Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 14.06.2023г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лада Паунова ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 364 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на К. И. В. срещу решение № 407 от 21.12.2022г., постановено по ВНОХД № 694/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 23.06.2021г., по НОХД № 371/20г. на Благоевградския окръжен съд. Подсъдимият К. И. В. е признат за виновен за това, че на 14.02.2020г. около 18.50 часа в [населено място], пред дома си на [улица] без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,29 грама със съдържание на активен компонент 66% на стойност 63,80 лв., и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. С жалбата се възразява срещу анализа и оценката, направени от въззивния съд по повод показанията на св.Н. К., като се поддържа тезата, че те незаконосъобразно са кредитирани, тъй като изхождат от лицето, у което е намерено наркотичното вещество, и чиито твърдения са опровергани от св.С. И.. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и изтъква, че подсъдимият е уличен в извършване на престъплението, единствено от заинтересовано лице. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на В.. Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че след като е изпълнил указанията на ВКС да разпита св.И. и е провел очна ставка с негово участие, въззивният съд е събрал достатъчно доказателства и ги е оценил правилно. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Спецификата на конкретния случай се състои в това, че инкриминираният кокаин не е намерен у подсъдимия, а в друго лице – св.Н. К., който е заявил, че го е получил от К. В.. Не са установени очевидци на предаването, в дома на В. не са открити забранени за притежание вещества, той самият отрича да е осъществил деянието. При така очертаната ситуация правилната оценка на достоверността на показанията на св.К. е от решаващо значение за изхода на делото. Съобразно принципа „testis unus, testis nullus“ за съда възниква безусловното процесуално задължение да провери истинността на съобщеното от него чрез критичен анализ на вътрешната логика и последователност на показанията му и чрез съпоставката им с останалия доказателствен материал. В конкретния случай се налага вниманието на инстанциите по фактите да бъде допълнително повишено поради наличието на изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства, поставящи под съмнение добросъвестността на този свидетел. Преди всичко следва да се държи сметка, че св.К. сам е осъществил съставомерно деяниение, като е държал наркотично вещество без надлежно разрешително. Без значение е дали е получил кокаина за другиго и дали е възнамерявал да го предаде на св.И., тъй като държането в наказателноправен смисъл е само фактическо състояние и не е свързано с права върху вещта. Съществува непосредствена връзка между деянието му и инкриминираното поведение на подсъдимия, което предполага К. да е в друго процесуално качество по делото. Едновременното наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от свидетеля и обстоятелството, че не му е повдигнато обвинение, логично внася съмнение за заинтересуваност от негова страна. От друга страна, е установена предубеденсост на служителите, работили по случая преди преписката да бъде изпратена в окръжната прокуратура. Н. К. е спрян и задържан от свидетелите Р. И., Н. И., Д. П. и П. Д., които са го отвели в полицейското управление и са разговаряли с него. Всички те са съобщили в показанията си, че целта на извършваните от известно време оперативно-издирвателни мероприятия, включително и проверката на св.К., е била да документират престъпната дейност именно на лицето „от активния криминален контингент“ К. В., за когото са разполагали с информация, че разпространява наркотични вещества. Предходният състав на ВКС е съзрял необходимостта от допълнителна проверка на показанията на св.Н. К., поради което е отменил потвърдителното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания лицето С. И. да бъде разпитано като свидетел. Такъв разпит е проведен, но И. не е потвърдил, че е изпратил К., да му вземе кокаин от подсъдимия В.. В контролираното решение въззивният съд е направил опит да преодолее доказателствения дефицит, като се е позовал на документираните позвънявания, регистрирани в паметта на предадения от св.Н. К. телефон, но изложените аргументи не са убедителни. Позвъняванията от С. И. в 18.30ч. и по време на полицейската проверка, за които свидетелят не е предоставил задоволително обяснение, кореспондират на казаното от К., че приятелят му го е помолил да му занесе дозата кокаин и го е търсил, след като не се е явил според уговорката, но не предоставят информация, че наркотичното вещество е получено от К. В.. Регистрираните обаждания от К. до В. в 18.45ч. и в 18.51ч. установяват факта на разговора, но не и съдържанието му, при това изхождат от свидетеля, а не от подсъдимия и сами по себе си не опровергават обясненията на В. за друга причина за срещата им. При така създалата се процесуална ситуация, като е сложил край на съдебното следствие, апелативният съд е допуснал съществено нарушение на чл.13, ал.1 от НПК. По делото са събрани изобилни данни за вероятен очевидец на предаването на кокаина и това е лицето подало сигнал, че Н. К. пренася наркотично вещество. Свидетелите – полицейски служители го наричат „информатора“, без да издават самоличността му. Като не е положил усилия за установяване и призоваване на това лице, съдът е пренебрегнал задължението си да изчерпи възможностите за събиране на относими доказателства с цел безспорно изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в хода на съдебно следствие да събере допълнителна информация за източника на сигнала, и при възможност да проведе разпит на подалото го лице. В случай на необходимост следва да разясни процесуалните гаранции за опазване на служебна тайна и за защита на свидетел. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя решение № 407 от 21.12.2022г. по ВНОХД № 694/22г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.