Р Е Ш Е Н И Е №. 27 гр. София, 22.05.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1595 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ай Пи Ем” ЕООД, представлявано от управителя му, срещу решение №2433 от 24.11.2017 г. по т.д.№3816/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №957 от 18.05.2017 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ „Ай Пи Ем” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на имуществото и разпределение. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се подържа, че длъжникът е предложил план за оздравяване в срока по чл.698, ал.1 от ТЗ, считано от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд за отмяна на решението за обявяване в несъстоятелност, поради което не са били налице предпоставките на чл.710, вр. чл.711 от ТЗ. Ответниците по касация - „Мото пфое” ЕООД и „Банка Пиреос България” АД заявяват становище за неоснователност на жалбата. С определение №664 от 22.11.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: От кой момент тече срокът по чл.698, ал.1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план в случаите, когато преди обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, е постановено решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, което впоследствие /след изтичане на повече от един месец от обявяване в ТР на определението по чл.692 от ТЗ/ е отменено с влязло в сила решение на въззивния съд – от обявяване на въззивното решение в ТР или от влизането му в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение №1630/12.10.2015 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност на „Ай Пи Ем” ЕООД на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, имащо незабавно действие, като са изпълнени процедурите по чл.685 – чл.692 от ТЗ по предявяване на вземанията от кредиторите на дружеството. Посочил е, че с определение №3057 от 31.05.2016 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, съдът на основание чл.692 от ТЗ е одобрил списъка с приети вземания и се е произнесъл по постъпилите възражения, като определението е вписано в търговския регистър на 07.06.2016 г. и предвид нормата на чл.698 от ТЗ план за оздравяване на предприятието може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Счел е, че с нормата на чл.697, ал.3 от ТЗ е въведено изключение, съобразно което при постановено решение по чл.630, ал.2 от ТЗ не може да се предлага план за оздравяване, като в случая на 19.04.2016 г., по искане на синдика е постановено решение №731 от 19.04.2016 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл.630, ал.2, вр. чл.710, вр. чл.711 от ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Установил е, че това решение е обжалвано и с въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС е отменено, като вместо него е постановено отхвърляне молбата на синдика по чл.630, ал.2 от - решението е вписано в ТР на основание чл.713, ал.2 от ТЗ на 13.04.2017 г., а е влязло в сила на 31.10.2017 г. Изложил е съображения, че предвид нормата на чл.714 от ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, като с такова се ползва и решението, с което частично или изцяло се отменя решение, с което е обявен в несъстоятелност длъжникът, предвид липсата на установено друго в закона и именно за обезпечаване на последното незабавно изпълнение, с нормата на чл.713, ал.2 от ТЗ е предвидено вписване на въззивно решение, с което се отменя изцяло или частично или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, като е без значение, че последният съдебен акт не е влязъл в сила към датата на постановяване на първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ, а по-късно, на 31.10.2017 г. С оглед изложеното е достигнал до извод, че установената с нормата на чл.697, ал.3 от ТЗ пречка за предлагане на оздравителен план е отпаднала с постановяване на въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС /с което е отменено решението на СГС за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му на основание чл.630, ал.2, вр. чл.710, вр. чл.711 от ТЗ/ и считано от вписването посоченото въззивно решение на 13.04.2017 г., е започнал да тече установения в чл.698, ал.1 от ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване, изтекъл на 15.05.2017 г. – първият работен ден след 13.05.2107 г., като в този срок оздравителен план не е предложен от никое от лицата по чл.697, ал.1 от ТЗ – предвид нормата на чл.710 от ТЗ, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в законоустановения срок не е бил предложен план за оздравяване, което и правилно е сторил първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт от 18.05.2017 г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Срокът по чл.698, ал.1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ. След изтичане на посочения срок, оздравителен план не може да бъде предложен, като пречка за предлагането му е и обявяване на длъжника в несъстоятелност с решение по чл.630, ал.2 от ТЗ /едновременно с решението за откриване на производството или по-късно, но преди изтичане на срока за предлагане на оздравителен план/ - чл.697, ал.3 от ТЗ, вкл. в хипотезата, когато решението по чл.630, ал.2 от ТЗ не е влязло в сила, предвид прогласеното с чл.634 и чл.714 от ТЗ незабавно изпълнение на това решение. По принцип незабавно изпълнение на невлязъл в сила, подлежащ на обжалване съдебен акт, е изключение от общите правила, респективно същото се допуска с изрични правни норми, които не могат да бъдат тълкувани разширително. В производството по несъстоятелност на незабавно изпълнение подлежат определенията за допускане на предварителни обезпечителни мерки – чл.629а, ал.6 от ТЗ и за освобождаване на синдика – чл.657, ал.6 от ТЗ, както и решенията за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност – чл.634 и чл.714 от ТЗ. В последните две хипотези, необходимостта от незабавно изпълнение се свързва с осъществена от съд преценка за наличие на законовите предпоставки, съответно за откриване на производство и за обявяване в несъстоятелност, със спецификата на производството по несъстоятелност и с необходимостта да бъде постигната бързина в развитието му. До влизане в сила на съдебното решение, с което се отменят посочените решения, правните последици, настъпили вследствие на незабавното им изпълнение, запазват действието си – извод, който следва както от обстоятелството, че в закона не е предвидено незабавно изпълнение на въззивните решения, с които се отменят първоинстанционни решения за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, така и от разпоредбата на чл.641 от ТЗ - по отношение решението за откриване на производство по несъстоятелност, а и от сравнителния историческия анализ на нормата на чл.613а, ал.1, вр. чл.713, ал.2 от ТЗ. До влизане в сила на изменението на чл.613а, ал.1 от ТЗ, с ДВ бр. 59 от 2007 г., първоинстанционните решения за обявяване в несъстоятелност са подлежали на обжалване пред ВКС, чието окончателно решение, отменящо решението на окръжния съд за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър. След въвеждане на общия ред по ГПК за обжалване на решението на окръжния съд за откриване на производство по несъстоятелност и липсата на изменение в разпоредбата на чл.713, ал.2 от ТЗ, предвиденото в последната вписване на отменителното решение на въззивния съд, е от значение единствено за началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване на това решение. В светлината на изложеното от постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност по чл.630, ал.2 от ТЗ до отмяната му с влязло в сила решение, план за оздравяване не може да бъде предложен. В случай, че решението за обявяване на несъстоятелност по чл.630, ал.2 от ТЗ е постановено преди началния момент, посочен в чл.698, ал.1 от ТЗ и отменителното решение е влязло в сила след изтичане на един месец от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ, срокът за предлагане на оздравителен план започва да тече от влизане в сила на отменителното решение, в който смисъл е и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос, неправилно се явява становището на въззивния съд, че установената с нормата на чл.697, ал.3 от ТЗ пречка за предлагане на оздравителен план е отпаднала с постановяване на въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС /с което е отменено решението на СГС за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му на основание чл.630, ал.2, вр. чл.710, вр. чл.711 от ТЗ/ и считано от вписването посоченото въззивно решение на 13.04.2017 г., е започнал да тече установения в чл.698, ал.1 от ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване. В този смисъл и тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. В случая едномесечният срок за предлагане на оздравителен план започва да тече от датата на влизане в сила на въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС – 31.10.2017 г. и тъй като на 30.11.2017 г., в рамките на срока, длъжникът е депозирал в деловодството на СГС молба по чл.686 от ТЗ, въззивното решение следва да бъде отменено, а молбата на „Банка Пиреос” АД за обявяване на длъжника в несъстоятелност следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №2433 от 24.11.2017 г. по т.д.№3816/2017 г. на САС и потвърденото с него решение №957 от 18.05.2017 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ „Ай Пи Ем” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на имуществото и разпределение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка Пиреос” АД по чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ за обявяване на „Ай Пи Ем” ЕООД в несъстоятелност, за прекратяване на дейността на предприятието му, за постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, за прекратяване правомощията на органите му, за лишаване на дружеството от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и за постановяване да започне осребряване на имуществото и разпределение . Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.