Р Е Ш Е Н И Е № 323 Гр.София, 01.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 570/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №38/08.10.14 г.,постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.212/14 г., подсъдимият С. М. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.342,ал.3,б.В вр.ал.1,пр.3 вр.чл.18,ал.2 НК /с приети за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.15,ал.1; чл.16,ал.1 и чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП/. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.342,ал.4,изр.2 НК той е лишен завинаги от право да управлява МПС и да заема обществена или държавна длъжност, свързана с осъществяването, управлението или контрола на автомобилния транспорт. Осъден е да заплати на конституирания граждански ищец Г. Ц. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.,като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв. С решение № 4/10.02.15 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.316/14 г., присъдата е изменена, като на основание чл.58,б.А вр.чл.55,ал.1,т.1 НК наложеното на К. наказание лишаване от свобода е намалено на осем години. В останалата част актът е потвърден. Решението на ВтАС е подписано с особено мнение на съдията-докладчик, който намира,че дължимото за определяне наказание е шест години лишаване от свобода, а на основание чл.55,ал.3 НК не следва да се налага разпоредбата на чл.342,ал.4 вр.чл.37,ал.1, т.6 и 7 НК. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник го атакува с развити оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменението му чрез намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода до размер, позволяващ прилагане на нормата на чл.66,ал.1 НК, неналагане на наказанието лишаване от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 НК и намаляване на така определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Срещу тази жалба е постъпило възражение от частния обвинител и граждански ищец Г. Г. чрез неговия повереник, в което се моли сезиращият настоящата инстанция да бъде оставен без уважение. С молба-допълнение към възражението се настоява ВКС да осъди подсъдимия да заплати на Г. всички направени на досъдебното производство и съдебните разглеждания разноски за адвокатски възнаграждения. Към жалбата на дееца не се представя писмено допълнение по смисъла на чл.351,ал.3 НПК. В съдебно заседание пред ВКС К. лично поддържа жалбата си и моли да бъде оправдан или след отмяна на съдебни актове, делото да бъде върнато за ново разглеждане от съд по същество. Упълномощеният защитник пред тази инстанция също поддържа сезиращия настоящата инстанция документ с изложените в него доводи, а в хода на устните прения въвежда нови такива. Представителят на частния обвинител и граждански ищец настоява решението на ВтАС да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноските по делото. Прокурорът от ВКП е на същото мнение по отношение на съдбата на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: ПО КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО чл.348,ал.1,т.2 НПК. Основното възражение в насока на допускане на съществени нарушения на процесуалните правила се свежда до оценката и интерпретацията на доказателствата по делото, по какъвто начин не са спазени разпоредбите на чл.14 и 107 НПК. Това е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в процеса, което от своя страна е предизвикало неправилно приложение на материалния закон. Всъщност, главното оплакване може да бъде обобщено по следния начин: неправилно съдилищата по фактите и в частност въззивната инстанция не са извели фактология и липса на умисъл от страна на подсъдимия, оценявайки само неговите обяснения и показанията на свидетеля Д.Д.. Ако би било подходено по този начин, според защитата би се стигнало до извод за несъставомерност на процесното деяние поради непредпазливото му извършване и предвид реално нанесената на потърпевшия лека телесна повреда, която не е съставомерен елемент при престъплението по чл.343 НК. ВКС категорично не може да се съгласи с изложената теза. Освен обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д.Д., в хода на съдебното производство са приобщени по съответен процесуален ред множество гласни доказателствени средства. Техният пълен и задълбочен анализ е довел до установяване не само на недобрите отношения между подсъдимия и пострадалия, употребата от К. на алкохол и очевидното му повлияване от същия, но и заканите към Г. преди самото деяние, целенасочените действия по прегазване на последния с управляваното МПС, изявата от страна на дееца на преследваното намерение след слизане от автомобила, както и бягството му от местопроизшествието. В този смисъл при процедурно верен разбор решаващият второстепенен съд е дал своята суверенна оценка за сочените в жалбата гласни източници. Прочит е направен и на показанията на свидетеля Х. и той въобще не навежда на извод за необходимост от възприемане на съдържанието на обясненията на подсъдимия. Отклоняването на микробуса наляво е станало преди приближаването на движещия се по пътя трактор до степен, че той да е станал опасност за пътното движение и да е определил изначално поведението на касатора. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се обърне внимание на претенцията, изразена от защитника на К. в съдебно заседание пред ВКС, относно необходимостта от назначаване на повторна автотехническа експертиза, каквото поведение решаващият съд бил задължен да предприеме. Първо, видно от доводите по самата жалба пред ВКС, назначените в хода на производството основна и допълнителна АТЕ никога не са били оспорвани от страните. Така че внимателно следва да се преценява събиране на доказателствен материал по силата на официалното начало от съда, при негенериране на активност от оплакващата се страна. Второ, съдебните действия и мотивировката на въззивния акт не дават повод за извеждане на доказателствени и съответно фактологически заключения, в основата на които да стоят противоречия и неясноти по посочените експертни заключения. Това от своя страна не обосновава назначаване на експертно становище, доколкото липсват предпоставките на чл.153,пр.2 НПК. Трето, спецификата на вменената престъпна деятелност и в частност нейното осъществяване при пряк умисъл като форма на вината в конкретния случай, не предполагат експертна оценка по въпроси, чиито технически отговори биха се дължали по-скоро при обвинение за осъществяване на ПТП по непредпазливост като форма на вината /каквито по същество са изразените н съдебно заседание пред ВКС претенции на защитата/. Тракторът, който е бил управляван от основен свидетел по делото, несъмнено е отчетен като участник в пътното движение от страна на второинстанционния съд. А що се касае до обстоятелството, че касаторът е консумирал алкохол и е бил сериозно повлиян от него, което до голяма степен е допринесло и за извършване на противоправната дейност, е факт, установен чрез гласни доказателствени източници. С оглед квалификацията на процесното деяние не е важно колко е точната концентрация на алкохол в организма на К., която при това да бъде оценявана от психолог и психиатър. На последно място в тази част на изложението трябва да се спомене, че атакуваното решение се оспорва относно липса на мотиви за наложеното кумулативно наказание лишаване от права по реда на чл.37,ал.1,т.6 и 7 НК, което е завинаги /наред със споделяне на аргументите по особеното мнение на съдията-докладчик от ВтАС, който намира, че по отношение на това наказание трябва да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.3 НК/. Такова оплакване, ако е основателно, обуславя наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните- чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То обаче не отговаря на видимата по делото процесуална действителност. На стр.23 долу и 24 горе от съдебното решение са изложени съображенията на мнозинството от второстепенния състав в обсъжданата насока, макар и очертани в аспект на незаконосъобразност на приложение на нормата на чл.55, ал.3 НК. ПО КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО чл.348,ал.1,т.1 НПК. И пред тази инстанция, също както пред ВтАС, е поставен въпросът за доброволен отказ при опит или за несъставомерност на деянието поради дължимата за приемане форма на вината-непредпазливост. Това е сторено в светлината на претенцията за необходимост от ценене на доказателствените източници по начина, заявен от защитата. Въззивният съд е отговорил на тези възражения с мотивация, приемана и от настоящия съдебен състав. В касационната жалба липсва противопоставяне на същата и ВКС не намира конкретика, върху която да стъпи, за да разсъждава по нея. Само желае да отбележи, че опитът като стадий на умишлената престъпна дейност, се изявява при пряк умисъл, наличие на какъвто е прието в случая. Възможен е самоволен отказ от опит и при недовършен, и при довършен опит /чл.18,ал.3,б.А и Б НК/, като несъмнено правилно въззивната инстанция е обмислила приетата от нея фактология на плоскостта на довършен опит. При същия, за да не бъде наказан деецът, е необходимо той реално да е съдействал за предотвратяване на вредните последици и това да е станало по негова собствена подбуда. В случая не присъстват такива доказателства. К. е осъществил изпълнителното деяние /с отклоняване от своята посока на движение, преминаване в насрещното платно и връхлитане с управлявания от него автомобил върху стоящия на спрелия мотор пострадал, с повличането му напред по пътя/, но исканият от касатора и визиран в закона резултат не е настъпил по независещи от него причини. Основателни са същите разсъждения на ВтАС, изтъкнати на стр.23, абзац втори от решението. Затова следва да бъде счетено за несъстоятелно възражението на защитата, доколкото същото може да бъде разчетено по жалбата пред ВКС, в рамките на доброволния отказ от опит за извършване на престъплението по чл.342,ал.3 НК да бъде включена направата на завой пред идващия насреща трактор, когато изпаднало тялото на Г., с цел да не настъпи ново ПТП. При законосъобразно анализирания доказателствен материал и приетите въз основа на него фактически положения, няма никакви предпоставки за оценяване на престъпното деяние на плоскостта на непредпазливата форма на вината. ПО КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ ПО чл.348,ал.1,т.3 НПК. Явната несправедливост на наложеното наказание се атакува в две посоки. На първо място се заявява, че решеното на плоскостта на разпоредбата на чл.58, б.А вр.чл.55,ал.1,т.1 НК наказание лишаване от свобода, отмерено за срок от осем години, се явява явно несправедливо. Иска се неговото намаляване и приложение на чл.66,ал.1 НК /т.е.,очевидно се цели намаляването му за срок най-много до три години/. В подкрепа на позиция за необходимост от прилагане на института на условното осъждане са посочени реално причинената лека телесна повреда, чистото съдебно минало на дееца и заложените в разпоредбата на чл.36 НК цели на наказанието. Огледани в третирания аспект, мотивите на второинстанционното решение установяват основно обмисляне на застиване на престъпното деяние на стадия на опита и в тази връзка-на степента на осъществяване на намерението,причините за недовършеност на престъплението и ненастъпване на предвидените в закона и искани от дееца противоправни последици- фактори, наложили в крайна сметка прилагането на разпоредбата на чл.58,б.А НК. В особеното мнение на съдията-докладчик пък са включени като аргументи обстоятелствата, отбелязани в жалбата в контекста на претенцията за приложение на чл.66,ал.1 НК, обосноваващи като справедливо наказание лишаване от свобода за шест години. Същевременно, макар нито в решението, нито в особеното мнение към него да е казано по нарочен начин, явно не са приети за незаконосъобразни съображенията на първостепенния съд при обмисляне на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. На този фон настоящата инстанция не намира да са налични предпоставките на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. На преценката на личността на дееца като неосъждан и трудовоангажиран следва да бъдат противопоставени изключително негативните данни за него от една страна, а от друга, като качества на процесните противоправни действия- бруталното му поведение преди и след извършване на деянието, управлението на колата със сериозно алкохолно повлияване, демонстративното бягство от местопроизшествието и многократното налаганите наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е ненужно да бъдат обсъждани предпоставките на чл.66,ал.1 НК. ВКС се солидаризира и с изразените в решението на ВтАС аргументи за неприложение на предпоставките на чл.55,ал.3 НК за неналагане на лишаване от право по т.6 и 7 на чл.37,ал.1 НК завинаги. Не намира за нужно да ги повтаря. Законът е категоричен, че в тези случаи съдът МОЖЕ да не наложи по-лекото наказание, предвидено наред с лишаването от свобода. Той не е обвързан да стори това при настъпване на целения от дееца резултат, не и при наличието на опит. И ако последното стане, би било несправедливо, според мотивировката по жалбата. Изложената позиция изхожда само от обективното недовършване на престъплението, макар и по независещи от дееца причини. Необходимо е обаче при индивидуализацията и на допълнителното наказание да бъде преценен самият извършител в светлината на постановимите забрани. В конкретния случай става дума за личност с висока степен на обществена опасност като водач на МПС, наказвана многократно и очевидно неподлежаща на превъзпитание в насока на стриктно спазване на правилата за движение по пътищата. Действително, проблем е, че законът не дава възможност за редуциране на предвидените за кумулативно налагане наказания лишаване от право /съгласно нормата на чл.342, ал.4,изр.2 вр.ал.3,б.В НК/. Но личността на К. не предоставя възможност за реализиране на разпоредбата на чл.55,ал.3 НК. ПО ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ: В жалбата не са изложени никакви аргументи за необходимостта от намаляване на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди, освен общи твърдения за прекомерна завишеност и некореспондиране на същото с чл.52 ЗЗД. Този съд не намира конкретика на възражението, на която да е длъжен да даде отговор. ПО РАЗНОСКИТЕ: В допълнението към възражението на частния обвинител и граждански ищец се иска да му бъдат присъдени всички направени по това производство разноски, включително и тези на досъдебното производство, пред РОС и ВтАС. Като оставим настрана, че не е ясно защо се отправя искане с такова съдържание, след като, видно от присъдата и решението, са присъждани разноски на Г., този съд е легитимиран да се произнесе само по направените пред него разходи за адвокатско възнаграждение на повереник. Те са доказани чрез представен договор за правна помощ, в който е отразена сумата от 480 лв. Именно за нея и следва да бъде осъден касаторът. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/10.02.15 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.316/14 г. ОСЪЖДА С. М. К. да заплати на Г. Ц. Г. направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/