4 Р Е Ш Е Н И Е № 501 София, 7 март 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на пети ноември две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар Аврора Караджова .......................... и с участието на прокурора Атанас Гебрев ................ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев .............................. наказателно дело № 484/2010 год. Производството е касационно по жалба от името на подсъдимия А. И. Н. против въззивно решение № 118/15.VІ.2010г. по внохд 104/2010г. на АС-Велико Търново с доводи за всички касационни основания по съображения, че извършеното не е виновно деяние, че след настъпилото ПТП е оказал помощ на пострадалия. Исканията са в алтернатива – или да се отмени решението и да бъде оправдан, или деянието преквалифицира по чл. 343 а, ал.1, б. „б” от НК и наказанието и присъдените обезщетения намалят Гражданските ищци не изразяват становище, а прокурорът поддържа, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: В производство по Глава ХХVІІ от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл. 371, т.2 от НПК подсъдимият А. И. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал.1, б.„в” във вр. с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.2, б.„б” от НК на 1(една) година пробация със задължителните пробационни мерки, конкретизирани в присъдата, за това че на 12.ІХ.2009г. в района на[населено място], П. обл. по първокласен път І-3, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара” с ДК№ В7800РК в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на П.Г.М.. Същите доводи и оплаквания по същите съображения са предмет и на въззивното производство. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Признанията по чл. 371, т.2 от НПК на фактите по обвинителния акт, които обосновават квалификацията на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, изключват навеждането на други, които да променят тази квалификация. А несъмнено това са поддържаните твърдения на защитата на подс. Н., че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, че е действал при условията на крайна необходимост и че след деянието е оказал помощ на пострадалия. Заради тези признания подсъдимия ползва привилегията по чл. 373, ал.2 от НПК наказанието да се определи при условията на чл. 58а от НК. В случая обаче е приложен чл. 55 от НК като по –благоприятен, пред вид разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК. В гражданската част решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2, предл.І-во от НПК. В тази част липсват мотиви – въззивният съд в уводната част на решението не е посочил, че се обжалва тази част на присъдата, нито пък в съобразителната – защо и тя следва да се потвърди, макар в жалбата изрично да е изразено недоволство от „...наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната ... част” и е заявено искането присъдата се отмени „...в осъдителната й част (наказателна и гражданска)”. По тези съображения и на основание чр. 354,ал.3, т.2 и ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Отменя по жалба от подсъдимия А. И. Н. въззивно решение № 118/15.VІ.2010г. по внохд 104/2010г. на АС-Велико Търново в гражданската част и връща делото за ново разглеждане в тази част от съдебното заседание пред въззивната инстанция, а в останалата посоченото решение оставя в сила. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: