6 Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София , 13 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 586/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Г., защитник на подсъдимия Т. О. П. срещу решение №115 от 28.03.2016 г. ,постановено по внохд №901/2015 г.по описа на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл.346 ал.1 т.2 от НПК. В жалбата се твърди ,че посоката на пресичане на пострадалия пешеходец К. Х. спрямо движението на автомобила не е изяснена, а възприетата такава отляво надясно е на предположение. Посочва се ,че като е изключил другите възможни версии за посоката на движение на пешеходеца, апелативният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всестранно, обективно и пълно всички обстоятелства по делото. Моли се атакуваното решение да бъде отменено,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В допълнението към касационната жалба отново се акцентира на това, че от събраните по делото доказателства не е бил изяснен въпроса, свързан с посоката на движение на пешеходеца,като според защитата са възможни четири варианта на пресичане.Отново се твърди,че съдът е допуснал нарушение на чл.14 от НПК,тъй като не е обсъдил пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото; че присъдата почива на предположение за най-вероятното поведение на пешеходеца, което представлява нарушение на чл.301 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и с направените искания. Твърди , че въпреки проведеното съдебно следствие от въззивния съд ,не е бил преодолян дефицита от доказателства по отношение посоката, в която се е движил пострадалия. Акцентира на това ,че са възможни различни варианти на предвижване ,съответно различни версии за възможността водачът на лекия автомобил да предотврати удара ,които не са били изследвани от апелативния съд,в което се състои допуснатото от него процесуално нарушение.Пледира за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура обръща специално внимание на превишената скоростта на движение на автомобила и факта, свързан с наличие на много силен дъжд- все обстоятелства, довели до настъпването на инцидента. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Частните обвинители Б. К. Х. и В. К. П., както и техния повереник адв.Н., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Подсъдимият Т. П. изказва съжаление за случилото се и моли присъдата да бъде отменена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 30.04.2015 г.,постановена по нохд № 5529/2014 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Т. О. П. за виновен в това, че на 16.09.2014 г. в [населено място], по [улица],в посока от [улица]към [улица], в района на №4, при управление на МПС-л.а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл.37 ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. А. Х. на 77 години, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание чл.343а ал.1 б. „б“ във вр.с чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.343г от НК подсъдимият П. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба ,подадена от защитника на подсъдимия Т. П. -адв.Г., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №901/2015 г.,приключило с решение №115 от 28.03.2016 г.,с което първоинстанционната присъда е била изменена ,като размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление е бил намален от една година и шест месеца на десет месеца .В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция при проверката и оценката на доказателствените източници.При извеждане на значимите обстоятелства за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия като водач на МПС ,причинил вредоносния резултат-смъртта на пострадалия Х., апелативната инстанция е спазила изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,поради което не са налице пороци,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното й убеждение. Въззивният съд е изпълнил задълженията си за обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като в тази насока е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършил преразпит на св.М. ,изискал е писмени справки от съответните институции за проверка на твърденията му относно липсата на улично осветление на местопроизшествието на инкриминираната вечер, и е назначил и изслушал допълнителна комплексна автотехническа експертиза. Събраният доказателствен материал е анализирал критично и му е дал вярна оценка. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства. Всъщност основният довод в жалбата ,поддържан и в съдебното заседание пред Върховната инстанция , е свързан с това ,че посоката на движение на пешеходеца не е установена, или иначе казано –възприетата от инстанциите по фактите посока на пресичане на пострадалия Х. спрямо тази на движение на автомобила /от ляво на дясно/ не се установява от доказателствените източни. Следва да се отбележи ,че това оплакване е свързано с необоснованост на въззивното решение ,което не представлява касационно основание и ВКС не дължи коментар по него. Въпреки това обаче и доколкото в жалбата се твърди ,че решаващия съд не е провел обективно ,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното: Безспорно посоката на движение на пешеходеца спрямо тази на автомобила при конфликт между тях, завършил със съставомерни последици, е от съществено значение за установяване момента ,в който пострадалият е станал опасност / обективно е могъл да бъде възприет от водача/, а оттам за предотвратимостта на удара и наказателната отговорност на подсъдимия. Когато липсват гласни доказателствени средства-показания на свидетели и /или обяснения на подсъдим по отношение на това обстоятелство, съдът по фактите е длъжен да търси други способи на доказване, чрез които да установи посоката на пресичане на пешеходеца. Един такъв способ е експертното заключение, представляващо основан на специални знания извод от известни за неизвестни факти ,което е било подробно обсъдено от апелативния съд. В случая неизвестния факт е посоката на пресичане на пешеходеца и за да бъде определена тя по експертен път, вещите лица са съобразили обективните данни за инициалния удар между пешеходеца и автомобила- в лявата му странична част /в областта на лявото странично огледало/ за автомобила, и уврежданията по пешеходеца-тангенциално съприкосновение в областта на капачките на двете колена ,в бърза последователност –първо за дясното ,а след това за лявото. Съобразили са и местонахождението на пешеходеца на пътното платно спрямо автомобила след удара. Въз основа на всички тези данни са извели заключение за пресичане на пострадалия Х. отляво надясно за посоката на движение на превозното средство, управлявано от подсъдимия. В съдебното заседание пред апелативния съд, вещите лица са подчертали ,че обективната медицинска находка за тангенциален контакт в областта на двете колена отпред, както и факта ,че пострадалият се е намирал от лявата страна на автомобила след удара ,налагат извод ,че към момента на инициалния контакт ,пешеходецът е бил с лице към лявата странична част на автомобила, което отговаря на пресичане отляво на дясно за посоката на движение на превозното средство. Вещите лица са посочили още, че хипотетично е възможен и друг вариант –движение от дясно наляво и завъртане на пешеходеца с лице към автомобила в последния момент, но липсата на обективни данни за подобно поведение , не им е дало основание за размисъл в тази насока. С оглед на горното, ВКС приема,че механизма на произшествието е бил напълно изяснен от решаващия съд, който детайлно го е отразил в решението си, като твърденията на защитника на подсъдимия за наличието и на други варианти на пресичане на пешеходеца са чисто хипотетични, на предположение и не почиват на обективните данни, събрани по делото. Освен това, не следва да бъде подминавано и обстоятелството, че единственото място ,от където е възможно пешеходците да пресекат булеварда в зоната на произшествието / неправомерно/, е през отвор между оградата и мантинелата ,който е отляво спрямо посоката на движение на автомобила. За това обстоятелство е налице информация както в гласните доказателствени средства, така и в КСМАТЕ /където е онагледено със снимков материал/. Наличието на отвор на посоченото място е описан в протокола за оглед на местопроизшествие и е отразен на скицата към него. Впрочем обясненията на подсъдимия по косвен път също са в подкрепа на фактическия извод на съда за пресичане на пешеходеца отляво надясно. Т. П. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд , макар и да е заявил ,че не е видял посоката, от която е дошъл пешеходеца, е посочил две важни обстоятелства, а именно: „1. Дясна маневра от дясното към средното вече платно-преустрояване и в този момент, когато бях тръгнал все още на първа скорост,защото аз потеглях, видях силует на мястото на предната лява колона, когато вече се удря в мен “ и 2. „….когато завиваш с колата, поглеждаш надясно. Погледнах напред, нямаше никой, нямаше автомобил ,нямаше човек, който да ми попречат да направя маневрата /на дясно/ и тръгнах“.От тези две обстоятелства следва извод ,че подсъдимият ,преди да започне маневрата надясно се е огледал в тази посока и напред и не е видял човек, а също така, че първият момент, в който е възприел пострадалия е когато последният е бил до предната лява колона на автомобила, т.е пешеходецът е предприел пресичане отляво на дясно спрямо посоката на движение на процесното превозно средство. Предвид всичко изложено дотук, ВКС не намира да е налице касационното основание по чл.346 ал.1 т.2 от НПК ,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. В нея не се сочат другите основания по чл.346 ал.1 –нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което настоящият състав не дължи проверка за тяхното наличие. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №115 от 28.03.2016 г., постановено по внохд №901/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/