4 Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр.София, 3 септември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 704/2010 година Осъденият А. И. П. е отправил до ВКС по същество искане по реда глава тридесет и трета от НПК (макар приело формата на ръкописни „въззивна жалба” и „възражение”) за проверка по този ред на осъждането му в Плевенския районен и в Плевенския окръжен съд, съответно като първа и втора (въззивна) инстанция. Първоинстанционната присъда - № 391 от 17 май 2010 год. по нохд № 1023/2010 год., е за три престъпления, извършени в съвкупност: 1. трафик на хора по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1, с чл.159а, ал.2, т.6 и с чл.26 НК, „вътрешен”-до курорта „Слънчев бряг”, презграничен трафик-до Германия (населено място в близост до Д.), продължавано чрез множество деяния, общо в периода месец май 2005 – м.септември 2008 год., от които е пострадала З. Х. С. (тя е „набирана” и „транспортирана” с цел извършването с нея на развратни действия, като са й обещавани облаги от тях); 2. склоняване към проституция по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 НК на същата пострадала и при същите условия на извършването му; 3. изнудване по чл.214, ал.1, във вр. с чл.213а, ал.1 и с чл.26 НК, също продължавано чрез множество деяния в периода м.ноември 2008 – 15 август 2009 год., от които е пострадал бащата на З.С. Х. З. С., принуждаван от подсъдимия да му предаде 1 650 лева, а 350 лева му предал реално. За първото от престъпленията П. е наказан 4 години и 11 месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор, и 18 хил.лева глоба, за второто – 11 месеца и 4 хил.лева, за третото – 11 месеца и 800 лева, а за съвкупността от тях – с най-тежкото, увеличено на основание чл.24 НК с 1 година лишаване от свобода и с присъединена към него глоба 18 хил.лева. Всички наказания са под минималните по закон, като резултат от разглеждане на делото в първата инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие (глава двадесет и седма от НПК). Въззивното решение - № 9 от 21 октомври 2010 год. по внохд № 2/2010 год., е постановено след оспорване на присъдата от страна на подсъдимия, и с него тя е отменена по отношение на склоняването към проституция (второто от престъпленията в съвкупността), а наказателното производство в тази му част е прекратено. Смекчени са наложените наказания, глобата за трафика на хора – на 13 хил.лева, в какъвто размер е запазено и присъединяването й към общото най-тежко наказание лишаване от свобода, което преди това също е намалено – на 4 години и 11 месеца (отменено е приложението на чл.24 НК). Съдебният акт на втората инстанция е влязъл в сила и в частта му за прекратяване на делото, като единствено подлежаща на оспорване по касационен ред. Искането за възобновяване на делото представлява всъщност едно постранно ръкописно изложение на собственото на осъдения виждане за отношенията им с пострадалата и с нейните близки, в които той не вижда нищо престъпно или в най-лошия за него случай – нищо заслужаващо толкова тежко наказание. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора то е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила въззивното решение (като пряко подлежащо на проверка по реда на възобновяването – чл.426 във връзка с чл.354, ал.1, т.1 НПК). Липсват основанията за възобновяване на делото, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 НПК. Това е така преди всичко защото осъденият не си дава достатъчно сметка за особеностите на реда, по който е осъден и който не му позволява да обсъжда като установени (доказани) други факти, освен изложените в обвинителния акт и в общи линии възпроизведени съобразно чл.373, ал.3 НПК в мотивите към присъдата. Разбира се, забраната за осъдения да обсъжда фактите и доказателствата по делото по друг начин, не би имало място, ако съдът е приел в нарушение на чл.372, ал.4 НПК, че „самопризнанието [му] се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства”. Случаят обаче не е такъв, тъй като най-напред законът не изисква абсолютна подкрепа от доказателствата (без нито едно „против” – вж. и тълкуването в същия смисъл на ВКС в т.р.1/08-09-ОСНК, т.4), а след това и доказателствата в подкрепа на защитната теза се изчерпват с обясненията на обвиняемия за неговите усилия например да „избави” С. от наркотичната й зависимост или със свидетелски показания (Д.Г.) за това например какво „семейство” са били двамата. Липсват основанията за възобновяване на делото и защото осъденият има някои несъобразени със закона разбирания за престъпните елементи в поведението си – например, че извършеното от него не е трафик на хора щом като С. е проституирала по свое „желание” (вж. изрично в чл.159а, ал.1 НК: „независимо от съгласието им”) или пък щом са пътували „законно” до Германия (ако е било незаконно, би възникнала отговорност и за престъпление по чл.280 НК – вж. и т.р. 2/09-ОСНК, мотиви, т.2.2). Що се отнася до липсата на явна несправедливост на наложеното наказание като основание за възобновяване на делото, трябва да бъде отбелязано, че П. е получил максимално възможната снизходителност за деянията си, и то не само с оглед на съображенията за индивидуализация на отговорността му, с които ВКС не би могъл да не се съгласи, но и с оглед спорното (като недопустимо в съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК) отменяне на приложения в районния съд чл.24 НК. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 9 от 21 октомври 2010 год. по внохд № 2/2010 год. на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: