Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 01 април 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 105/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдения З. А. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 597/21 г. на Окръжен съд - Русе. В искането се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Прави се оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които искателят обвързва с доводи за неправилна оценка на доказателствата и доказателствените средства, липса на отговори на възраженията на защитата срещу приложението на чл.53 от НК относно отнемане на мобилни телефони, както и на искането за определяне на наказанието по чл.55 от НК. Твърди се нарушение на материалния закон поради противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата по отношение на определеното наказание и реда за определянето му, както и незаконосъобразно отнемане на основание чл.53 от НК на иззетите като веществени доказателства два мобилни телефона, за които в искането се твърди, че са собственост на трето лице – Д. З. А., за което се представят писмени доказателства. Претендира се и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска определянето им по реда на чл.55 от НК, съответно намаляване под предвидения в специалната норма минимум на наказанието лишаване от свобода, както и отмяна на присъдата в частта, с която е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба и са отнети в полза на държавата на основание чл.53, ал.1,б.“а“ от НК 2 бр. мобилни телефони, иззети като веществени доказателства по делото. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият А. не се явява в съдебно заседание пред ВКС, редовно призован. Явява се защитникът му – адв. М., който моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Постановената първоинстанционна присъда не е била проверявана нито по въззивен, нито по касационен ред. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 21 от 11.10.2021 г., постановена по НОХД № 597/2021 г. по описа на ОС- Русе, З. А. А., [дата на раждане] г. в [населено място], е признат за виновен в това, че на 25.02.2021 г., в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана с нетно тегло 4,7636 гр., с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 % ; метамфетамин (кристал) с нетно тегло 25,13 гр., с активен наркотично действащ компонент метамфетамин 74,5 % ; MDMA, Екстази, с нетно тегло 0,44 гр., с активен наркотично действащ компонент MDMA 42 % ; 1 амфетамин с нетно тегло 0,18 гр. с активен наркотично действащ компонент амфетамин 71,08 % и MDMA, Екстази, с нетно тегло 1,055 гр., с активен наркотично действащ компонент MDMA 30,5 % , всички на обща стойност 721,97 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА ГЛОБА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, през което време е задължил осъдения да работи или учи, при обективна възможност за това, като е възложил възпитателните грижи за осъдения на РУ-МВР по местоживеенето му. На основание чл. 354, ал. 6 и 53, ал.1, б. „а“ от НК веществените доказателства по делото: гореописаните наркотични вещества, както и приложените по делото: един брой електронна везна, 1 бр. стъклена лула, 1 бр. PVC плик съдържащ 98 бр. пликчета с цип, 1 бр. черна кутия, съдържаща 3 бр. електронни везни и 19 бр. полиетиленови черни пакетчета с цип, 1 бр. PVC плик, съдържащ 11 бр. пакетчета с цип х 100 бр., телефон „Huawei“ с IMEI 1:867973030200232, IMEI 2: 867973030230247, с поставена SIM карта N [...] и телефон „Huawei“ с IMEI 1:860996047062334 и IMEI 2:860996047072341 с поставена SIM карта N [...], са отнети в полза на държавата като предмет на престъплението и вещи принадлежащи на подсъдимия и предназначени и послужили за извършването на умишлено престъпление. В тежест на осъдения са присъдени деловодните разноски в размер на сумата 978,61 лева. Доводите, с които е подкрепено оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, в която осъденият (тогава подсъдим А.) е направил признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Обвинителният акт, с който е бил сезиран окръжният съд, отговаря на изискванията за съдържание, като описаната фактология касае всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, в което е бил обвинен осъденият. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 372, ал. 4 НПК, като е допуснал провеждане на диференцираната процедура след извършване на оценката, обективирана в мотивите на присъдата, че направеното от осъдения самопризнание се подкрепя от валидно събраните в досъдебното производство доказателства. За направената положителна преценка по чл.372, ал.4 от НПК относно подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия А. от събраните в досъдебното производство доказателства, окръжният съд не може да търпи упрек, че наред с останалите доказателствени материали е отчел и показанията на свидетелите Д. Б. и С. Ю., тъй като същите не са ценени превратно и не опровергават признатите от подсъдимия факти, както несъстоятелно се сочи в искането. Действителното съдържание на показанията на тези свидетели не включва заявления, опровергаващи фактите, посочени в обвинителния акт, а обратно. Свидетелят Б. е заявил, че е виждал осъдения А. да държи „в себе си марихуана и кристал“ (вж. л.42 от ДП), а свидетелят Ю., че два пъти е закупувал от осъдения наркотично вещество „кристал“ (вж. л.39 от ДП), което е от вида на едно от високорисковите наркотични вещества, предмет на престъплението по конкретното обвинение. На стр. 4-5 от мотивите на проверяваната присъда съдът е изложил съображения за приложението на чл.53 от НК относно отнетите в полза на държавата веществени доказателства, включително за претендираните от искателя два телефона, както и за отказа да определи наказанията по чл.55 от НК, като е отговорил конкретно на възраженията на защитата в тази връзка. Това опровергава довода в искането за допуснато съществено нарушение при мотивиране на съдебния акт. Доколко изложените съображения са законосъобразни, настоящата инстанция дължи отговор при изследване на наведените от искателя оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания, но искането за отмяна на присъдата поради липса на отговори на тези възражения на защитата, съответно поради липса на мотиви е неоснователно. Искателят формално претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на отговор и на други доводи на защитата без да конкретизира кои са тези доводи, поради което в тази част оплакването не може да получи по-конкретен отговор от настоящата инстанция. Що се касае до аналогичното съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт с установените в мотивите на присъдата фактически положения, следва да се има предвид, че това е закономерна последица от приетата от съда по съответния процесуален ред обезпеченост на признатите от подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от наличната в ДП доказателствена съвкупност. Внимателният прочит на приложените доказателствени материали налага категоричен извод за липса на съществени противоречия по смисъла на т.4 от ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС, които да са налагали разглеждането на делото по общия ред вместо по реда на приложената диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК, поискана впрочем от защитата на осъденото лице. При така законосъобразно осъщественото съкратено съдебно следствие по силата на недвусмислено изразена воля и от страна на осъдения, както и констатацията за липса на нарушения на процесуалните правила, отразяващи се на правото му на защита, възражението за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото се явява неоснователно. В рамките на признатите факти, решаващият съд е направил аргументирани правни изводи, като правилно е квалифицирал извършеното от А. като общоопасно престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Не е налице нарушение на материалния закон поради противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата по отношение на определеното наказание и реда за определянето му. Евентуално такова противоречие би довело до нарушение на правото на защита на осъденото лице и невъзможност настоящата инстанция да прецени действителната воля на контролирания съд, което би обусловило отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а не по чл.348, ал.1,т.1 от НПК поради нарушение на материалния закон, както счита искателят. Независимо от това, твърдяното противоречие обективно не е налице, тъй като в двете части на съдебния акт окръжният съд еднозначно е приел и убедително е защитил позицията си защо на осъденото лице следва да бъдат наложени кумулативно наказание две години лишаване от свобода (след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с една трета) и глоба в размер на пет хиляди лева. Действително съдът е пропуснал да изложи съображения в мотивите на присъдата защо прилага чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода, като се е ограничил да определи четиригодишен изпитателен срок само в диспозитива на присъдата. Доколкото условното осъждане е по-благоприятно за дееца от ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се касае до пропуск, а не противоречие между мотивната и диспозитивната част на присъдата, настоящата инстанция не намира основание за намеса чрез отмяната й по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд на това основание. Налице е поддържаното от искателя нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК относно отнемането на две от веществените доказателства, а именно двата мобилни телефона, за които в искането се твърди, че са собственост на трето (неучастващо в наказателното производство) лице – Д. З. А., а не на осъдения А.. За да ги отнеме в полза на държавата, съдът е приел, че телефоните са собственост на подсъдимия и същевременно се явяват техническото средство „предназначено и обективно използвано при осъществяването на престъпната му дейност“ поради признанието на осъдения по реда на чл.371, т.2 от НПК за осъществяваната посредством двата телефона комуникация между дееца и купувачите на наркотични вещества. Според съда, на база на тази телефонна комуникация осъденият А. се ориентирал „дали, кога и с какви наркотични вещества да се „зареди“ за задоволяване на така проученото търсене“ от купувачите (вж. стр.5 от мотивите на оспорената присъда). Поради това съдът е приел, че е налице основанието по чл.53, ал.1, б.“а“ от НК за отнемането им в полза на държавата като вещи, които принадлежат на виновния и са били предназначени и са послужили за извършване на умишлено престъпление. Тези изводи на съда са частично несподелими. Контролираният съд не може да търпи основателна критика, че е приел осъдения А. за собственик на двата телефона и не е положил допълнителни доказателствени усилия за изследване на въпроса кой е действителният титуляр на правото на собственост предвид последиците от проведената диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК, в която осъденият е направил признание на отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, между които са и тези, че е предал двата телефона доброволно в ДП и е заявил, че са „лично негови“ (вж. стр.2 от обвинителния акт, л.34-35 от НОХД №597/2021г. на ОС-Русе и протокол за доброволно предаване – л.24-25 от ДП). При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, окръжният съд не е разполагал с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите от А. факти. Съгласно ТР №1/2009г. по н.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат да бъдат оттегляни след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК след като първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разясни правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и като цяло процедурата при провеждане на съкратено съдебно следствие, както и правните последици от него, както е в случая. При това положение въпросът за собствеността на вещите не може да бъде пререшаван от настоящата инстанция, още повече на база представени за първи път пред ВКС писмени доказателства, каквито са приложените към искането за възобновяване гаранционна карта, фискален бон, договори за покупка на изплащане и застраховка за един от двата отнети телефона, легитимиращи като купувач посоченото в искането лице - Д. А.. Както е известно, в производството за проверка на присъдите по реда на възобновяването на основание наведени оплаквания за допуснати нарушения по чл.422, ал.1,т.5, във вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК не се провежда съдебно следствие, ерго е недопустимо ВКС да събира доказателства, включително за фактите по чл.102, т.3 от НПК, каквито са тези, от които могат да се правят изводи за принадлежността на веществените доказателства във връзка с преценката подлежат ли на отнемане по чл.53 от НК. Евентуалният правен спор за собствеността на тези веществени доказателства между осъдения и третото лице или между държавата и това трето лице, би могъл да се реши по общия исков ред, но отговорите на поставените в искането въпроси настоящият съдебен състав дължи на база наличната доказателствена съвкупност по делото, по което е постановен атакуваният съдебен акт, а в случая тя легитимира осъденото лице като собственик на двата телефона. Вярно е също, че случаят касае умишлено престъпление, което е безспорна между страните правна характеристика от субективна страна на състава на осъщественото от осъденото лице престъпление. В останалата част обаче изводите на съда, че са налице и другите кумулативни предпоставки по чл.53, ал.1,б.“а“ от НК за отнемане на двата телефона в полза на държавата, а именно, че вещите са предназначени и послужили за извършването на умишленото престъпление, не може да бъде споделено, защото не държи сметка за фактическата и правна рамка на конкретното обвинение, което не е за разпространение на наркотичните вещества, които осъденият продавал на свидетелите Ю., М. и Б. и предоставял безвъзмездно на приятелката си свидетелката В., а е лимитирано до държането на други такива високорискови наркотични вещества с цел разпространението им т.е. обвинението не касае реализираното преди инкриминираната дата разпространение на наркотични вещества на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт свидетели. Поради това и доколкото обвинението е за формално престъпление, при което осъществената от дееца фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества с цел разпространението им е достатъчно за съставомерността на деянието, независимо дали тази специална цел е реализирана, не може да се приеме, че двата телефона са били предназначени или послужили за извършване на конкретното престъпление, за което е ангажирана отговорността на осъденото лице. От значение за приложението на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК следователно е връзката на телефоните и проведените чрез тях разговори не с което и да е умишлено престъпление, а с конкретно извършеното от дееца, което е предмет на обвинението по конкретното дело (ТР №104/1959 г. по н.д. №22/1957 г. ОСНК на ВС). Посоченото обуславя необходимост от възобновяване на делото в частта относно отнемането на двата телефона в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, доколкото при постановяване на присъдата съдът не е съобразил особеностите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, за което осъденият е признат за виновен, както и че не е налице доказана по несъмнен начин връзка между осъществената от дееца комуникация посредством двата телефона и конкретно държаното количество наркотични вещества. Налице са основанията за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, доколкото се налага отмяна на постановената влязла в сила присъда в полза на осъдения А. в частта относно приложението на чл.53 от НК за двата телефона, иззети като веществени доказателства по делото. Не е налице явна несправедливост на наложените наказания. Приложеният институт на съкратено съдебно следствие е предопределил наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, като определеното от съда наказание от три години лишаване от свобода е близо до установения от закона минимален размер от две години и е било редуцирано с една трета. Наложеното (след редукцията с една трета) наказание от две години лишаване от свобода, както и наложената глоба в минимално установения от закона размер от пет хиляди лева, не се оказват явно несправедливи предвид установеното преди инкриминираната дата многократно разпространение на наркотични вещества от дееца на различни лица, както и многообразието на високорискови наркотични вещества, предмет на конкретното престъпление. Тези отегчаващи обстоятелства завишават степента на обществена опасност на деянието и дееца и самостоятелно изключват възможността за удовлетворяване на претенцията на искателя за определяне на обема наказателна принуда при условията на чл. 55 от НК. Несъмнено те разкриват по-благоприятна перспектива поради по-ниските предели на очертаните минимални и максимални размери на наказанието лишаване от свобода, но в случая са лишени от легално основание. Както правилно е приел окръжният съд, не се установява нито многобройност, нито самостоятелна изключителност на смекчаващите обстоятелства, които да обуславят несъразмерна тежест и на най-лекото, предвидено в закона наказание. Направените от осъдения самопризнания са премирани в процедурата по Глава двадесет и седма от НПК, а данните от досъдебното производство не доказват същественото им значение за разкриване на престъплението. Поради това искането на осъденото лице за възобновяване на въззивното производство с оглед допълнително намаляване на наложеното наказание две години лишаване от свобода и отмяна на глобата на основание чл.55, ал.3 от НК следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че е налице соченото в искането за възобновяване основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което обоснова отмяна на първоинстанционната присъда само в частта относно приложимия материален закон по чл.53, ал.1, б.“а“ от НК за отнемане в полза на държавата на част от веществените доказателства, а именно два мобилни телефона, индивидуализирани подробно в диспозитива на атакувания съдебен акт, като в останалата част искането следва да се остави без уважение като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 597/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе. ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 21 от 11.10.2021 г. по НОХД № 597/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе в частта, с която на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата: телефон „Huawei“ с IMEI 1:867973030200232, IMEI 2: 867973030230247, с поставена SIM карта N [...] и телефон „Huawei“ с IMEI 1:860996047062334 и IMEI 2:860996047072341, с поставена SIM карта N [...], и вместо това ПОСТАНОВЯВА същите да се върнат на осъдения З. А. А., с [ЕГН]. Оставя без уважение искането на осъдения З. А. А. за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.