Р Е Ш Е Н И Е №89 гр. София, 18 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2978 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание депозирани касационни жалби от защитниците на подсъдимите П. П. и К. К. срещу присъда № П-56 от 12.10.2011 г., постановена по ВНОХД №П-48/2011 г. по описа на Военно Апелативен Съд, с което е била изцяло отменена присъда №П-518 от 14.07.2011 г., постановена по НОХД №П-518/2010 г. по описа на Софийски военен съд и подсъдимите П. Т. П. и К. Г. К. са били признати за виновни в това, че за времето от 21 часа на 21.07.2003 г. до 05 часа на 22.07.2003 г. в района на село Долни Богров, в склад за строителни материали, като лица от състава на МВР и като полицейски органи- полицаи в „Охранителна полиция” при РЗ „Полиция”- СДВР, в съучастие помежду си като съизвършители спомогнали Н. И. М., извършил престъпление да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, като допуснали разпломбирането и подмяната на поверените им за охрана автомобили, като на основание чл.294, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 НК им е наложил наказания по три години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така наложените наказания за срок от по пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба на защитата на подсъдимия П. се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че атакуваната въззивна присъда е постановена при нарушение на закона, като не е отчетено обстоятелството, че подсъдимите по това производство са били пострадали по вече завършило друго наказателно производство и тази правна конструкция води до невъзможния извод, че в две самостоятелни дела, водени за едно и също инкриминирано деяние могат да се съчетаят тези две фигури. Оспорва се и кредитирането на показанията на свидетели, които са участвали във вътрешно разследване и са заинтересовани от изхода на делото. Наред с това се поддържа, че в хода на воденото наказателно производство не са били събрани доказателства, установяващи авторството на подсъдимите. Моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и бъде постановена нова оправдателна присъда. В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, като се прави общо искане за отмяна на въззивния съдебен акт. Твърди се, че внесения от прокуратурата обвинителен акт е неясен, като по този начин е било нарушено правото на защита на подсъдимия. Поддържа се, че съществени нарушения на процесуални правила са били допуснати и в хода на досъдебното производство, като дознанието е било образувано от некомпетентен орган и на това основание всички следствени действия извършени в тази фаза на производството не могат да бъдат ценени. Оспорват се и постановените съдебни актове, като се твърди, че неправилно не са били обсъждани и преценявани съдебните актове, постановени по НОХД №3219/2004 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и по ВНОХД №666/2008 г. по описа на СГС, НО, които съгласно чл.413, ал.2 НПК са били задължителни за наказателен съд, разглеждащ наказателно производство с предмет същото инкриминирано деяние. Правят се оплаквания за непълнота на мотивите на въззивната присъда и за това, че те почиват на предположения и негодни доказателствени материали. На тези основания се предлага атакувания съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато за ново разглеждане на предходните инстанции. Алтернативно се предлага да бъде постановена оправдателна присъда на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа, че касационните жалби са неоснователни и предлага въззивната осъдителна присъда да бъде изцяло потвърдена. Защитата на подсъдимия К. поддържа касационната жалба, като твърди, че въззивния съдебен акт е постановен при наличие на съществени нарушения на процесуални правила, свързани с кредитирането на негодни гласни доказателства. Защитата на подсъдимия П. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях, като предлага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Касационните жалби са основателни. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Настоящото наказателно производство е с предмет обвинение за извършени от подсъдимите престъпления по чл.294, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Държавното обвинение е инкриминирало това, че П. и Т., като полицейски служители, са спомогнали да бъде осуетено водено срещу Н. И. М. наказателно преследване за извършено престъпление по чл.242, ал.4, във вр. с ал.1, б.”б” НК. Като инкриминирано деяние, осъществено от двамата подсъдими, при условията на съучастие, е очертано това, че те са дали възможност на М. да осъществи разпломбиране и претоварване на стоки в поверени им за охрана товарни автомобили. Видно от материалите по делото срещу Н. М. е било водено друго наказателно производство по НОХД №3219/2004 г. по описа на СРС, НО, 1 състав за извършено престъпление по чл.269, ал.1 НК, като обвинението е за това, че той е заплашил двамата подсъдими с цел да ги принуди да пропуснат нещо по служба- в случая да допуснат външни лица до охраняваните от тях товарни автомобили. Това производство е приключило с влязла в сила присъда (потвърдена с решение, постановено по ВНОХД №666/2008 г. по описа на СГС, НО), с която М. е бил признат за виновен в извършването на това престъпление, пострадали от което са К. и П.. Първостепенният съдебен състав се е запознал с посочените съдебни актове и ги е обсъдил в мотивите на постановената от него оправдателна присъда. По отношение на тях е приел, че те не са задължителни за него, като се е позовал на разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК. При проверката на този съдебен акт въззивният съд не е обсъдил тези съдебни актове и не е изследвал наличието на връзка между воденото пред СРС и СГС наказателно производство (с подсъдим М.) и това- предмет на настоящото дело. Касационната съдебна инстанция прецени, че е налице съществена връзка между предмета на разглеждане на настоящото производство и това, водено срещу подсъдимия М.. В основата на двете дела стои едно и също инкриминирано деяние, за което са били повдигнати и съответно поддържани две самостоятелни обвинения срещу всички участвали в събитието лица. Така срещу М. е било повдигнато обвинение, по което пострадали са били К. и П. и според което те са били обект на заплашване от негова страна, а по настоящото производство същите лица са подсъдими за извършено от тях престъпление срещу правосъдието, а М. е свидетел. Спорна е възможността да бъдат повдигани и поддържани обвинения, при които има очертаното по- горе съчетание на процесуалните фигури на подсъдим и пострадал и подсъдим и свидетел, но доколкото функцията на обвинението се осъществява единствено и само от Прокуратурата за съдът е невъзможно да ги коригира. Въпреки това, когато е сезиран с наказателно производство, което има за предмет инкриминирано деяние, по отношение на което е било водено друго (вече приключило наказателно производство) решаващият съд е длъжен да изиска приключилото дело и приобщи материалите по него към доказателствената маса. Това изискване следва от нормата на чл.413 НПК, а и от логиката на закона, защото няма как вече приключилото с окончателен съдебен акт дело, да не е от значение за правилното решаване на спора. Анализът на нормата на чл.413 НПК дава основание да се приеме, че по отношение на очертаните в т.2 обстоятелства влезлия в сила съдебен акт е задължителен за съда. В тази връзка напълно неправилно първостепенния съд е приел обратното, като очевидно е тълкувал законовата разпоредба като относима само за гражданските съдилища. Действително така е отразено в чл.413, ал.2 НПК, но това е сторено от законодателя защото не би могло да бъде предвидено посоченото по- горе съчетаване на противоречиви процесуални фигури и воденото на две самостоятелни наказателни дела за едно и също инкриминирано деяние. Във всички случаи постановения влязъл в сила съдебен акт е трябвало да бъде приобщен и впоследствие ценен от решаващия съдебен състав, независимо, че той е бил част от Военен съд. Предвид изложеното касационната съдебна инстанция прецени, че в хода на воденото първоинстанционно съдебно производство първостепенният съд е обсъждал коментираните съдебни актове без да ги е приобщил по надлежния ред към доказателствените материали. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 22.06.2011 г. с две самостоятелни определения съдът е приел част от доказателствата, събрани в приключилите наказателни производство, но не и съдебните актове постановени от пъроинстанционния и въззивния съд (с първото определение), а впоследствие по реда на чл.283 НПК е прочел писмените доказателства по делото, като подробно е изброил същите и тези актове не са между тях (с второто). Практиката на касационната инстанция е константна по отношение на това, че обсъждането на неприобщени доказателствени материали и използването им при постановяване на съдебния акт винаги представлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за отмяна на постановената присъда. Посоченото процесуално нарушение е могло да бъде отстранено в хода на въззивното производство, като съдът е бил длъжен да го констатира. Той не е сторил това, като е приел, че приложените по делото съдебни актове, макар и обсъждани от първостепенния съд са били неотносими и не ги е коментирал в присъдата си. В случая въззивният съд е следвало като инстанция по фактите и правото да приобщи посочените първоинстанционна присъда и въззивно решение по производството, водено срещу Н. М. и да ги обсъди във връзка с обвинението- предмет на разглежданото от него дело. При преценката на двете обвинения съдът е следвало да изложи мотиви дали е било допустимо смесването на функциите на подсъдим и свидетел, дали е било допустимо да бъде разпитван наблюдаващ прокурор по другото дело като свидетел по настоящото (свидетеля Ф.) и не на последно място допустимо ли е било пострадал от престъпление да бъде подсъдим за същото деяние. При преценката на последното обстоятелство въззивният съд е трябвало да изложи мотиви (ако приеме, че престъплението е било осъществено от двамата подсъдими от обективна страна) дали те са го осъществили от субективна, като посочи дали е налице волевия момент, при положение, че с влязъл в сила и задължителен съдебен акт друго лице е било признато за виновно, че е принудило К. и П. да осъществят инкриминираното деяние- предмет на това дело. Предвид всичко изложено касационната инстанция прецени, че атакуваната въззивна присъда трябва да бъде отменена, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав защото именно на тази инстанция посочените процесуални нарушения могат да бъдат отстранени. Касационната инстанция обмисли възможността да реши делото по същество, но доколкото липсва надлежно приобщаване на съществени доказателствени материали- присъдите по делото, водено срещу М. и при липса на възможност за събиране на нови доказателства в хода на касационното производство не съществува друг изход на производството освен връщането му на въззивния съд. Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да са посочи, че оплакванията, отразени в касационните жалби за невъзможността да бъдат ползвани показанията на свидетелите Б. и Д. са основателни. Видно от показанията на тези свидетели, те дават информация за факти и обстоятелства, станали им известни в резултат на разпит (както твърди първия свидетел) или беседа (както твърди втория) на двамата подсъдими, дадени във връзка с вътрешно разследване и тестване с полиграф. Показанията на тези свидетели имат деривативен характер. Те заместват първичните доказателства- обясненията на П. и К. и с използването им практически се заобикаля процесуалния закон, където законодателят изрично е посочил как се снемат обяснения и кога същите могат да бъде ползвани. Използването на тези негодни гласни доказателства също представлява съществено нарушения на процесуални правила и е самостоятелно основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.4, във вр. с ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ присъда № П-56 от 12.10.2011 г., постановена по ВНОХД №П-48/2011 г. по описа на Военно Апелативен Съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно Апелативен Съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.