5 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 28 март 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 250 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 40/16 г. Окръжният съд-гр.Кърджали осъдил подсъдимата Г. Ф. Г., за деяние, извършено на 11.05.2015 г., на основание чл.116, ал.1, т.9, във връзка с чл.115, чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана, считано от 13.05.2015 г. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подс.Г. на основание чл.45 от ЗЗД, като е осъдена да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Р. Ю. Х. и С. Ю. А. – по 150 000 лева, на всеки един от тях, дължими ведно със законната лихва от 11.05.2015 г. до окончателното им изплащане. КОС се произнесъл по веществените доказателства и разноските, в това число и направените от частните обвинители и граждански ищци, които са поставени в тежест на подсъдимата. Последната е осъдена да заплати и държавна такса върху уважената част на гражданските искове. С решение № 223 от 07.10.2016 г., постановено по внохд № 329/16 г., образувано по жалби на подсъдимата и частните обвинители и граждански ищци, Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата на КОС. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подс.Г. и частните обвинители и граждански ищци Х. и А.. С касационната жалба от името на подсъдимата, подадена чрез нейния защитник – адв.С., са ангажирани всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с искане за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наложеното наказание. Пред ВКС подсъдимата лично и защитата й поддържат жалбата. С касационната жалба от името на частните обвинители и граждански ищци, подадена чрез техния повереник – адв.Б., се претендира несправедливост на наложеното наказание и на обезщетенията за неимуществени вреди. Иска се връщане на делото за увеличаване на наказанието и уважаване на предявените граждански искове, в пълно предявените им размери. Пред ВКС жалбоподателите лично и повереникът им поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения въззивен съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По жалбата на подсъдимата Г.: Подсъдимата претендира да са налице всички касационни основания – чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. С жалбата и пред ВКС се поддържа, че е налице доказателствена непълнота за редица, конкретно посочени обстоятелства (л.2), които според защитата на жалбоподателката, са останали неизяснени надлежно. ВКС не установи да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Необходимо се явява да се посочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК, като подс.Г. признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тях. Като установил, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, КОС, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК. Въззивният съд изпълнил задължението си да провери дали процесуалната дейност на КОС е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство и установил, че липсват причини за критично отношение.Този извод на ПАС е правилен и законосъобразен. Данните по делото разкриват наличието на предпоставки за прилагане на особените правила – налице е действително направено волеизявления от страна на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК и доказателствената преценка на съда, по чл.372, ал.4 от НПК, е законосъобразна; регламентирания от закона ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие е спазен от първоинстанционния съд; присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК; въззивното решение е постановено при съобразяване на указанията, дадени от ОСНК на ВКС с ТР №1/09 г., т.8.2. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимата (относно механизма на извършване на инкриминираното деяние – начин на извършване, място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, мотиви, подбуди и цел), са изяснени изцяло от събраните по делото доказателства. Последните произтичат от множество източници – гласни, писмени, веществени. Редица въпроси са изяснени и чрез експертни заключения, по реда на чл.144, ал.1 от НПК. Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от предходните инстанции, е правилен. Всички елементи от тази съвкупност са подложени на внимателна и детайлна оценка не само всеки един самостоятелно, но и във взаимната им връзка. Претендира се, че законът е приложен неправилно, тъй като извършеното от подсъдимата осъществява престъпния състав по чл.124, ал.1 от НК, в която насока се и иска изменение. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Признатите от подсъдимата фактически положения, намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, надлежно приети за установени в мотивите на присъдата на КОС, са рамката, в която е възможна проверката за правилното приложение на закона. ВКС не намира причини за несъгласие с правната оценка на тези факти, дадена последователно от КОС и ПАС. Въззивният съд изцяло е възприел оценката на първоинстанционния съд, инкорпорирал е съображенията му в тази насока и отделно от това сам е изложил собствените си такива относно признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, които се разкриват от фактическите обстоятелства, приети за установени. Подробно и детайлно обсъдените от ПАС положения, разкриващи поведението на подсъдимата преди, по време и след извършване на деянието, разкриват признаците на инкриминирания престъпен състав по чл.116, ал.1, т.9 от НК. ВКС може само да добави, че решението за осъществяване на деянието е взето действително от подсъдимата, като престъпното намерение може да се реализира и при различна по степен спонтанност без тя да изключва предумисъла. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Несправедливостта на наказанието е заявена като последица от неправилното приложение на материалния закон, който според защитата на подсъдимата е различен от възприетия от ПАС, а именно – чл.124, ал.1 от НК, вместо чл.116, ал.1, т.9 от НК. При казаното по-горе, очевидно не е налице заявеното основание за несправедливост на наложеното наказание. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Х. и А.: Възразява се срещу справедливостта на наказанието и на обезщетенията за причинени неимуществени вреди. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се поддържа при данни, че ПАС е подценил многобройните отегчаващи обстоятелства, като необосновано е потвърдил неналагането на най- тежкото наказание „доживотен затвор”. Поставен е акцент върху възрастта на пострадалия и начина на извършване на деянието, което според жалбоподателите, се характеризира с особена дързост, хладнокръвие и планираност. Възражението е неоснователно. Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, да са останали вън от оценъчната дейност на съда. Адекватно на обективното им значение са ценени възрастта на пострадалия и начина на извършване на деянието, необхванат от квалификацията на деянието. Известно е, че съгласно чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В тази насока очевидно няма как да се цени като отегчаващо обстоятелство планирането на извършването на деянието, доколкото то се обхваща от „предумисъла” по т.9 на чл.116, ал.1 от НК. Наличието на многобройни отегчаващи обстоятелства е заявено декларативно и то не се разкрива от жалбоподателите и повереника им, нито пък се извежда от обстоятелствата, на които са поставили акцент, не относими към кръга по чл.56 от НК. Законът предвижда наказанието „доживотен затвор” да се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко – чл.38а ал.2 от НК, а тъкмо такава характеристика на конкретното деяние е отречена от съдилищата. При казаното по-горе, липсва основание за друг, различен извод. Законосъобразно наказанието на подсъдимата е определено в рамките на първата предвидена в закона алтернатива – лишаване от свобода от 15 до 20 години, като определеното наказание в размер на 18 години е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Редукцията на наказанието по чл.58а, ал.1 от НК е законна последица на особените правила, по които е протекло разглеждането на делото пред първата инстанция. Неоснователно е и възражението за несправедливост на обезщетенията за неимуществени вреди. ВКС не намери обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да са ценени неадекватно на обективното им значение, или игнорирани от съда по същество. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. ВКС споделя мотивацията на въззивния съд, обективирана в мотивите на оспорения съдебен акт, относно характера и интензитета на понесените от жалбоподателите болки и страдания. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, ПАС е оценил, че между гражданските ищци и техния син са били изградени типичните отношения между родител и дете, характеризиращи се топлота, обич и взаимна загриженост, носещи белезите на доверие, уважение, съпричастност. Отчетено е обстоятелството, че същите са живели в едно домакинство. При комплексната оценка на визираните факти, съблюдавайки интензитета на причинените психически травми и действително преживения шок от възходящите на починалото лице, и с оглед надеждите, които са възлагали на своя син за помощ, съдействие и опора при налични материални и морални нужди, въззивният съд правилно е утвърдил размера на дължимите им обезщетения. Последните не компрометират критериите за справедливост, законодателно установени, интерпретирани и развити от съдебната практика. Водим от горното като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 07.10.2016 г., постановено по внохд № 329/16 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: