Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/2018
София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4172 по описа за 2017 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 592/ 28.06.2018 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на М. В. С., представлявана от адв. М. М., против въззивно решение № 4850/04.07.2017 г. по гр.д. № 15335/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 15969/13.10.2016 г. по гр.д. № 6478/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД Г. С. А. е осъдена да заплати на М. В. С. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата, извършени на 08.04.2013 г., 09.05.2013 г.., 12.06.2013 г., 24.07.2013 г., 02.08.2013 г. и 21.08.2013 г., като вредите се изразяват в претърпени болки и страдания от предизвикан обрив по тялото и крайниците на ищцата, както и в морални страдания, изразяващи се в увреждане авторитета на ищцата на работното място, злепоставяне пред колегите и клиентите на [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.02.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която са присъдени сторените разноски от ищцата и вместо него е отхвърлен предявеният от М. В. С. против Г. С. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос относно мотивирането на въззивния съдебен акт след обсъждането на всички доказателства по делото,а не избирателно на част от тях.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения,вкл. и посочените от касатора решения на ВКС,според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.236,ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите изводи.Твърди се,че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон,поради което е достигнал до неправилен извод ,че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди в резултат на деянията на ответницата А.,т.е.че не е налице причинно-следствена връзка между тях.Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответната страна Г. С. А.,чрез пълномощника си адв.Г.Б. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Релевираните касационни доводи са основателни.
Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г. С. А., да се произнесе като втора инстанция по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди. В исковата молба, включително и в уточнителната молба, на М. В. С. подробно са описани действията на ответницата в периода 08.04.2013 г. – 29.08.2013 г., с които ищцата счита, че по време на работата им при общия работодател [фирма] ответницата е демонстрирала незачитането и неуважението ѝ като личност и ръководител, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравословното ѝ състояние с причинен масивен обрив по цялото тяло в резултат на преживения стрес, увреждане на авторитета ѝ пред колегите, негативни чувства на срам и унижение, влошаване на семейните ѝ отношения, страдала от главоболие, болка в очите, постоянно била подтисната и уморена. Тези негативни последици продължавали и към момента на предявяване на иска, въпреки че от октомври 2013г. ответницата не работила в дружеството, в което ищцата заемала ръководна длъжност.
За да постанови атакуваното решение СГС подробно е изследвал събраните писмени и гласни доказателства във връзка с твърденията на страните и е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Извършил е преценка на достоверността на свидетелските показания по см. на чл. 172 ГПК. Приел е за доказани твърденията на ищцата, че ответницата е извършила част от деянията, във връзка с които първата претендира да е претърпяла вреди. Установените изказвания на А., с които тя изразявала собствената си субективна интерпретация на факти, както и давала негативни оценки на поведението на С. е счетено, че не представляват нито обида, нито клевета. Изказванията ѝ, че С. прикривала прекия ѝ ръководител и други колеги, осъществяващи дискриминация по отношение на служителката, както и че планирала екипни срещи в дни, когато ответницата не е на работа, са оценени от съда като клеветнически твърдения. СГС обаче е счел, че по делото не се доказва в резултат на тези клеветнически твърдения ищцата да е претърпяла претендираните вреди. Не се е установило авторитетът ѝ на ръководител и ценен служител в компанията да е увреден нито пред колегите ѝ, нито пред партньорите. Не се доказва в резултат от отношенията ѝ с А. да са се влошили семейните ѝ отношения, нито да е претърпяла болки и страдания, а по отношение на твърдението за получен масивен сърбящ обрив по цялото тяло е взето предвид, че в приложените медицински документи като причина е посочена неуточнена алергия. Направен е извод за неустановена пряка причинна връзка между клеветническите твърдения на ответницата и претендираните от ищцата вреди. Тези мотиви са обосновали крайното разрешение на въззивния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл.146, чл.147 и чл.148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия.
Не може да се сподели тезата за неустановена пряка причинна връзка между претендираните от ищцата вреди и клеветническите твърдения на ответницата - че С. прикривала прекия ръководител И. Ф. и други колеги, осъществяващи дискриминация по отношение на нея, както и че планирала екипни срещи в дни, когато ответницата не е на работа.От доказателствата по делото е безспорно,че през процесния период от време подадените от А. оплаквания не съдържат данни,които да отговарят на действителната фактическа обстановка,изяснена в хода на съдебното производство,като ответницата същевременно е разпространила неверни твърдения,довели до увреждане на авторитета на С. на работното й място и пред партньорите в чужбина.Установено е от гласните доказателства,че С. е станала несигурна при вземането на решения и е била много по-стресирана от обикновено,тъй като в резултат на деянията на А. професионалната й компетентност е била поставена под въпрос.Била много изнервена,мислела и говорила непрекъснато за проблемите и търсела начини да се справи със създаваните от А. проблеми,които се отразили негативно на цялата организация на работния процес и за С. възникнали здравословни проблеми,което водело до чести болнични./свид.Г.,Б./
В настоящия случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни противоправни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид възрастта на ищцата,заеманата от нея ръководна длъжност,характера на причиненото увреждане и социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането.Настоящия състав намира,че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди е обезщетение в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лв.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен и доказан в размер на 1500 лв. и следва да бъде уважен,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по съществото на спора.
Ответникът по касация следва да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на касатора направените и доказани разноски за всички инстанции съразмерно с уважената част на иска в размер на 675,50 лева.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 4850/04.07.2017 г.постановено по гр.д. № 15335/2016 г. по описа на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от М. В. С. против Г. С. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1500 лв.,както и в частта на присъдените разноски и ПОСТАНОВЯВАВА:
ОСЪЖДА Г. С. А. да заплати на М. В. С. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 07.02.2014 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 675,50 лева./шест стотин седемдесет и пет лв. и петдесет стот./
ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |