О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 гр. София, 27.02.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 229/2014 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Софийския районен съд и районния съд в гр. Бяла. Прокурорът от ВКП застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. София, тъй като в случая се касаело за неизпълнение на правно дължимо действие с произтичащите от това юридически последици – отговорността за неправомерно деяние да възникне там, където е следвало да бъде извършено изискуемото действие, а именно в гр. София, по местонахождението на седалището на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (А.). Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: НАХД № 334/2013 г. по описа на РС – гр. Бяла е било образувано по жалба на С. П. П., управител на [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Бяла, община Бяла, област Русе, против наказателно постановление № 78/02.10.2013 г. на изпълнителния директор на А., с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за допуснато административно нарушение на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 7 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. С определение № 341 от 05.12.2013 г. Беленският районен съд, ІІІ състав, е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на СРС, като е счел, че изпълнението на задължението на дружеството по чл. 34, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. е следвало да бъде изпълнено по седалището на А. в гр. София. По жалбата на С. П., управител на [фирма], е било образувано НАХД № 21272/13 г. по описа на СРС, НО, 105 с-в. С разпореждане от 17.12.2013 г. съдия-докладчик при СРС е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС, като е приел, че местно компетентен се явявал Беленският районен съд, тъй като там било извършено твърдяното административно нарушение, а от друга страна, в обжалваното наказателно постановление въобще не било посочено конкретно място на извършване на нарушението, поради което следвало да се приеме, че постановлението подлежало на обжалване пред съда, посочен в постановлението – РС – Бяла. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Софийския районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. С последното търговското дружество [фирма] в качеството си на производител на енергия от възобновяем източник е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да подаде в нормативно установения срок пред А. заявления за издаване/издаване и прехвърляне/прехвърляне на гаранции за произход съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. Изпълнителното деяние на инкриминираното административно нарушение е формулирано като неизпълнение на задължението на производителя на енергия от възобновяем източник да подаде не по-късно от 31.01.2013 г. пред А. нормативно изискуема информация по отношение на енергията, осигурена през м. декември от енергиен обект ВтЕЦ „К.”, село Б., община Борово. С оглед изложеното, в разглеждания случай за определянето на подсъдността е релевантно обстоятелството, че седалището на учреждението, където следва да постъпи изискуемата информацията по чл. 34, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. – А., е ситуирано в гр.София. Очертаното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, определя и подсъдността на отговорността на задълженото лице. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където нарушителят е следвало да има активно поведение – да извърши съответното действие, т.е. да подаде заявленията за издаване/издаване и прехвърляне/прехвърляне на гаранции за произход в А. със седалище в гр. София. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Жалбата на С. П. П., управител на [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Бяла, община Бяла, област Русе, против наказателно постановление № 78/02.10.2013 г. на изпълнителния директор на А. ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. Делото ведно с определението да се изпрати на районен съд – гр. София за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр. Бяла - за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.