2 Р Е Ш Е Н И Е № 176 С., 06.11. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 359/2015 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 484 от 30.04. 2015г. по касационна жалба на К. Н. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1672 от 09.09.2014г. по в. гр. дело № 1532/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 13.09.2012г. по гр. дело № 38705/2010г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 181 847,62 лв. - констатирани липси от материално отчетническа дейност, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 18.01.2008г., съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 3000 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.02.2003г. - 18.01.2008г. и делото в тази част е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 291 ГПК съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 1844/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 882/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 476/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 92/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 738/2009г., четвърто г. о. Според посочената съдебна практика, правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните спорен предмет и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, във всички случаи обуславя правилността на решението му. С обжалваното решение, съдът е съобразил твърденията в исковата молба изложени в т. ІІ за извършени дописвания в първия екземпляр от изготвените от ответника искания за материали, представени във финансово - счетоводния отдел за отчет на разхода, вседствие на които ответникът е отклонил стоково - материални ценности в периода от 01.05.2001г. до 31.01.2003г. в общ размер на 181 847,62 лв., за което е подаден сигнал до СГП за извършено престъпление от общ характер, въз основа на които е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ; че фактическият състав на разпоредбата не изисква работникът или служителят да е извършвал отчетническа дейност, тъй като нормата урежда случаи на отговорност, която се основава на нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД). Прието е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактите, предмет на фактическия състав на предявения иск, а се е произнесъл по непрядявен иск (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ), което е основание решението в тази част да се обезсили и делото да се върне за произнасяне по предявения иск. В касационната жалба се прави оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения в тази обжалвана част на решението, които са довели до неправилен извод, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения иск, с което е влязъл в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС. Ответникът [фирма] [населено място] не взема становище по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на решението в частта, допусната до касационно обжалване, във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: От дадения отговор на процесуалноправния въпрос следва, че решението е недопустимо, като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с искането от ищеца, т. е. в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът е определил предмета на делото въз основа обстоятелства, на които страната не се е позовала. Тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Правилно с обжалваното решение въззивният съд е приел, че въведените в исковата молба по пункт ІІ твърдения не обуславят определената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното материално право по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Правилен е и извода, че въведените в исковата молба, пункт ІІ, твърдения сочат на иск с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ - констатирани разлики между реално доставените на изпълнителите от ищцовото дружество обекти и изписани материали от ответника, чрез извършени от него дописвания и подправки в първия екземпляр от изготвените искания, представени във финансово - счетоводен отдел за отчет на разхода, вседствие на което е отклонил стоково - материални ценности за посочен период в размер на 181 847,62 лв., за което е подаден сигнал до Софийска градска прокуратура и е образувана прокурорска преписка. Съдът е посочил, че отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ е по гражданския закон и в хипотезата, когато вредите са причинени умишлено, без това да съставлява престъпление. Неправилен е изводът, че определяйки погрешна правна квалификация на спорното право, първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по непрядявен иск. Районният съд се е произнесъл по спорното материално право очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а дадената неправилна правна квалификация (посочената от страната не е задължителна за съда) съставлява нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 181 847,62лв. - констатирани липси от материално отчетническа дейност, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 3000 лв. представляваща лихва за забава върху главницата и делото в тази част е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по предявения иск, по съществото на спора. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1672 от 09.09.2014г. по в. гр. дело № 1532/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 13.09.2012г. по гр. дело № 38705/2010г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 181 847,62 лв. - констатирани липси от материално отчетническа дейност, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 18.01.2008г., съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 3000 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.02.2003г. - 18.01.2008г. и делото в тази част е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ