РЕШЕНИЕ № 248 гр. София, 12 декември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 878 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила жалба от подсъдимия Е. Н. Я., подадена чрез защитника му – адвокат М. Я., срещу въззивно решение № 120/02.07.2018 год., постановено по внохд № 184/2018 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се твърди, че наложеното наказание за престъплението по чл. 354 а, ал.1 от НК е явно несправедливо. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адвокат М., пледира за уважаване на жалбата, като прави искане да бъде прието деянието по чл. 354а от НК за малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, поради малкото количество и ниската стойност на инкриминираното вещество. Прави и алтернативно искане за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и намаляване на размера на наложеното наказание. Другият защитник на подсъдимия – адвокат Я., пледира за уважаване на жалбата и намаляване на наложените наказания за двете престъпления, поради неразумно дългия срок на наказателното производство и ниската стойност на предмета на деянието по чл. 253 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила. Според него въззивната инстанция правилно е отчела наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и изцяло е съобразила с тях размера на наложените наказания. Подсъдимият Е. Я. в своя защита и като последна дума моли да бъде намален размерът на наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 5 от 25.04.2018 год., постановена по нохд №63/2018 год., Окръжен съд –гр. Добрич е признал подсъдимия Е. Н. Я. за виновен в това, че на 02.08.2016 год. в [населено място], пред къща, находяща се на [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- 1,19 гр. канабис / марихуана/, с 2,85 % на активния компонент тетрахидроканабинол, разпределени в 9 бр. пликчета на обща стойност 7,14 лв. и 2,62 гр. амфетамин, с 12,5 % активно действащо вещество, разпределени в 9 бр. топчета, на обща стойност 9,90 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Със същата присъда подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 23.10.2015 год. в [населено място] извършил сделка с имущество - закупил л.а. марка „....“, модел ..., с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 3580 лева, за който знаел, че е придобит от него чрез извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 23 от НК с първоинстанционната присъда е определено общо наказание на подсъдимия Я. – една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, като е приспаднато предварителното му задържане с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С посочената присъда Окръжен съд- гр. Добрич на основание чл. 354а, ал.6 от НК и чл. 253, ал.6 от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъпленията, като се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. Прокурорът от Окръжна прокуратура – гр. Добрич е останал недоволен от наказанията, наложени с първоинстанционната присъда и я протестирал пред Апелативен съд – гр. Варна с искане за увеличаване на санкциите. В Апелативен съд –гр. Варна е образувано внохд № 184/2018 год., по което е постановено въззивно решение № 120/02.07.2018 год. С това решение е изменена първоинстанционната присъда като са увеличени размерите на наложените на подс. Я. наказания, както следва: за деянието по чл. 354а, ал.1 от НК лишаването от свобода от една година и четири месеца на три години, а глобата от 5000 лева на 10 000 лева; за престъплението по чл. 253, ал.1 от НК – от осем месеца на две години лишаване от свобода, а глобата от 3000 лева на 4000 лева. Общото наказание, което е определено с решението на въззивния съд на основание чл. 23 от НК е три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. Определен е общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия срещу така постановеното въззивно решение е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна, която има право на това и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. На първо място касационният състав намира за нужно да очертае пределите на касационна проверка в настоящото производство. Необходимостта от това произтича от заявеното в адресираната до ВКС жалба касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК от една страна, а от друга – релевираните основания със защитната реч на упълномощените от подсъдимия адвокати, представляващи го в касационното производство. В жалбата на подсъдимия, подадена чрез защитника му – адвокат Я., се сочи като касационно основание несправедливостта на наказанието, наложено за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, като се упреква въззивната инстанция за това, че не е съобразила всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебното производство пред ВКС защитата претендира за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, позовавайки се на малкото количество и ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество, както и ниската стойност на предмета на престъплението по чл. 253 от НК, като прави и алтернативно искане за намаляване и на санкцията, наложена за това деяние. Нееднократно в своите решения ВКС е посочвал, че касационната проверка е ограничена в пределите, зададени от разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК – проверяват се присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 347, ал.2 от НПК – по отношение на необжалвалите подсъдими, когато отмяната или изменението на присъдата или решението е в тяхна полза. Неразривно свързана с посочената разпоредба е нормата на чл. 351, ал.1 от НПК, указваща какво да бъде съдържанието на отправените до касационната инстанция жалби и протести – в тях следва да бъдат посочени присъдата, решението и частта, в която се обжалват, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. Допустимо е съгласно чл. 351, ал.4 от НПК да се подаде писмено допълнение към жалбата или протеста в тяхна подкрепа, като срокът за това е ограничен до даване ход на делото. Когато писменото допълнение е подадено в сроковете по чл. 350, ал.1 и ал.2 от НПК, то следва да се счита за част от жалбата или протеста, поради което с него могат да се сочат и други касационни основания. Допълнението, подадено след образуване на касационно производство / когато са изтекли сроковете по чл. 319, ал.1, съответно по чл. 340, ал.2 от НПК/ може да съдържа доводи единствено в подкрепа на вече заявените с жалбата или протеста касационни основания / от категорията на посочените в чл. 348, ал.1, т.1- 3 от НПК/ без да се релевират нови такива. От това следва, че ВКС е задължен да извърши касационна проверка само за наличието на посочените в жалбата и протеста касационни основания и не дължи отговор на заявените нови / различни от първоначално посочените/ такива било с писмено допълнение към жалбата или протеста, било устно в съдебното заседание. Изключение представлява единствено констатирането на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, доколкото нейното произнасяне има за предмет валиден съдебен акт. Пренесено към настоящия казус, изложеното по отношение на пределите на касационната проверка, предопределя необходимостта от изследване на основателността единствено на заявеното с жалбата на подсъдимия касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – несправедливост на наказанието, наложено за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК. Възраженията за допуснато нарушение на материалния закон, каквото произтича от твърдението на защитата, че деянието по чл. 354а, ал.1 от НК е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и за несправедливост на санкцията, наложена за деянието по чл. 253, ал.1 от НК, не следва да бъдат предмет на настоящия касационен контрол. Първоинстанционното производство е протекло по предвидената в чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК процедура, което е предопределило съобразяването на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция с разпоредбата на 58а от НК. Двете инстанции по фактите, са преценили, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от категорията многобройни или изключителни, поради което не са приложили нормата на чл. 55 от НК. В касационната жалба също не са посочени такива факти, които да налагат извод, че и най-лекото наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 354а, ал.1 от НК е несъразмерно тежко с обществената опасност на деянието и дееца. Соченото в жалбата обстоятелство, че подсъдимият е желаел сключване на споразумение, не може да бъде отчетено като изключително. Не е ясно по какви причини не е постигнато такова споразумение, за да се презюмира активната роля и желание на подсъдимия да съдейства на органите на наказателното производство да финализират процеса с бързо реализиране на наказателната отговорност. От друга страна, признаването на фактите по обвинението в процедурата по чл. 371, т.2 от НПК е явен израз на желанието на подсъдимия да олекоти процесуалното си положение, и това е отчетено чрез провеждане от първоинстанционния съд на съкратено съдебно следствие. За това свое поведение обаче, подсъдимият е премиран чрез редукция на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и повторното му отчитане като смекчаващо отговорността обстоятелство / както правилно са приели предходните съдебни инстанции/ е недопустимо. Неоснователно е и твърдението, че съдилищата по фактите не са отчели конкретните характеристики на инкриминираните вещества и преди всичко малкото им количество и ниската им стойност. И двете съдебни инстанции са преценили посочените обстоятелства като такива, водещи до смекчаване на отговорността на дееца. За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е обсъдила посочените обстоятелства в контекста на установените в хода на досъдебното производство данни за това, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества, продавайки ги на различни лица и то пред собствения си дом, като тази дейност е била единственият източник на доходи за издръжка на семейството му. Касае се, следователно, не за инцидентна негова проява, а за трайно установени престъпни навици, за които не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на съответното обвинение, но имащи значение за характеризиране на дееца. Обстоятелството, че по отношение на подсъдимия не е повдигнато обвинение за разпространение, а само за държане с цел разпространение, не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността му, каквото искане се прави в касационната жалба. Фактът, че подсъдимият не е заловен в момента на продажбата не води до омаловажаване на престъпната му проява при положение, че по несъмнен начин е установена готовността му да продаде инкриминираните вещества / обвинение, с което той е изразил съгласие в процедурата по чл. 371, т.2 от НПК/, които е държал. Контролираният съд е изложил подробни съображения относно конкретната обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние, с които настоящият състав изцяло се солидаризира и не намира за нужно да повтаря. Наложената от въззивния съд санкция е съобразена с установения по делото баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчетените от въззивния съд смекчаващи факти не се характеризират с многобройност, а продължителността на наказателното производство сама по себе си, не може да бъде определена като излизаща извън рамките на разумния за разглеждане на дело с такава фактическа и правна сложност и налагаща корекция на санкцията, чрез приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал.4 вр. с чл. 55 от НК Определеният от въззивната инстанция размер на наказанието е съизмерим с тежестта и обществената укоримост на престъпната проява и може да осъществи целите на генералната превенция. Едновременно с това е достатъчен и за поправянето и превъзпитаването на дееца от гледна точка на неговата личностова характеристика. Редукцията на индивидуализираното по посочения начин наказание е в съответствие с нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и също не търпи критика. В този смисъл заявеното от защитата искане за намаляване на размера на наложеното за деянието по чл. 354а, ал.1 от НК наказание, не може да бъде удовлетворено, поради което въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховния касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 120/02.07.2018 год., постановено по внохд № 184/2018 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.