 339, ал.3 от НПК. Съгласно посочената норма, когато, както е в случая въззивната инстанция постановява нова присъда „се прилагат изискванията на чл.305“, докато контролирания съд се е ограничил в изпълнението на това си задължение (стр. 2 –стр. 3) до възпроизвеждане на приетото от първата инстанция и от къде същата е извела тези заключения по фактите. Вярно е, че от последващото изложение, с което въззивният съд е взел отношение по наведените пред него възражения е изводимо и позволява да бъде проследено вътрешното му убеждение относно обективираното съгласие с така възпроизведената фактология, към която е добавил само конкретното фактическо различие относно насочването на пистолета (стр.11, възз.мотиви), но именно поради така избрания подход е допуснато и противоречието, от което защитата черпи основанията си за развитите оплаквания, макар и по същество същите да са формални и неоснователни. І.4.А Първото от тях е свързано с физическите параметри на разстоянието между подсъдимия М. и св.К. – около 4.5 метра, прието в споделената с първия съд фактология, на които се приближил пострадалия и осветил нарушителя и съответно, около 6 метра, съобразно експертно изследваното местоположение на двата изходни елемента – местоположението на гилзите и проектила. Освен различната обективна основа на изследвания факт – в първия случай от гласни доказателства, а във втория чрез предвидения в чл.144 от НПК способ, но и различието изобщо не от естество да компрометира проследимия процес на формиране на вътрешното убеждение, доколкото прочитът на мотивите не оставя съмнение във волята на решаващият съд да възприеме разясненото от вещото лице обстоятелство и аргументирания на тази основа фактически извод за действителното отстояние между двамата при стрелбата, като генералното значение в случая е реалната близост, а не точното до детайли разстояние в сантиметри. І.4.Б Второто от тях е с идентичен произход – непрецизния подход на АС при изготвяне на дължимите мотиви, но е също неоснователно. И това е така, понеже обстоятелството дали подсъдимия е усетил „болезнена лютивина по лицето“, както е приел въззивният съд или усещането е било „смърдене в лицето“, по собствените му обяснения е без каквото и да е значение към действителните, включени в предметния обхват по чл.102 от НПК факти. Иначе казано, каква точно е била реакцията на подсъдимия от несъмнено употребеното срещу него оръжие, ползвано от пострадалия – газов пистолет, подробно изследван от споменатата вече експертиза на в.л. В.С., не е с придаденото му в жалбата значение и не е от естество да обоснове търсения съществен порок и претендираната отмяна на въззивния съдебен акт. І.4.В Заявената порочност на атакувания акт по см. на чл.348,ал.3,т.2 от НПК, аргументирана с липсващи в мотивите отговори по съществени възражения на защитата, също е лишена от основание, понеже не намира опора в делото. На стр.9 от въззивните мотиви, контролираният съд ясно и разбираемо е възпроизвел правните си съображения за установения от субективна страна състав на престъплението, за което е осъдил подсъдимия. Коректно е да се посочи, че правната конструкция на чл.18, ал.3 от НК, въпреки подробното и аргументиране в пледоарията пред въззивната инстанция (стр. 84, ВНОХД) не е била обсъдена изрично в мотивите. При безспорно липсващото, от данните по делото, основание за приложимост на изключващото наказуемостта обстоятелство по чл.18, ал.3, б.“а“ от НК - т.нар „доброволен отказ от опит“, макар и несъмнено допуснато, нарушението на апелативната инстанция не е с претендираната същественост по см. на чл.348,ал.3 от НПК. Същите аргументи са развити и в касационната жалба и по тях касационният състав ще вземе становище, във връзка с обсъждането на заявения касационен повод по чл.348, ал.1,т.1 от НПК І..4.Г Идентично е положението и с оспореното качество на мотивите, аргументирано на плоскостта на липсващите отговори на отправените от защитата и подробно изброени в допълнението към жалбата (стр.7-стр.8) възражения. В значителната си част те преповтарят изложени такива, интерпретирани от касатора като аргументиращи заявените и обсъдени по - горе оплаквания по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК: неизследваните други три гилзи (обект13–бел.ВКС), неизследваната денивелация на терена на местопроизшествието, неизследваната дълбочина на проектила, значението от гледна точка субективна съставомерност на деянието, на височината на намерения в дървото проектил, а също и необсъденото приложение на чл.18, ал.3, б.“а“ от НК. Извън тях, се претендира липса на мотиви, поради липсващ в тях отговор на възражения за неизследвани дактилоскопни отпечатъци по пистолета „М.“ и за неизчерпателния отговор на вещото лице на всички хипотези, свързани с възможното местоположение на гилзите при отклонение не само от 90 градуса, но и от 30 градуса. След като във въззивните мотиви, по съществените и относими към предмета на доказване обстоятелства, контролираният съд е изложил фактическите си констатации и същите са резултат от законосъобразна аналитична дейност, пропуска му да обсъди в детайли всички възражения, които както се посочи са и дублиращи, не е с търсеното от касатора значение, като разкриващо наличието на претендираното касационно основание по чл.348,ал.1, т. 2 от НПК, в проявлението му по ал.3, т. 1 от НПК- липса на мотиви. В обобщение, неоснователността на заявеното наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК изключва процесуалната необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. ІІ. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактически установеното поведение на подсъдимия М. правилни и обосновани са изводите на контролирания съд относно виновността и отговорността му за престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК и в този смисъл, с осъждането на подсъдимия, не е допусната претендираната материална незаконосъобразност. Относно най-съществените за изхода на делото обстоятелства, на които разбираемо защитата набляга, но които не могат да бъдат споделени - заявената субективна несъставомерност, аргументирана с доводи за липсващи фактически основания за изведения от контролирания съд пряк умисъл, понеже височината на проектила е извън височината на жизнено важни части на човешкото тяло, както и ненаказуемост на деянието, поради съзряната приложимост на чл.18,ал.3,б.“а“ от НК, изводима от претендираната оценка на фактическото поведение на подсъдимия – при наличие на възможност, след като пострадалия бил зашеметен с удара по главата, не го умъртвил, а избягал, ВКС намира за необходимо да посочи следното: ІІ.1.Без съмнение, опитът за убийство( чл.18,ал.1 от НК), е наказуем само при пряк умисъл, но изводът на апелативната инстанция за осъществения от подсъдимия М. опит за убийство именно при пряк умисъл, въпреки твърде пестеливата аргументация в мотивите, е принципно верен. Трайно е разрешен в съдебната практика въпросът за обективната основа, върху която се извършва дължимата преценка за субективното отношение на дееца към преследвания резултат - не неговите декларации, а поведението му - осъществените фактически действия. В задължителните указания на т.3 от ППВС 2 от 1957г и т.4 от ППВС №14 от 1963г, неизгубили сила и актуално приложими (вж. ТР 1 от 24.01.2022г на ОСНК) са дадени ясно насоките за установяване на умисъла, изводим именно от „средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и др.“, а също и от „ .. интензивността на посегателството, уязвимостта на органа върху, който се посяга и др“, като освен посоченото от АС, в тази посока са и редица други решения на ВС на РБ и ВКС - Р № 32/ 11.III.1991г. по н. д. № 868/90 г., на ВС, I н. о., Р№ 144/6.06.2013 г. по н. д. № 405/2013 г., III н. о. Р № 223/ 7.05.2012 г. по н. д. № 458/2012 г., на ВКС, I н.о и др. Съществен в конкретния случай е подходът при дължимата оценка на обективно установеното поведение и как логически обмислената връзка между последното и насрещните факти устойчиво и с дължимата несъмненост разкриват действителното намерение на дееца. Важността на този въпрос личи в още по - голяма степен от обстоятелството, че в преценката на едни и същи обективни факти двете инстанции са достигнали до противоположни изводи, ползвайки различни изходни критерии: първостепенният съд – височината на проектила, отнесен буквално към съответната на височината част на човешкото тяло, която не включва жизнено важни органи – торс и глава, а крайници, а апелативната инстанция – насоката на стрелбата – произведените директно към свидетеля три изстрела. Настоящият касационен състав споделя изцяло правните изводи на контролираният съд. Същите са в съответствие с дадените, посочени по-горе, задължителни указания на ППВС при решаване на въпроса относно умисъла и същевременно са в унисон с изискването на чл.14, ал.1 от НПК. Изискуемата несъмненост на дължимите логически обмислени фактически данни е постижима само при цялостното им и всеобхватно обсъждане, които в случая включват: характера на използваното оръжие, разстоянието от което са произведени изстрелите и тяхната насоченост, както и обстановката, динамиката на събитията и всички останали конкретни обстоятелства, характеризиращи ситуацията, при която се е развил инцидента. Както непротиворечиво е прието в съдебната практика „Поначало умисълът при посегателствата срещу личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпният резултат (смъртта или телесната повреда) и когато деецът иска настъпването на един от няколко възможни престъпни резултата, то той действа с алтернативен пряк умисъл“ - Р № 24/5.05.1997 г.по н. д. № 452/96 г., на ВКС, I н. о. В същият смисъл и Р № 109/ 10.11.2009 г. по н. д. № 624/2008 г., на ВКС, II н. о. При установената по делото фактическа конкретика: динамиката на ситуацията, в която подсъдимият за много кратко време извадил бойния пистолет и стрелял трикратно към св.К. не позволяват друг извод, освен, че намерението му, обективирано в извършените действия - произведените три изстрела, с годно да причини смърт оръжие, от близко разстояние и насочени към човек, е било да го умъртви. За съставомерността на деянието - опит за убийство, не е необходимо подсъдимият да осъзнавал в детайли възможния механизъм на настъпване на искания резултат, тоест възможно е да е действал, с пряк, неопределен алтернативен умисъл да причини смърт или телесна повреда, което не е от естество да промени характера на умисъла, трансформирайки го от пряк в евентуален, понеже при обективно установените действия на подсъдимия, коментирани по - горе нараняването - смърт или телесна повреда не са допускан, а искан резултат. В тази случаи, както е прието в Р № 32/ 11.III.1991 г., по н.д. № 868/90 г., на ВКС, I н.о.„ Когато деецът действува с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат, който поглъща по-лекия. В същата посока е и Р №163/ 17.08.2016г. по н.д.№ 395/2016г.,на ВКС,III н.о, постановено по сходен с настоящия казус:„За тази разновидност на умисъла е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца, като той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска настъпването на който и да е от тях“. По тези съображения ВКС споделя правните изводи на контролирания съд. Съответно, като едностранчива и в противоречие с принципното положение по чл.14,ал.1 от НПК, понеже височината на проектила не е абсолютен измерител за намеренията на дееца, несподелима е правната позиция на първата инстанция и правилно апелативният съд я е коригирал чрез постановената въззивна присъда. Необходимо е да се отбележи и това, че цялостната преценка на коментираната ситуация, не разкрива спокойна обстановка, в осветената част на деня, в която подсъдимият е имал време и се е прицелил в крайниците, каквато хипотеза е предмет на цитираното от първостепенният съд Решение на ВКС - № 63/ 22.02.1999 г. по н. д. № 689/98 г., на II н.о. Касае се за различна фактическа конкретика, поради което и позоваването в случая не е избрано удачно. В принципен план, позоваването на решения на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е възможно, но не е задължително и зависи от обстоятелството, доколко има относимост към определено наказателно дело, с оглед еднаквостта или подобието на фактите и съответното приложението на материалния закон ( Р № 566/2013 г. по н. д. № 1936/2012 г., на ВКС, II н. о.). ІІ.2 Не е налице и претендирания доброволен отказ от опит, поради което и исканото оправдаване на това основание също не може да бъде удовлетворено. Възражението за пропуска на контролирания съд да го съобрази и оцени като изключващо наказуемостта обстоятелство е обосновано с доводи, интерпретиращи със значение на доброволен отказ последващото поведение на подсъдимия – неговото бездействие, след като зашеметил пострадалия и въпреки, че разполагал с възможности, „да довърши започнатото по много други начини, освен с огнестрелно оръжие и при условие, че до мястото е имало брадва, оставена от подсъдимия“(стр.7,допълнение към кас.жалба). За неоснователността на развития довод е достатъчно да се акцентира върху самата причина за твърдяното бездействие, а именно бягството на подсъдимия, за да не бъде заловен и разкрит. Липсва следователно каквато и да е вътрешна мотивация за довършване на деянието, в която да се е изразила изискуемата за приложението на чл.18,ал.3 б.“а“ НК доброволност на отказа. Непротиворечиво е застъпеното, в теорията и съдебната практика разбиране за основния признак, при установяване на който е допустимо приложението на изключващата наказуемостта хипотеза на чл.18,ал.3 б.“а“ от НК, а именно - собствените, вътрешни подбуди на дееца, към които не могат да се отнесат случаите, в които решението за отказа е формирано от външни фактори като страх от разкриване, преследване или залавяне: вж.Наказателно право,Обща част,книга ІІ,проф.д-р.И.Н., изд.1992, л.170 - л.171, както и Р № 32/ 11.III.1991 г. по н. д. № 868/90 г., I н. о., Р 57/ 72г. ІІ. н.о., Р 617/ 75г. , ІІ н.о., Р 338/1971г. на І.н.о., Р 45/1972г. на І.н.о.,всички на ВС на РБ, Р № 112/ 28.04.2010 г. по н. д. № 714/2009 г., на ВКС, II н.о. При така изложеното, релевираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК - нарушение на закона не е налице, а отправените в тази посока възражения- неоснователни. ІІІ. По възражението за явна несправедливост- касационен повод по чл.348,ал.1,т.3 от НПК. Оплакването, аргументирано с доводи за „прекомерност“ на наказанието и исканото „значително намаляване“ ВКС намира за неоснователно. Предвиденото по чл.115 от НК наказание е от 10 до 20 години лишаване от свобода, а съгласно чл.18,ал.2, НК в същите параметри е и предвидената за опит към престъплението наказателна санкция. Апелативният съд, в дейността си по индивидуализиране на наказанието, както се отбеляза вече, е приложил облекчените условия на чл.58, б.“а“ от НК и е определил същото в размер на пет години лишаване от свобода. В така индивидуализираните му времеви параметри не е налице заявената от касатора несправедливост, понеже е изцяло съобразено с относимите смекчаващи обстоятелства, които противно на твърдението в жалбата са вярно оценени (стр,12,възз.мотиви). Това е видно дори от степента, с която АС е приложил възможността по чл.58 б.“а“ НК определяйки наказание в размер, двукратно по-нисък от минимално предвидения. Претендираните с характер на смекчаващи други обстоятелства – семейното положение на подсъдимия и изразеното съжаление, че бил „попаднал в подобна ситуация“ (стр.3,кас жалба) не разкриват възможност за подобна оценка и правилно АС не ги е ценил, респективно не е допуснал по този начин твърдяното нарушение. Само факта, че подсъдимият има семейство сам по себе си не е от естество да смекчи отговорността му, а претендираното изразено съжаление е изцяло декларативно, понеже е свързано не с осъзнатост на стореното и изводимата от нея проявена критичност и започнала поправимост, а очевидно с фактори извън подсъдимия – самата ситуация, в която бил „попаднал“. Тоест, смекчаващите обстоятелства са пълноценно съобразени. В същото време не могат да се игнорират изяснените по делото специфики, разкриващи грубо несъобразяване с правовия ред от страна на подсъдимия. Не може да се пренебрегне факта, че М. е бил на местопрестъплението за да извършва незаконна сеч, че е бил въоръжен с незаконно оръжие и не се е съобразил с разпореждането на горския стражар К., който е осъществявал възложените му правомощия по охрана в извънработно време (съгласно т.26 от длъжностната му характеристика), поради което и касационният състав намира, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не би се постигнало с по-ниско от така определеното наказание, както и не би се постигнал възпитателния и предупредителен ефект на наказанието върху членовете на обществото. В обобщение, наказанието на подсъдимия М., определено в размер от пет години лишаване от свобода е в съответствие с изискването на чл. 35, ал. 3 от НК и не е несправедливо, а претендираното основание за касационна намеса по см на чл.348, ал.1,т. 3 от НПК не е налице. Накрая, доколкото е ситуирано в аргументацията, обосноваваща заявената явна несправедливост ВКС следва да вземе отношение и по довода за заявения пропуск на контролирания съд да съобрази всички времеви периоди, подлежащи на приспадане от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Само по себе си възражението не разкрива каквито и да е последици, свързани с несправедливост на наказанието, понеже при пропуск на съда да приложи чл.59 от НК, прокурорът може и следва да го приложи – чл.417 от НПК. В този смисъл и само за изчерпателност на всички наведени оплаквания, следва да се посочи, че апелативната инстанция коректно е изпълнила задълженията си, при наложено за ефективно изтърпяване наказание лишаване от свобода, да постанови зачитане само на времевия период, в който подсъдимия е бил с мярка за неотклонение домашен арест, понеже времето, в което е бил задържан под стража, макар и да не е било нужно, понеже пред първа инстанция наказанието е било определено в условията на чл.66 от НК, е приспаднато още от първостепенният съд, в която част присъдата на ОС Пазарджик е била оставена в сила. ВКС не намира за нужно да коментира самите времеви граници на приспаднатите периоди, като е достатъчно да отбележи, че прочитът на делото не сочи допуснати от съдилищата нарушения при тяхното съобразяване. Предвид всичко гореизложено и като не намери основания за изменение или отмяна на оспорената въззивна присъда, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 26.01.2023г, постановена по ВНОХД № 365/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.