Ключови фрази
Договор за поръчка * договор за посредничество * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск


3
Решение по т.д.№ 1143/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

София, 27.04.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1143 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от Д. Б. Ц. срещу Решение № 395 от 07.10.2010 год. по т.д.№ 243/2010 год. на Русенския окръжен съд. С него въззивният съд е приел за основателна жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 779 от 30.04.2010 год. по гр.д.№ 5337/2009 год. на Русенския районен съд с която единият от обективно съединените искове е бил отхвърлен. Като е счел, че искът за присъждане на сумата 935.20 лв. е основателен, съставът на Р. е осъдил Ц. да ги заплати. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта с която обективно съединеният иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу Д. Ц. е бил уважен за сумата 5000 лв.
Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Основните му доводи са свързани с нарушеното му право на участие в първоинстанционното производство. Сдържа се и позоваване на унищожаемост на договора, поради измама, тъй като подписвайки го, Ц. не е знаел, че сключва договор за поръчка. Искането му е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представите л в о.с.з., изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Изразил е становище, че сключеният между страните договор е договор за посредничество.
Касационен контрол е допуснат в изпълнение на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК – проверка и произнасяне по допустимостта на въззивния акт с оглед правната квалификация на иска.
Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Твърдението по исковата молба на [фирма] в качеството на агенция за недвижими имоти е, че Д. Ц. дължи на дружеството възнаграждение в размер на 935.20 лв. с ДДС по силата на чл.7 от сключен на 14.05.2009 год. договор за посредничество при покупка на недвижим имот. Дължи и договорната неустойка, предвидена в чл.8 от договора, поради обстоятелството, че е влязъл в пряко договаряне със собственика на предложен му от агенцията недвижим имот.
Последователно подържаната теза на Ц. е, че не дължи възнаграждение по договора, тъй като агенцията [фирма] не е осъществила посредническа дейност и не го е свързала със собственика на недвижимия имот. Тъй като дружеството е неизправна страна, не дължи и неустойка по прекратения поради неизпълнение договор. Счита също така, че не е бил наясно със съдържанието на договора и не е знаел, че подписва договор за поръчка.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за поръчка по който възложителят Ц. е неизправна страна. Отхвърлил е иска за възнаграждение Присъдил е договорна неустойка. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е счел, че и двата иска са основателни без да сочи квалификация на главния.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Договорът между „ [фирма] и Д. Ц. не е договор за поръчка, а договор за търговско посредничество – чл.49-51 ТЗ. Така е озаглавен самият договор, а и съдържанието му и по-конкретно, от задълженията на довереника, посочени в чл.4 от него обективират постигнато съглашение по договор за посредничество включващ не само организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи, а и посредничеството между тях и доверителя.
От това следва, че предявените от [фирма] обективно съединени искове са с правно основание чл.51 ТЗ и чл.92 ал.1 вр.чл.51 ТЗ и произтичат от твърдяното неизпълнение на договор за посредничество, който е с различен обхват и различни задължения от договора за поръчка. Произнасяйки се по договор по чл.280 и сл.ЗЗД, а не по такъв по чл.49 и сл. ТЗ, съдилищата са преценявали възраженията на ответника-касатор за неосъщественото посредничество със собственика на имота. Правно релевантните факти за изпълнението или неизпълнението на задълженията по двата договора са различни и всеки от тях обуславят различен спор с различен предмет.
Произнасяйки се по спор за неизпълнението на договор за поръчка с какъвто не е бил сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Тази недопустимост не е била констатирана от въззивния съд, чиито мотиви също са свързани с доказаността на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към договор за поръчка, а не към договор за посредничество. Налице са предпоставките на чл.270 ал.3 предл.3 ГПК за обезсилване на решенията на русенските съдилища и връщане на делото за ново разглеждане от стадия по чл.140 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 395 от 07.10.2010 год. по т.д.№ 243/2010 год. на Русенския окръжен съд и Решение № 779 от 30.04.2010 год. по гр.д.№ 5337/2009 год. на Русенския районен.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: