О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5946 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 211/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 286/ 2014 г, с което Ловешки окръжен съд обезсилва решение № 63/ 26.03.2014 г. по гр. д. № 512/ 2009 г. на Троянски районен съд и прекратява производството по искането на М. М. П. за възстановяване на съдебната делба след влязлото в сила решение по възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. Решението се обжалва от М. М. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния въпрос: Съделителят-длъжник по вземането за парично уравнение на дял, възникнало на основание възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, притежава ли надлежна легитимация по искането за възстановяване на делбеното производство поради това, че не е платил паричното уравнение, заедно със законната лихва и влязлото в сила решение по възлагане на имота е обезсилено по право (чл. 349, ал. 6 ГПК)? Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът извежда с довода, че отрицателният отговор на въззивния съд е в противоречие с т. 10 на ТР № 1/ 2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС. Ответниците по касационната жалба В. М. П. и Ц. Л. П. възразяват, че поставения въпрос няма претендираното значение, тъй като към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд съсобствеността с касатора е прекратена поради друг способ – успешно проведена публична продан на притежаваната от касатора 1/ 6 ид. част от имота, завършила с нейното възлагане на съделителя В. П.. Настоящата инстанция констатира, че въззивното решение е постановено по делбен иск, а това осуетява изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно касационната жалба има допустим предмет. Подадена е от съделител. Следователно изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е допустима, но поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение и няма основание да бъде допуснат касационния контрол. С влязло в сила решение по делбеното дело на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на касатора е възложен неподеляемият имот при условие, че заплати на двамата ответници по касация парично уравнение на техния дял в съпружеска имуществена общност. Ответниците по касация се снабдяват с изпълнителен лист срещу касатора по вземането за парично уравнение и иницират изпълнително дело. Принудителното изпълнение е насочено върху идеалните части на касатора. Публичната продан завършва с обявяването на ответника по касация за техен купувач и влязло в сила постановление за възлагане. В периода на висящност на изпълнителното дело касаторът подава молба за възстановяване на производството по съдебна делба с твърденията, че като последица от неплащане на неговото парично задължение за парично уравнение, решението по възлагане е обезсилено по право и с искането за изнасяне на имота на публична продан (чл. 349, ал. 6 ГПК). С обжалваното решение въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение, с което молбата е уважена, и прекратява производството по молбата за възстановяване на съдебната делба. Визира две процесуални пречки за неговата допустимост. Първата: ненадлежна легитимацията на съделителя-длъжник по вземането за парично уравнение на дела по влязлото в сила решение по чл. 349, ал. 2 ГПК. В. съд е приел, че надлежната легитимация принадлежи единствено на съделителя-кредитор. Втората: липса на интерес от искането за възстановяване на съдебната делба. В. съд е приел, че постановлението за възлагане, влязло в сила след първоинстанционното решение, но преди устните състезания пред втората инстанция, е прекратило съсобствеността с касатора. Това е друг предвиден от закона способ за ликвидиране на съсобствеността и искането за възстановяване на съдебната делба е лишено от предмет. Поставеният от касатора въпрос е от значение за една от двете абсолютни процесуални пречки, визирани от въззивния съд. По втората въпрос не е формулиран. За обезсилването на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството е достатъчна и само една (арг. от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК). Това означава, че поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. При този изход на касационното производство в тежест на касатора следва да се възложат разноските на ответника по касация. Само той от двамата е заплатил адвокатското възнаграждение от 200. 00 лв.. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 211/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 286/ 2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд. ОСЪЖДА М. М. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. М. П. ЕГН [ЕГН] сумата 200. 00 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.