Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 07.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5538 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на Е. И. И. и Т. А. И. срещу решение №102 от 15.06.2015г. по в.гр.д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд. С определение №35 от 25.01.2016г. по настоящото дело служебно е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за допустимост на втория иск с правно основание чл.108 ЗС, допълнително въведен след отменително решение на ВКС по чл.304 ГПК, както в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. Обстоятелствата по делото са следните: Първоначално предявеният от Е. И. иск по чл.108 ЗС има за предмет открития паркинг, построен в поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], разглеждан като строеж - самостоятелен обект на правото на собственост. Този иск се основава на твърденията, че ответниците В. Н. Р. и Вяра В. Р. са били собственици на паркинга, представляващ суперфициарна собственост върху имота на ищцата, но поради упражнено от нея право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, вр. чл.66, ал.1 ЗС съгласно влязлото в сила решение №765/14.01.2010г. по гр.д.№779/2008г. на ВКС, ІV ГО, паркингът е станал нейна собственост и тя иска предаване на владението му от ответниците. Този иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение по съображение, че ищцата не е спазила определения в чл.33, ал.3 ЗС едномесечен срок за заплащането на продажната цена на паркинга, поради което решението за изкупуването е обезсилено по право и тя не е собственик на този паркинг. Въпреки непрецизният петитум на исковата молба, който е възпроизведен и в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд и недопуснато до касационно обжалване, няма съмнение, че предмет на делото е не поземленият имот /земята/, върху който е построен паркингът, а самият паркинг. С решение №4 от 14.04.2014г. по гр.д.№4154/13г. на ВКС, ІІ ГО, влязлото в сила решение по чл.108 ЗС е било отменено на основание чл.304 ГПК поради неучастие на задължителен другар – съпругът на ищцата Т. И.. След връщане на делото за ново разглеждане от ниво районен съд е предявен нов иск по чл.108 ЗС. В първото съдебно заседание ищците Е. и Т. Иларионови са заявили, че паркингът е разрушен, при което „остава само земята”. Посочили са, че ако с експертиза бъде установено, че паркингът е разрушен, „алтернативно” молят да им бъде предадено владението на земята, която първата ищца е закупила с нотариален акт №35/2000г. Впоследствие са развили становището си, че паркингът е бил разрушен и ответниците не са го изградили отново в петгодишен преклузивен срок, поради което правото им на строеж се е погасило по давност. Затова ищците считат, че ответниците владеят без основание техния поземлен имот и искат от съда да ги осъди да предадат владението му. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за добавяне на ново придобивно основание към вече заявения иск за собственост и че съединяването на исковете е допустимо, като вторият иск е евентуален. Допуснал е изменение на иска и е постановил два отхвърлителни диспозитива по чл.108 ЗС, а въззивният съд е потвърдил изцяло това решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Допълнително въведеният иск по чл.108 ЗС е процесуално недопустим поради нарушаване на 214 ГПК при приемането му за разглеждане от районния съд. Съгласно чл.214 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да изменя основанието, да измени своето искане. В настоящия случай по реда на чл.214 ГПК недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. Предмет на първоначалния иск по чл.108 ЗС е откритият паркинг, разглеждан като строеж върху чуждо дворно място, т.е. като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърдението, че ищцата, като собственик на земята, е упражнила правото си на изкупуване на паркинга по реда на чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС. Предмет на допълнително предявения иск е само земята, върху която е построен паркингът. Искът се основава на твърдението, че съществуващият като суперфициарна собственост открит паркинг е бил разрушен и не е изграден отново от ответниците в петгодишен срок, поради което правото на строеж се е погасило по давност. Тъй като новият иск е въведен в процеса в нарушение на чл.214 ГПК, той се явява процесуално недопустим. Недопустими са и съдебните решения, постановени по този иск, затова те трябва за бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено. Неоснователно е поддържаното от ищците становище, че след отменителното решение по чл.304 ГПК е въведено само ново придобивно основание, без промяна на първоначално заявения петитум. Двата иска имат за предмет защитата на правото на собственост върху различни вещи, а не собствеността на една и съща вещ, претендирана на две различни основания, предявени в условията на евентуалност. Освен това – влязлото в сила решение по първоначалния иск е било отменено, тъй като изкупуването на паркинга по чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС е осъществено по време на брака между първоначалната ищца Е. И. и молителя Т. И. и ако бъде съдебно признато или отречено правото на собственост, основано на това изкупуване, ще се засегнат и правата на съпруга Т. И. върху паркинга, поради което той трябва да участва като необходим другар в спора за собственост. Тази причина за отмяна на влязлото в сила решение не може да засегне спор за собственост на вещ, която не е съпружеска имуществена общност. Именно такъв е спорът за собственост на земята, закупена от ищцата през 2000г., когато тя все още не е сключила брак с Т. И. – бракът им е сключен едва през 2004г. и земята не е съпружеска имуществена общност. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с предмет правото на собственост върху дворното място, в което е построен паркингът, предмет на първоначалния иск. С оглед този резултат по обуславящия иск по чл.108 ЗС, въззивното решение, с което са отхвърлени обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №102 от 15.06.2015г. по в.гр.д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд и потвърденото с него решение №554 от 05.12.2014г. по гр.д.№714/2014г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен евентуалният иск по чл.108 ЗС, предявен от Е. И. И. и Т. А. И. срещу В. Н. Р. и Вяра В. Р., за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], който иск е основан на твърдението за погасяване на правото на строеж на ответниците по отношение на паркинга в имота на ищцата Е. И., който е бил разрушен и не е изграден от ответниците в продължение на период от пет години, като прекратява производството по този иск. ОСТАВЯ В СИЛА решение №102 от 15.06.2015г. по в.гр.д.№56/2015г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да премахнат движимите и недвижими вещи, построени в имота на ищците, както и да им заплатят сумата от 6500 лв., с която ответниците неоснователно са се обогатили, ползвайки имота на ищците за периода 19.03.2010г. – 19.04.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. В частта по първоначално предявения иск по чл.108 ЗС въззивното решение е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: