Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * реституция * възстановяване в стари реални граници * земеделски земи * косвен съдебен контрол * нищожност-противоречие на закона

Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр. София, 21.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6524 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
До обжалване е допуснато решение № 339/ 22.07.2014 г. по гр. д. № 360/ 2014 г, с което Софийски окръжен съд, като е изменил решението по гр. д. № 1118/ 2011 г. на Ботевградски районен съд, отменяйки частично основното първоинстанционно решение № 287/ 30.11.2012 г. и потвърждавайки допълнителното решение № 314/ 21.12.2013 г:
· е признал за установено по отношение на кооперация „Т.” [населено място] и на Министерство на земеделието на Република България, че на основание земеделска реституция с решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О. - Б. П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. са собствениците на реална част от поземлен имот № 000629 по КВС в землището на [населено място], индивидуализирана в скица по заключение на съдебно-техническата експертиза, към която решението препраща (лист 214 от делото на БРС) и
· по исковете на П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. срещу кооперация „Т.” [населено място] и Министерство на земеделието е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договор № 10/ 14.12.2010 г. в частта относно покупко-продажбата на процесния недвижим имот поради противоречието му с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ.
Решението е допуснато до касационно обжалване по въпросите:
1. Когато конститутивното решение на О. е издадено преди да влезе в сила чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 79/ 1996 г), за възможността и обема на възстановяване на правата върху земеделската земя има ли значение обстоятелството дали тя е била включена в стопанския двор на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали е била застроена и към кой момент?
2. За валидното действие на договора по чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ има ли значение нотариалният акт, с който по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК (чл. 483, ал. 2 ГПК (отм) купувачът на сградите върху земеделската земя е признат за техен собственик и лицето, което се легитимира като собственик на тези сгради по придобивна давност, адресат ли е на чл. 27, ал. 6, изр. посл. ЗСПЗЗ?
К. контрол по първия въпрос е обоснован с допълнителното основание на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 477/ 07.10.2009 г. по гр. д. № 4024/ 2008 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро ГО, а по втория – с допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
К. кооперация „Т.” счита, че решението следва да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Според касаторът, исковете в защита на собствеността са уважени при неправилното приложение на чл. 10, ал. 12 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Искът за прогласяване нищожността на договора в частта относно процесния недвижим имот е уважен при проведено от въззивния съд неправилно ограничително тълкуване на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Претендира разноските пред всички инстанции.
Ответниците по касация П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б., правоприемниците на първоначалния ищец Д. В. Д., починал в хода на исковото производство, оспорват жалбата. Намират въззивното решение правилно. Претендират разноските в касационното производство.
Министерство на земеделието и горите, конституиран на страната на касатора в качеството на негов необходим (факултативен) другар, не взема становище по жалбата.
По първия въпрос настоящият състав на ВКС намира, че когато конститутивното решение на О. е издадено преди да влезе в сила чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 79/ 1996 г.), за възможността за възстановяване на правата по ЗСПЗЗ е без правно значение дали имотът е включен в стопанския двор на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. За възможността и обема на възстановяване на правата по ЗСПЗЗ обаче е с правно значение застрояването на имота, но не и видът и предназначението на застрояването. По реда на косвения съдебен контрол на законосъобразносттта на влязлото в сила преди 21.09.1996 г. решение на О. за възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя съдът проверява дали имотът е застроен към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а изводът за това, дали постройката в него е малоценна по смисъла на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ, – към датата на издаване на решението на О..
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ е въведена с изменение на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79/ 1996 г) и регламентира възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, но само при условията на чл. 14, ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. в стари реални граници. Идеята на законодателя е да върне в стари (реални) граници собствеността върху бившите земеделски земи, които попадат в стопански дворове на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, стига те да не са застроени, нито да са прилежащи площи към сградите в тези дворове. Разпоредбата е материално-правна по своя характер, а материално-правният закон има действие занапред съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове, освен ако не е предвидено друго с изрична разпоредба на закона. Това означава, че материалноправната норма се прилага само по отношение на юридически факти, осъществени след влизането й в сила. Тя не се прилага при преценка в исковия процес по реда на косвения съдебен контрол на законосъобразността на влезли в сила преди 21.09.1996 г. решения на органите на поземлена собственост за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя. Следователно за косвения съдебен контрол на такова решение е без правно значение обстоятелството дали имотът се е намирал в границите на бившия стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За косвения съдебен контрол на такова решение обаче е с правно значение застрояването на имота. Това е така, защото нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ е действащо право към датата, на която е влязъл в сила новия текст на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, а чл. 10б ЗСПЗЗ изрично изключва възможността за възстановяване на собствеността върху застроените земеделски земи. Видът и предназначението на застрояването на имота са ирелевантни. По реда на косвения съдебен контрол на законосъобразността на влязлото в сила реди 21.09.1996 г. решение на О. за възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя съдът проверява дали имотът е застроен към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а изводът за това, дали постройката в него е малоценна по смисъла на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ – към датата на издаване на решението на О..
С дадения отговор и при развитите мотиви настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката на ВКС в решение № 477/ 07.10.2009 г. по гр. д. № 4024/ 2008 г. на ВКС, II–ро ГО. Неправилно е въззивното решение.
За да уважи (частично) иска в защита на собствеността върху процесния имот, основан на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О. – Б. за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот в полза на наследодателя на касаторите е произвело конститутивно действие. По възражението на касатора, че то е незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в нарушение на с чл. 10б ЗСПЗЗ, въззивният съд е обсъдил застрояването на имота извън регулация с две сгради – т. нар. ремонтна работилница със застроена площ от 212 кв. м. и т. нар. сграда с друго предназначение на площ от 69 кв. м. Игнорирал е събраните доказателства, че имотът е покрит с асфалтова настилка още от времето на ТКЗС (показанията на свидетеля Г. и допълнителните уточнения на вещото лице при устното изслушване на заключението на съдебно-техническата експертиза). Полагането на асфалтова настилка е застрояване, което не позволява възстановяване на собствеността, защото изключва възможността имотът извън регулацията на [населено място] да се ползва за земеделско производство. Освен това въззивният съд е окачествил постройките като малоценни по смисъла на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ и непредставляващи пречка за възстановяване на правото на собственост. Изводът за това е направил въз основа на писмените доказателства за състоянието на сградите към 2006 г. по писмо от 04.07.2006 г. Писмото отразява намерението на касатора да ги продаде като материал, но това е недостатъчно за извода, че сградите са малоценни. Освен това за преценката по чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ релевантният момент е датата на издаване на решението на О. за възстановяване на собствеността. Въззивният съд е игнорирал и събраните доказателства, че двете сгради съществуват не само към влизане в сила на ЗСПЗЗ (били са изградени от ТКЗС), но и към заключението на съдебно-техническата експертиза (вещото лице ги е отразило като съществуващи, включително е определяло прилежащите им части). Допълнителен аргумент за това, че хипотезисът на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ не е осъществен е и обстоятелството, че касаторът е признат за собственик на двете сгради на основание придобивна давност с констативен н. а. № 29/ 12.09.2008 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в частта, с която исковете в защита на собствеността са уважени, подлежи на отмяна, като постановено в неправилно приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ. К. е направил своевременно възражението за материална незаконосъобразност на решението на О. (в писмения отговор на исковата молба) и легитимацията му по това възражение е надлежна. Своето право на собственост ответниците по касация са обосновали с конститутивното действие на влязлото в сила решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О., а касаторът не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на индивидуалния административен акт (чл. 17, ал. 2 ГПК). Действително касаторът черпи права върху имота и от договор № 10/ 14.12.2010 г, сключен при условията на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ с Министерство на земеделието и храните. С тълкувателно решение № 5/ 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/ 2011 г. ОСГК на ВКС се прие, че когато върху акта на О. е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, постановеното решение обвързва държавата, която чрез своя административен орган, издал акта, е била страна в производството по обжалването му. Решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ обвързва и правоприемника на държавата. В случая обаче предмет на съдебен контрол е било решение № 15 402/ 10.06.2009 г. на О.. С влязло в сила решение по административно дело при условията на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение № 15 402/ 10.06.2009 г. е прогласено за нищожно поради повторност на произнасянето на органа на поземлена реституция. Не от него обаче, а от решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О. ответниците по касация черпят своите права като собственици на имота. Следователно тълкувателното решение не изключва легитимацията на касатора по възражението за материална незаконосъобразност на това решение. По реда на косвения съдебен контрол настоящият състав на ВКС намира възражението основателно. Застрояването на имота извън регулацията на [населено място] с две сгради и асфалтовата настилка, съществуващи към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ представляват пречка за възстановяване на собствеността, а решение № 8843/ 03.06.1994 г. на О. е незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ. След отмяната на въззивното решение в частта, с която исковете в защита на собствеността са уважени, тези искове следва да се отхвърлят, включително по отношение на МЗХ, необходим (факултативен) другар на касатора (по аналогия от чл. 271, ал. 3 ГПК).
Правният интерес от втората група искове – за прогласяване нищожността на договор № 10/ 14.12.2010 г. по отношение на процесния имот поради противоречието му с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ – ответниците по касация са извели от качеството си на собственици на основание земеделска реституция. С отхвърлянето на положителните установителни искове отпада и правният интерес от защитата по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Въззивното решение подлежи на частично обезсилване, а производството по тази група искове – на прекратяване (чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. При това положение е ненужно да се отговаря на втория повдигнат от касатора въпрос, тъй като той е от значение за тази група искове.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в тежест на ответниците по касация следва да се възложат извършените от касатора разноски.Възникналата гражданска отговорност за разноските по делото е деликтна и ответниците по касация следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 339/ 22.07.2014 г. по гр. д. № 360/ 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която искове в защита на собствеността са уважени.
ОТХВЪРЛЯ исковете срещу Земеделска кооперация „Т.“ със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б., Софийска област, ЕИК[ЕИК] и Министерство на земеделието и храните, че П. И. Д. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН], В. Д. Б. от Б., [улица], ап. 1 ЕГН [ЕГН] и И. Д. Б. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] на основание реституция по ЗСПЗЗ са собствениците на частта от поземлен имот № 000629 по КВС в землището на [населено място], м. В. поле“, заключена между числата 5-6-8-9-12-13-14-16-19-20-21-22-4-5 на скица „Площи и контури на имотите“ на вещото лице Д. към заключението на съдебно-техническата експертиза (лист 214 от гр. д. № 1118/ 2011 г. на БРС).
ОБЕЗСИЛВА решение № 339/ 22.07.2014 г. по гр. д. № 360/ 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 314/ 21.12.2013 г. на Ботевградски районен съд по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно договор № 10/ 14.12.2010 г, предявени от П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. срещу ЗК „Т.“ и Министерство на земеделието и храните.
ПРЕКРАТЯВА производството по тази група искове поради липса на интерес.
ОСЪЖДА П. И. Д., В. Д. Б. и И. Д. Б. да заплатят солидарно на ЗК „Т.“ сумата 5 011. 50 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.