2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №255 гр. София, 07.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3642 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 261603/11.03.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 10784/2019 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 141199/13.06.2019 г. по гр. дело № 23708/2017 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявени от С. Д. В. срещу жалбоподател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 7/21.03.2017 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор; ищецът е възстановен на длъжността „оператор парни съоръжения“ при ответното дружество; последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 8 104.16 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение; в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът С. В. в отговора си излага доводи, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба на дружеството-жалбоподател се сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и предпоставки по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Твърди се, че била налице „необходимост от произнасянето на съда по материалноправен въпрос, свързан с непълнота на правната уредба, конкретно – разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЕЕЕ (отм.), както и за неправилното им тълкуване, с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота по пътя на правилното тълкуване на закона“. В изложението обаче не е формулиран материалноправен (или процесуалноправен) въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това жалбоподателят поддържа, че и първоинстанционният и въззивният съд „приложили неправилно тълкуване“ на разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 189, ал. 1 от КТ. Освен това са цитирани разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 3 и на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като са изложени и съображения относно понятията „материалноправен или процесуалноправен въпрос“, „развитие на правото“ и „точно прилагане на закона“. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) действително са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. Освен това, посочените в случая във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, разпоредби на чл. 143 и чл. 144 от ЗЕЕЕ (отм.) нямат никакво отношение към трудовоправния спор между страните и дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено през 2017 г., – първата от тези норми е отменена през 2004 г., а другата – през 2001 г. ВКС може да допусне касационно обжалване и независимо от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но единствено в хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В случая обаче не е налице такава хипотеза, при която касационната инстанция служебно да допусне до касационен контрол обжалваното въззивно решение (също т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), нито пък жалбоподателят надлежно навежда подобно основание, единствено цитирайки съдържанието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, както и сочейки бланкетно, че въззивният съд „приложили неправилно тълкуване“ на разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 189, ал. 1 от КТ. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261603/11.03.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 10784/2019 г. на Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: