Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 07.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 356 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимата Д. Х. И., депозирана чрез нейния защитник. С присъда № 11 от 23.11.2021г. по НОХД № 314/2021г. Шуменски окръжен съд е признал подсъдимата Д. Х. И. за виновна в това, че на 31.01.2020г. в гр. Каспичан, кв. К., на ул. "Ю. Г." до № 30 в посока към с. Мадара при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “BMW X6” с рег.номер ** **** ** нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Х. С. и на основание чл. 343, ал.1, б. “в” вр. чл. 342, ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК я осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години. На основание чл. 67, ал.3 НК в рамките на изпитателния срок наложил на подсъдимата пробационна мярка „включване в програма за обществено въздействие“ за срок от една година. На основание чл.343 г НК съдът я лишил и от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. При осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимата Варненският апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав с решение № 50 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 54/2022г. е изменил първостепенния съдебен акт като оправдал подсъдимата да е нарушила нормата на чл.5, ал.2 ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата й част. В касационната жалба се твърдят нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в отказа на съдилищата да приложат привилегирования състав на разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. “б“ НК въпреки наличието на изложени в обвинителния акт факти за оказана помощ от И.. Отделно се излагат аргументи по същество за еднопосочност на доказателствените източници за оказване на подобна помощ от нейна страна спрямо Г. С.. Претендира се и намаляване към минималния на срока на лишаване от свобода поради неотчитане от въззивния съд на приноса на пострадалия за настъпване на инцидента, младата възраст на подсъдимата и преживения от нея посттравматичен стрес. Явна несправедливост на наложеното й наказание касаторът съзира и по отношение определения срок на лишаване от право да управлява моторно превозно средство и постановяване на пробационна мярка в изпитателния срок. Моли да бъде изменено атакуваното решение и Д. И. да бъде призната за виновна в осъществяване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, да бъде намален срокът на лишаване от свобода, както и този на лишаване от право по чл. 343г НК, да бъде отменена наложената пробационна мярка или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимата в лицето на адв. В. поддържа касационната жалба. Развива схващането си, че процедурата по чл. 371, т. 2 НПК не ограничава съда да извърши собствена преценка на „обективните и субективни факти“, признати от подсъдимата и съобразно тях да приложи съответната правна норма. Другият защитник на И. – адв. С., в контекста на приетото от въззивния съд като отегчаващо обстоятелство превишаване на допустимата скорост на движение в процесния участък с 20 км/ч, коментира, че това превишаване не е дало отражение върху настъпилото пътно-транспортно произшествие. Неизвършване от страна на подсъдимата на нарушения на правилата за движение по пътищата в последните години преди произшествието, обезсмисля, според защитата, налагането на пробационната мярка в изпитателния срок. Счита, че е неоправдано и лишаването й от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, тъй като това би създало пречки при упражняване на трудовата й дейност. Моли да бъде съобразена и нейната млада възраст и активен начин на живот. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна. Споделя тезата на въззивния съд, че е недопустимо да бъде изменена правната квалификация на деянието, тъй като тя изисква други факти, намиращи се извън рамките на фактологията, описана в обвинителния акт, която подсъдимата е признала. Преценява размерите на наложените й наказания като достатъчно смекчени, за да бъде изменено атакуваното решение в още по-благоприятен за И. смисъл. Подсъдимата изразява съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимата И., депозирана чрез защитата й и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Оплакванията в настоящата жалба са идентични с тези във въззивната и са били обект на разглеждане от контролираната инстанция, получавайки своя аргументиран и адекватен отговор. За пореден път, вече на вниманието на касационната инстанция, защитата поставя за разглеждане въпроса за приложение на правна норма, водеща до облекчаване положението на подсъдимата при санкционирането й за извършеното. Специфичният вид на процедурата, избрана от И. и нейната защита, за провеждане на съдебно следствие, водеща до неговото бързо приключване пред първостепенния съд, освен позитиви, свързани със задължителното приложение на нормата на чл. 58а НК, носи и ограничения спрямо нея, изразяващи се в произнасяне на съда по фактическите положения, възприети от прокурора и обективирани в обвинителния акт. Поради това и твърде внимателен трябва да е подходът както на претендиращия прилагане на диференцирана процедура по реда на чл. 371, т.2 НПК, така и на прокурора при изготвяне на обвинителния акт, за да съобразят релевантните факти, описани в обвинителния акт, обвързани със самопризнанието на подсъдимия. Върховният съд е последователен в практиката си, включително и при дадените задължителни указания в Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. на ОСНК, че защитата на подсъдимото лице, признало изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се ограничава именно в тези предели. В ситуация, каквато е настоящата, при доброволно, информирано и съзнателно даване съгласие от Д. И. за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.1 НПК, което е и законосъобразно постановено и проведено от Окръжен съд, съдебният състав е обвързан от признатите от подсъдимата факти и именно тях следва да подведе под коректната правна норма. Всъщност сочената от защитата съдебна практика е и в същия смисъл. Съдът би могъл да квалифицира признатите от подсъдимата факти под престъпен състав, различен от определения от прокурора, но само в ситуация, в която те еднозначно сочат на това. Принципно възможно е извършеното от И. да бъде подведено под нормата на чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, а не под възприетата от прокурора чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, ако в описаната в обвинителния акт фактология се афишира оказана помощ от И. на Г. С. приживе, а не след като е настъпил неговият летален изход. Прокурорът изрично е обективирал позицията си, че от настъпилия между лекия автомобил и пешеходеца удар С. е „починал на място“, впоследствие описвайки и възприятията на бащата на подсъдимата за пръскане от нейна страна с вода лицето на пострадалия, който вече е бил мъртъв. Тези факти, освен че са твърдени от прокурора в обвинителния акт, съответстват както на носимата от доказателствените източници информация, така и на самопризнанието на Д. И.. Именно тези факти тя е признала като съответстващи на обективната действителност, което е довело и до смекчаване на наказателната й отговорност, дори с прилагане на чл. 58а, ал.4 НК, респ. чл.55, ал.1, т.1 НК. Ако подсъдимата е имала несъгласие с изложеното от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, то би следвало да не депозира съгласие за диференцирана процедура, а да се възползва от възможността да претендира събиране на доказателства в подкрепа на собствената си теза в един състезателен процес. Отказвайки се от тази възможност, тя и нейната защита може да претендира подвеждане на фактите към правото, на само по начина, по който са изложени от обвинението в сезиращия съда акт. А тези факти сочат на непосредствено настъпила след пътно - транспортното произшествие смърт на пострадалия, обезсмисляща положените от Д. И. усилия, тъй като те са насочени към неживо лице и игнорират като съответна на извършеното привилегията по чл. 343а, ал.1, б.“б“ НК. След направената констатация за неналичие на нарушения в правоприлагащата дейност на въззивния съд по отношение на материалния и процесуалния закон, настоящата инстанция следва да вземе отношение по аргументите на касатора за явна несправедливост на наложените на Д. И. наказания. Противно на позицията на защитата, контролираният състав е взел предвид всички относими към наложените й санкции обстоятелства, подлагайки ги на задълбочен и коректен анализ. От вниманието на съда не са убягнали смекчаващите наказателната отговорност на И. обстоятелства – необремененото й съдебно минало, трудовата й ангажираност, изразеното съжаление за случилото се и немалкия принос на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Те, обаче, напълно адекватно са поставени и в контекста на отегчаващите отговорността й такива – множество нарушения на правилата за движение по пътищата в относително краткото й битие на правоспособен водач на моторно превозно средство, довело и до налагане през 2017г. на принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторното превозно средство и отнемане свидетелството за правоуправление на И. макар и за нарушение, различно по характер от настоящото. Въпреки че нарушенията, сериозно застрашаващи останалите участници в движението и престъпващи съществени правила за безопасността на движението, са с давност от 2016г. /четири години преди разглежданото пътно – транспортно произшествие/, то множествеността им и последващо санкциониране на подсъдимата за нарушаване на правилата за движение по пътищата е евоюлирало в разглежданото по настоящото дело престъпление. Управлението на моторното превозно средство със скорост доста над разрешената, в населено място, в тъмната част на денонощието, но в часови диапазон, предполагащ наличие и на други участници в движението, включително и уязвими такива, каквито са пешеходците, определя подсъдимата като лице, склонно да нарушава правилата за движение по пътищата. На тези характеристики не могат да бъдат противопоставени твърдените от защитата като смекчаващи отговорността й обстоятелства нейна млада възраст – 28 години и преживяна психологична травма след произшествието. Както правилно е отбелязал контролираният съдебен състав на тази възраст личността е достатъчно зряла и емоционално и волево изградена, за да преценява адекватно последиците от своето поведение. Изживеният от подсъдимата стрес, от друга страна, е в резултат на създадена в резултат на нейно неправомерно поведение ситуация и последвала чужда смърт, и не би могло да се третира като смекчаващо отговорността й обстоятелство. В този смисъл първостепенният съд е проявил прекомерна благосклонност към подсъдимата, определяйки й наказание под минималния, визиран в санкционната част на чл. 343, ал.1, б.“в“ НК, размер. Единствено липсата на протест от страна на държавното обвинение е препятствало въззивната инстанция да ревизира този размер. Наличието на формалните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК, а и характеристиките на подсъдимата, свързани с нейното образование, трудова ангажираност и липса на други простъпки, освен свързани с неглижиране на правилата за движение по пътищата, са дали основание на съда да отложи изпълнението на определеното й наказание за изпитателен срок и то в неговия законоустановен минимум. Действително, начинът на живот на подсъдимата и данните за личността й не сочат на необходимост за отделянето й от социума с цел нейно превъзпитание, но такъв ефект би бил постигнат с определената пробационна мярка включване в програма за обществено въздействие за срок от една година и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В битността й противоправното поведение на Д. И. е свързано единствено с нарушаване на правилата за движение по пътищата и именно това следва да бъде възпряно за определен период с недопускане на възможност да управлява моторно превозно средство, както и поведението й да бъде коригирано чрез изграждане на нейни навици за законосъобразно поведение при управление на моторно превозно средство. Всъщност за явна несправедливост на наложените на Д. И. наказания по-скоро би следвало да претендира прокурорът, ако бе го сторил и пред въззивния съд със съответен протест, но тази липса препятства и настоящия съд да ревизира позицията на първостепенния, потвърдена от второстепенния съдебен състав, по отношение на размера на наложените на подсъдимата наказания, която е твърде снизходителна. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 54/2022г. на Варненски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.