3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 378 София, 05 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1104 по описа за 2012 година. В производство по реда на чл.382 НПК – нохд № 675/11 г., Районният съд-гр.Свиленград одобрил постигнатото между прокурора при Районна прокуратура-гр.Свиленград и защитника на подсъдимите Д.Д. и Ш. Д., споразумение за решаване на делото, както следва: признал подсъдимите за виновни и на основание чл.280, ал.2, т.т.3 и 4, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода условно за срок от по три години, както и на глоби в размери от по 1000 лева. На основание чл.59, ал.2 НК, за двамата подсъдими, съдът приспаднал времето, през което са били задържани под стража за по 24 часа, считано от 14.08.2011 г. На основание чл.280, ал.3 НК СРС отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Сеат” с австрийска регистрация, собственост на подс.Ш. Д. Със същото определение – под № 355 от 18.08.2011 г., производството по делото е прекратено. На 20.02.2012 г. осъденият Ш. Д., чрез упълномощения от него адвокат – В. С., е направил искане за възобновяване на наказателното дело при условията на чл.420, ал.2, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК – рег. № 441 от 22.02.2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Пред ВКС осъденият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. 1. Молителят е оправомощен по смисъла на чл.420, ал.2 НПК да поиска проверка на посоченото по-горе определение на СРС по реда на глава тридесет и трета от НПК – възобновяване на наказателните дела, и е направил това в срока указан в чл.421, ал.3 НПК – шест месеца от влизането в сила на съответния съдебен акт. Оспореното определение е влязло в сила в момента на постановяването му – 18.08.2011 г., тъй като не подлежи на проверка по жалба или протест – чл.382, ал.9 във връзка с чл.412, ал.2, т.1 НПК, а срокът по чл.421, ал.3 НПК изтича на 20.02.2012 г. - първия следващ 18.02.2012 г. присъствен ден – чл.183, ал.3 и 4 НПК. 2. Твърди се наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК при следните съображения – приложението на чл.280, ал.3 НК е неправилно, тъй като не са били налице „категорични доказателства установяващи собствеността” на моторното превозно средство; „наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и на другите смекчаващи обстоятелства и на целите по чл.36 НК”. Ведно с искането за възобновяване са представени писмени доказателства ( удостоверение за чужда собственост кредитен договор № 21000085 – оригинал и заверен превод от немски език), които според защитата на осъдения указват, че осъденият не е собственик на отнетото превозно средство. Възражението за липсата на доказателства относно собствеността на инкриминираното моторно превозно средство, не намира опора в данните по делото – виж протокол за доброволно предаване (л.16), удостоверение за регистрация на МПС на л.37-40 – оригинал и надлежен превод. Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наказанията лишаване от свобода и глоба са определени в размер на минимума от предвиденото в закона, като третото кумулативно предвидено наказание – конфискация на част или цялото имущество на дееца, не е наложено въобще. Намаляване на наказанията е възможно само при условията на чл.55 НК, чийто предпоставки не се установяват от доказателствената съвкупност. Липсват основания да се приеме, че най-лекото, предвидено в закона наказание ( наложените на осъдения) е несъразмерно тежко, а такива не се е и твърдят от молителя, поради което индивидуализацията правилно е извършена в рамките на предвиденото от закона, а не по реда на смекчената наказателна отговорност. 3. Съгласно чл.426, във връзка с чл.353, ал.5 НПК в производството по реда на глава тридесет и трета от НПК не могат да се събират доказателства, поради което представените от защитата на осъдения писмени доказателства няма как да бъдат съобразени в настоящото производство. Друг е въпросът, ако същите доказателства се поставят на вниманието на ВКС по реда на чл.422, ал.1, т.3, във връзка с ал.2 НПК, но от оправомощения да стори това – чл.420, ал.1 НПК, какъвто осъденият не се явява. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ш. Д. за възобновяване на нохд № 675/11 г. на Районния съд – гр.Свиленград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: