Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
С., 18.11 . 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 695/2010 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] против решение №241/04.01.2010г. на Габровски окръжен съд,постановено по гр.д.№228/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №727/23.03.2009г. постановено по гр.д.№426/2008г. по описа на Габровски районен съд,в частта ,с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. против [фирма] Г.,иск с правно основание член 108 от ЗС и вместо него е постановено:признава за установено,че Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К. и И. А. К. са собственици на недвижим имот,представляващ триетажна производствена сграда,застроена върху 918 кв.м и дворно място,представляващо дворище №2563 в кв.343а по плана на [населено място] с площ от 2651 кв.м,а по плана на града,действащ към настоящия момент-дворище пл.№5530 от кв.186 при описани в решението граници и осъжда [фирма] Г. да им предаде владението на описания имот.Със същото решение,въззивният съд осъжда [фирма] Г. да преустанови неоснователните си действия,които пречат на горепосочените ищци да упражняват собствеността си върху описания имот,като обезсилва посоченото решение по гр.д.№426/2008г. по описа на Габровски районен съд,с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на същия недвижим имот и прекратява производството по делото в тази му част.
С определение №321/28.03.2011г. на Върховен касационен съд,състав на Второ гражданско отделение по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта му,с която се осъжда [фирма] Г. да преустанови неоснователните си действия,които пречат на Е. Б. Д.-починала в процеса на настоящото производство и заместена от законната си наследница Н. Ц./Д./,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. да упражняват правото си на собственост върху описания в решението недвижим имот,на основание предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. Б. К.,И. А. К.,Н. Ц./Д./,Р. А. К. и Р. А. К. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 и член 293 от ГПК приема следното:
В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че въпреки да не е посочено в петитума на исковата молба,се иска от ответника да прекрати действията си,с които нарушава правото на собственост на ищците,които действия се изразяват в неосигуряване на достъп до имота,които изводи,съдът е направил с оглед изложеното в обстоятелствената част от исковата молба и е приел,че е сезиран с иск с правно основание член 109 от ЗС.Съдът е посочил,че въпреки липсата на произнасяне с решението на първоинстанционния съд по иск с правно основание член 109 от ЗС,тъй като последният е приел,че не е сезиран с такъв иск,след като въззивният съд приема,че е сезиран с иск с правно основание член 109 от ЗС,следва да се произнесе по този иск.Изложени са аргументи,че тъй като дейността на въззивната инстанция, съгласно предвиденото в ГПК/отм/, е аналогична на тази на първата,следва да изпълни задължението си и да постанови съдебен акт по съществото на спора,по основателността на иска по член 109 от ЗС,за който е приел с мотивите си,че е основателен и следва да бъде уважен,за което е постановил осъдителен диспозитив в постановнето въззивно решение.
Видно от изложеното с депозирана искова молба вх.№4/03.01.2008г.,ищците са сезирали съда по заявените от тях обективно съединени искове с правно основание член 108 от ЗС и член 57 ал.1 от ЗЗД,като в петитума на същата се иска от съда да осъди [фирма] да прекрати незабавно действията,които съставляват нарушение на правото им на собственост и им върне владението на триетажната производствена сграда,описана в същото и на основание член 57 ал.1 от ЗЗД осъди ответника да заплати посочената цена за ползването на имота в посочения период от време.В обстоятелствената част на исковата молба,ищците заявяват,че процесниятимот се полза от ответното дружество,без правно основание и въпреки многобройните им покани последното продължава да го полза,като не ги допуска до имота, който имота е ограден и охраняван.
С постановеното решение,първонистанционният съд е отхвърлил иска,с който Е. Б. Д.,А. Б. К.,Р. А. К. е И. А. К. претендират да им бъде признато за установено,че са собственици на процесния недвижим имот и се осъди ответника [фирма] Г. да им предаде владението на имота,като неоснователен и недоказан на основание член 108 от ЗС.Със същото решение е отхвърлен и предявеният иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имот.
Следователно,първоинстанционният съд,както е отразено и в мотивите на въззивното решение,не е приел,че е сезиран с иск с правно основание член 109 от ЗС и не се е произнесъл по такъв иск с постановеното в диспозитива на решението си.Такова произнасяне е постановено за пръв път от въззивната инстанция,като са изложени доводи,че разглеждането на такъв иск се основава на възможността на въззивната инстанция да определи правната квалификация на заявения с исковата молба иск,без да е обвързан от посочената от ищеца в молбата му,а да извлече същата от обстоятелствата,изложени в молбата.В настоящия случай обаче,тази хипотеза не е налице,тъй като освен че липсва заявена от ищеците претенция по член 109 от ЗС,която разпоредба предвижда възможността собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява правото си на собственост пълноценно,а напротив със заявеното в исковата молба се твърди,че ищците са лишени от възможността изобщо да упражняват правото си на собственост върху процесния имот,като са лишени от достъп до него от ответното дружество,което се намира без правно основание в имота им, и са предявили ревандикационен иск за предаване владението му.Ето защо,освен че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по иск с правно основание член 109 от ЗС,тъй като такъв не е предявяван с исковата молба,въззивният съд с решението си за пръв път е приел,че е сезиран с такъв иск и се е произнесъл по тази претенция.При това положение с въззивното решение,съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание член 109 от ЗС и в тази му част постановеното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №241/04.01.2010г. на Габровски окръжен съд,постановено по гр.д.№228/2009г. по описа на същия съд,в частта му,с която осъжда [фирма] [населено място] да преустанови неоснователните си действия,които пречат на Е. Б. Д.-починала в процеса на производството по делото и заместена от законната си наследница Н. Ц./Д./,А. Б. К.,Р. А. К.,Р. А. К. и И. А. К. да упражняват собствеността си върху собственият им недвижим имот-триетажна производствена сграда,застроена върху 918 кв.м и дворно място,представляващо дворище №2563 в кв.343 а по плана на [населено място] с площ от 2651кв.м,намираща се на [улица],а по плана,действащ в настоящия момент-дворище пл.№5530 от кв.186 по плана на [населено място],45,46 част при граници:река Я.,дв.пл.№5531-5 МСБЖ ,ул.о.т.1834-1830 и парцел І-озеленяване,като им осигурят достъп до същия.
ОСЪЖДА А. Б. К.,И. А. К.,Н. Ц./Д./,Р. А. К. и Р. А. К. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 1280 лева/хиляда двеста и осемдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |