О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 гр.София, 11 юни 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ч.н. дело №956/2014г. Производството пред ВКС е инициирано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод постановен от Районен съд /РС/- Ихтиман съдебен акт от 29.05.2014г., с който е повдигнат спор за определяне подсъдността по чнд №278/2014 г., по описа на съда. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от РС - София. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В Софийски РС е депозирана молба от д-р Е. Г., в качеството му на управител на [фирма], от която е видно, че Г. В. Г. е приет по спешност в повереното му лечебно заведение, той не желае да се лекува доброволно и е опасен за себе си и околните, поради което в съответствие с чл.154, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е направено предложение за настаняване на лицето за задължително лечение. С разпореждане на съдията-докладчик от 21.05.2014г. производството по образуваното чнд №9739/2014г. е прекратено, с аргументи за приложимост на разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗЗ, предписваща разглеждане на делото от съда по настоящия адрес на лицето, чието настаняване се иска и същото е изпратено на РС-Ихтиман по компетентност. Със съдебен акт от 29.05.2014г., по чнд №278/2014г., Ихтиманският РС констатирал неправилност на изводите на РС - София, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне, и повдигнал препирня за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че визираното дело следва да бъде разгледано и решено по същество от Софийски РС. Конкретиката на установените в разисквания казус факти сочи на осъществени по силата на чл.154, ал.3 от ЗЗ функции на ръководителя на лечебно заведение, в което е настанено по спешност лице с влошено психическо здраве, за овладяване на състоянието му. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на правната норма на чл.156 от ЗЗ, в корелативна връзка с чл.154, ал.1, т.1-3, чл.157 и чл.158, ал.1-3 от ЗЗ обосновава категорично заключение, че в очертания случай подсъдността е предопределена от субекта-инициатор на съдебното производство и следва местонахождението на лечебното заведение, в което нуждаещото се от задължителни медицински грижи лице е настанено по спешност. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА материалите по чнд №278/2014г., по описа на РС-Ихтиман, по компетентност на Софийски РС. Препис от съдебния акт да се изпрати на Ихтимански РС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.