Р Е Ш Е Н И Е
№ 604
С о ф и я, 09 януари 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 д е к е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2011/2013 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от осъдения Д. Н. Б. от Плевен, в момента в затвора Плевен, на основание чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 535 от 06.08.2010 г. по НОХД № 2918/2009 г. на Районен съд-Плевен поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на първоинстанционното съдебно производство.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв.Г.Спартански от АК-Плевен.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 535 от 06.08.2010 г., постановена по НОХД № 2918/2009 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Д. Н. Б. от Плевен, в момента в затвора Плевен, е ангажирана за извършено в периода от 22.11.2008 г. до 26.11.2008 г. в Т. и [населено място], област Плевен, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на МПС и на техническо средство престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е признат за невинен и оправдан деянията да е осъществил в съучастие с другия подсъдим по делото П. З. Т. от [населено място], област Плевен, след предварително сговаряне в немаловажен случай.
Другият подсъдим по делото П. З. Т. е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия Б., при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на осъдения Б. с оплаквания за необоснованост и постановяване при непълнота на доказателствата, както и заради осъждането му въз основа на негодни доказателствени средства с искане за отмяната й и постановяване на нова, но и за него оправдателна присъда по предявеното му обвинение.
Тя е била протестирана и от районна прокуратура-Плевен в частта й относно оправдаването на втория подсъдим П. Т. с доводи за неправилен доказателствен анализ на съда, довел до неправилни фактически и правни изводи досежно участието и на този подсъдим при осъществяване на деянията с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, но с решение № 511 от 23.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 1158/2010 г. от Плевенския окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло и е влязла в законна сила.
В искането за възобновяване от 02.10.2013 г. от осъдения се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради не призоваването му по съответния ред в хода на съдебното производство пред Плевенския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство, което да приключи със сключване на споразумение с прокурора.
Във връзка с допустимостта на искането, включително подаването му в законоустановения в чл.423, ал.1 от НПК срок Върховният касационен съд приема следното :
Няма данни по делото кога осъденият Б. е бил издирен и задържан и кога му е станало известно за осъждането по горепосочената присъда, поради което Върховният касационен съд приема за меродавна сочената от него дата 08.08.2013 г., когато е била приведена в изпълнение същата и спрямо нея искането му се явява подадено в срока по чл.423, ал.1 от НПК. Поради това то (искането), като направено от страна, имаща право на такова искане и имащо за предмет присъда (а и въззивно решение), неподлежащи и непроверени от касационната инстанция, е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че неоснователно и от защитника на осъдения се коментира само първоинстанционното производство и присъда, след като последната е била проверена от въззивната инстанция и на проверка от настоящата инстанция подлежи процесуалната изрядност и на това производство, независимо от наведените пропуски относно призоваването на осъдения в хода на съдебната фаза на процеса пред районния съд.
Такива са съзряни в призоваването му от районния съд на адреси, на които той не бил пребивавал и за които не бил известявал органите на досъдебното производство или съда, непризоваване чрез упълномощените му двама защитници, както и защото не били му връчени получените от съпругата му призовка и копие от обвинителния акт, която обаче имала проблеми с бременността. Те обаче са неоснователни.
Първо, защото именно на посочения от осъдения адрес в Плевен, [улица] бил редовно призован на 23.09.2009 г. за съдебното заседание на 02.11.2009 г. от 13,30 часа по НОХД № 2918/2009 г. на районен съд-Плевен чрез съпругата му Т. Й. Б., поела задължение да го извести и му предаде връчените й съдебни книжа – призовка и копие от обвинителния акт, като в призовката изрично е посочено основанието делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК при неявяването му без уважителни причини, с което е било изпълнено задължението на съда по чл.254, ал.4 от НПК. Поради неявяването му в това съдебно заседание разглеждането на делото е било отложено и при новото му призоваване на същия адрес на 09.11.2009 г. пак съпругата му е посочила, че е напуснал адреса и не я е уведомил за новото си местоживеене. Това обстоятелство тя е съобщила и на полицейските органи от ІІ РУП-Плевен, чрез които съдът се е опитал да го открие и осигури явяването му по делото, още повече, при изменената му мярка за неотклонение в „задържане под стража” и обявяването му за ОДИ (прил.справка л.57 от ДП). Впоследствие, при многобройните отлагания на делото (общо 8 пъти) съдът за всяко следващо съдебно заседание е разпореждал както призоваването му на горепосочения и на други станали му известни негови адреси (напр.по пълномощното на адв.Ив.М., но което е за друго наказателно производство, което ще бъде коментирано по-долу), така и изискване на справки дали не е задържан и не се намира в следствен арест или затвор, дали е напуснал пределите на страната и за актуален постоянен и настоящ адрес.
Второ, ангажимент да осигури адвокатска защита на осъдения на досъдебното производство по пр.пр.№ 2797/2008 г. на РП-Плевен, видно от пълномощното на л.45 от ДП, е поел адв.Д.М. и същият е участвал при разпита му пред съдия на 27.11.2008 г., но очевидно този ангажимент не е продължил до приключване на това производство, тъй като при повторното повдигане на обвинение на осъдения с постановление на прокурора на 26.06.2009 г. този защитник не се е явил, както и другият защитник адв.Ив.М., за което процесуално-следствено действие те са били известени от разследващия, а адв.Д.М. и лично с призовка по разпореждане на прокурора (л.138 от ДП) и от чието участие обвиняемият Б. се е отказал изрично в протокола за разпита му и при предявяване на материалите от разследването. Друг е въпросът, че като защитник адв.Ив.М. е бил упълномощен от него по друго наказателно производство (по пр.пр.№ 2792/2008 г. на РП-Плевен) и това обяснява неучастието му по конкретното наказателно производство. Именно това е наложило районният съд да назначи служебен защитник на Б. - адв.Е.А. от АК-Плевен, участвал и в двете инстанционни съдебни производства.
Трето, няма каквито и да е данни, че съпругата на осъдения не е изпълнила поетото задължение да му предаде получените съдебни книжа.
Четвърто, данни за укриването му се извеждат и от многобройните отговори на ОДП-Плевен във връзка с обявяването му за ОДИ, от които е станало ясно, че той е бил обявен за общодържавно издирване и по още три наказателни производства (по други три НОХД на РС-Плевен), по които в хода на настоящето постановените му последователно осъдителни присъди са влезли в законна сила.
На последно място, в протеклото въззивно производство осъденият Б. е бил призоваван също на посочения от него адрес (Плевен, [улица]), като призовката му е била върната със забележка, че на този адрес той е живял под наем, но 2 години преди това го е напуснал, по сведение на бившия му хазяин (л.30 от ВНОХД № 1158/2010 г. на ОС-Плевен).
Всичко това е дало основание и в двете съдебни инстанции делото да бъде разгледано в отсъствие на осъдения Б. на основание чл.269, ал.3 от НПК.
Досъдебното производство е било образувано на 22.11.2008 г. срещу неизвестен извършител, обединено на 13.01.2009 г. и за второто деяние на 26.11.2008 г., по пр.пр. № 2797/2009 г. на РП-Плевен, по което Д. Н. Б. от Плевен е бил привлечен като обвиняем с постановление от 27.11.2008 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и 5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, като впоследствие с постановление на прокурора от 26.06.2009 г. обвинението е било коригирано, включвайки двете кражби, извършени в периода от 22.11.2008 г. до 26.11.2008 г. в Т. и [населено място], област Плевен, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на МПС и на техническо средство и след предварително сговаряне в немаловажен случай с другия обвиняем по делото П. З. Т. от [населено място], област Плевен. С това обвинение делото е било внесено за разглеждане от районен съд-Плевен и протекло при гореописания ход на развитие в двете инстанции.
Искането на осъдения е на основание чл.423, ал.1 от НПК, свързано с правото му да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебното производство и за продължаването му в последващата съдебна фаза, но при въведените изменения на тази разпоредба със ЗИДНПК в ДВ бр.109/2008 г. Безспорно, това му право е свързано с регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиненото лице, между които и това да участва лично в наказателното производство във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения, както и възможността да се възползва от диференцираните процедури по глава 27 от НПК или да постигне чрез защитник споразумение с прокурора за приключване на наказателното производство за осъждане по предявеното му обвинение. Чрез коментираната разпоредба законодателят е отговорил и на изискванията на КПЧОС за справедлив процес, включващ правото на обвинения да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично и/или да използва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други следствени действия, ангажирани от обвинението или защитата или реализирани по служебен почин от съда.
Доколкото обаче това е станало в негово отсъствие, разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, съобразена с практиката на ЕСПЧ, изрично установява на задочно осъдено лице право на достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането му за проверка на правилността на влезлия в сила осъдителен съдебен акт както по спазването на процесуалните гаранции на правото му на защита, така и относно приложението на материалния закон. Това право обаче има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие и да препятства постигането на преследваните цели, посочени в чл.1 от НПК.
Несъмнено, институтът на задочното осъждане представлява ограничаване на възможностите на обвиненото лице за пълноценно реализиране на правата в наказателния процес, но то е съвместимо с разпоредбите на Конституцията на РБ и може да бъде прилаган законосъобразно при спазване на предписанията за провеждане на процеса в рамките на очертаната в чл.269 от НПК процедура. Възобновяването на наказателното производство по реда на чл.423, ал.1 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиненото лице, регламентирано в посочения чл.55 от НПК и в чл.6, пар.3, б.”с” и „d” от КПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебната и съдебна фаза на производството, но при кумулативната даденост на изискванията : 1) да не е знаело за наказателното преследване срещу него и 2) незнанието да се дължи на причини извън недобросъвестното му процесуално поведение.
При констатация, че правото му на лично участие е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи (липса на уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК) и без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия, несъмнено, той основателно може да се позове на допуснатите нарушения и негативното им отражение върху правото му защита, имащо за последица възобновяването на делото.
Когато обаче това лице (обвиняем или подсъдим) сам се е поставил в състояние да не вземе участие в хода на делото, било заради напускане на първоначално посочения адрес в страната без уведомяване на съответните длъжностни лица или се е укрил в страната или чужбина, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да претендира възобновяване на производството. Буквата и духът на чл.6 от КПЧОС не забраняват едно лице по собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но този отказ следва да се счита за действителен само при установяването му по категоричен начин и бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес.
Нормата на чл.423, ал.1 от НПК предвижда императивно уважаване на депозирано от задочно осъдено лице искане за възобновяване на делото поради неучастието му в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, то не се е явило в съдебното заседание без уважителни причини или се е укрило, т.е. предвидената в цитираната разпоредба хипотеза, предпоставяща отказ за възобновяване на производството при осъществено връчване на копие от обвинителния акт и призовка за съдебното заседание с указания щото делото ще се разгледа в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3 от НПК и последващо безпричинно неявяване на подсъдимия пред съда, при описаната конкретика по делото, не позволява уважаване на искането на осъдения Б. на това основание.
Осъденият е посочил адрес за призоваване в Плевен, който се е задължил, по взетата му с постановленията за привличане и предявяване на обвинението от 27.11.2008 г. и 26.06.2009 г. мярка за неотклонение „гаранция”, да не го напуска до приключване на наказателното производство във всичките му фази без уведомление на съответните органи, който адрес, след редовното му уведомяване по реда на чл.254, ал.4 от НПК чрез съпругата му с връчване на копие от обвинителния акт и призовка със съответното указание за опасността делото да се разгледа в негово отсъствие на основание чл.269 от НПК, е напуснал и се е укрил, е довело до невъзможност, въпреки положените процесуални усилия, дори в повече от необходимото, да бъде издирен и да участва по делото, както и да узнае за постановената осъдителна присъда, поради което не е налице основание за уважаване на искането му за отмяна на съдебните актове и възобновяване на делото от фазата на първоинстанционното съдебно производство.
Искането на осъдения Б., като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Н. Б. от Плевен, в момента в затвора Плевен, за отмяна на основание чл.423, ал.1 от НПК по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 535 от 06.08.2010 г., постановена по НОХД № 2918/2009 г. от районен съд-Плевен, потвърдена с решение № 511 от 23.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 1158/2010 г. от Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |