Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр.София, 27.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 5047/2014 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молбата на Н. С. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място] № 175 от 01.07.2013г., постановено по в. гр. д. № 374/2012г., с което след отмяна на решение на Великотърновски окръжен съд № 87 от 08.05.2012г. по гр. д. № 861/2010г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н. С. Н. от [населено място] против Н. М. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен поради липса на съгласие и привидност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1126, том VI, рег. 9936, н.д. № 826/2007г. на 01. 06. 2007г. при нотариус Д. Д., рег. № 145, който имот представлява апартамент № 5 на трети етаж с площ 120,30 кв.м., с прилежащите му изба № 8 с площ 17,56 кв.м. и таванско помещение № 5 с площ 16,50 кв.м. и принадлежащите на апартамента 10.3629 процента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, намиращ в [населено място], [улица] и при граници, подробно описани в нотариалния акт № 1126. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като нови доказателстви със съществено значение за изхода на спора молителят посочва два броя заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.08.2013г., два броя извлечения от счетоводни книги на [фирма] от 14.08.2013г., два броя покани за доброволно изпълнение от 15.05.2012г., призовка за принудително изпълнение на ЧСИ Д. Б. с изх. № 14235/02.12.2013г., адресирана до молителя – трето заинтересовано лице, разписка за получено обявление за публична продан от 05.02.2014г., обявление за публична продан и съобщение на ЧСИ Б. за спиране на публичната продан, връчено на молителя на 20.02.2014г. , доказващи предсрочна изискуемост на получените от ответника Н. кредити, обезпечени с ипотека върху процесния недвижим имот и фактът на започнало принудително изпълнение срещу него. Според молителя новите доказателства са от съществено значение, тъй като позволяват да се обоснове извод, че след като не е погасявал вноските по двата кредита, ответникът не е считал имота за свой, респективно атакуваният в производството договор за покупко-продажба е нищожен, тъй като е привиден. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решението. Ответникът по молбата за отмяна Н. М. Н. в представен писмен отговор чрез адв. К. С. взема становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска, са предявените от Н. С. Н. срещу Н. М. Н. искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 1126, т.6, рег.№ 9936, дело № 826/2007г. на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място], по силата на която Н. С. Н. и С. Н. С. са продали на Н. М. Н. апартамент № 5, на трети етаж в [населено място] търново на [улица], състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 120, 30 кв.м, ведно с прилежащите му изба и таван, за което е оформен нотариален акт № 1126, т.6, рег.№ 9936, дело № 82682007г. на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място]. В исковата молба ищецът подържа, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, респ. защото е привидна. Подържа, че договорът е сключен в обезпечение на получен от него кредит в размер 46 200 лв. при 7 % месечна лихва, която сума ищецът получил от ответника в заем, за което бил сключен договор, и не е целял прехвърляне правото на собственост върху вещта, предмет на договора. За да се гарантира плащането на кредита, според ищеца, бил подписан този привиден договор във формата на нотариален акт за покупко-продажба. Уговорката между страните била когато заемополучателят върне сумата на заемателя, последният да му прехвърли обратно собствеността върху жилището. Ищецът твърди още, че купувачът не бил платил цената на имота. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищецът му е продал имота на вписаната в нотариалния акт продажна цена от 46 393 лв., която е заплатена от купувача напълно и в брой на продавача, както и, че бил сключил договор за наем с ищеца относно имота, който придобил. След анализ на доказателствата Апелативен съд [населено място] е приел за безспорно установено в процеса, че на 01.06.2007г. между страните е сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 1126, т.6, рег.№ 9936, дело № 82682007г. на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място], по силата на който Н. С. Н. и С. Н. С. са продали на Н. М. Н. апартамент № 5, находящ се на трети етаж в [населено място] на [улица], състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 120, 30 кв.м, ведно с прилежащите му изба и таван; че в договора е вписано, че продажната цена на имота е в размер на данъчната оценка - 46 393, 01 лв. и същата е изплатена от купувача на продавачите изцяло и в брой преди сключване на нотариалната сделка; че видно от представен по делото банков документ – извлечение от сметка на името на Н.Н., на 01. 06. 2007г. той е теглил от сметката си в [фирма] сума в размер на 41 956.20 лв. - тази дата е именно датата на сключване на сделката по нотариалния акт; че на същата дата, на която е и сделката, 01. 06. 2007г., е сключен договор за наем, по силата на който Н., вече собственик на имота, е отдал същия под наем за срок от десет месеца на продавача Н.; че е налице друго висящо производство / няма данни решението по което да е влязло в сила/, образувано по предявен от Н. против Н. иск за прекратяване на договора за наем, за освобождаване на имота и за заплащане на неплатен наем; че Н. е получил на 16.02.2012г. два кредита съответно в размер на 27 000 евро и 100 000 лева от [фирма] и по двата кредита той като кредитополучател е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния имот; че на 07.05.2008г. в [населено място] е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят Н. Н. е предоставил на Н. Н. сумата 92 300лв., която следва да бъде възстановена в брой на 07.06.2008г. За да постанови въззивното решение, при така приетите за установени факти, съдът е приел, че сделката не е нищожна на посочените в исковата молба основания, тъй като наведените от ищеца твърдения в исковата молба са останали недоказани. Посочил е, че не се касае за сделка сключена при липса на съгласие, напротив – действията на страните по договора – нотариални покани, водени дела, и особено сключеният между страните договор за наем на процесния апартамент, сочат, че купувачът третира имота като свой, а продавачът, оставайки в жилището и след датата на покупко-продажбата, е започнал да плаща наемна цена на собственика. Въззивният съд приел, че сделката не може да се приеме за привидна, тъй като липсват писмени доказателства в тази насока, а установяване на симулация със свидетелски показания е недопустимо. Така постановеното въззивно решение, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 09.05.2014г., когато е постановено определението на ВКС, с което не е допуснато същото до касационно обжалване. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не са налице. На първо място сам молителят твърди, че е узнал за съществуването на новите доказателства след влизане в сила на решението. Не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с тези доказателства през времетраенето на процеса. Данни в тази насока не се съдържат и в делото. Предвид това се обосновава извод, че тези доказателства не са нито новооткрити, нито новосъздадени, а не представянето им по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на не полагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. Данни за сключените от ответника Н. договори за кредит и за това, че и по двата кредита той като кредитополучател е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния имот, се намират в кориците на делото, обсъждани са от страните и съда в самото решение. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителят е могъл да узнае какво е поведението на ответника като кредитополучател, обслужва ли кредитите и дали са предприети действия от банката и какви. Същият е имал процесуалната възможност своевременно да направи доказателствено искане за събиране на такива доказателства, като при необходимост и по аргумент от чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да поиска и съдействие от съда с оглед събирането им. На следващо място представените от молителя доказателства, че кредитите са обявени за предсрочно изискуеми и са започнати действия по принудителното им погасяване, нямат характеристиката на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новите писмени доказателства за установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото същите не са от естество да обусловят извод, че процесната сделка е нищожна поради липса на съгласие за сключването й или поради привидност. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд Велико Т.. С оглед изхода на спора разноски за молителя не се следват. Разноски е претендирал и ответникът , но съдът не присъжда разноски в негова полза, тъй като по делото липсват доказателства за реално сторени такива. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. Н. от [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място] № 175 от 01.07.2013г., постановено по в. гр. д. № 374/2012г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: