Р Е Ш Е Н И Е № 295 София, 14 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет първи март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 898/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Г. Ф. за възобновяване на нчд № 3670/11г. по описа на Районен съд-Варна и отмяна на постановеното по него определение от 08.11.2011г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени му с влезли в сила присъди. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, разглеждайки делото в отсъствие на осъдения.Също така се сочи и нарушение на материалния закон, което се свързва с неправилно определяне размера на общото наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането.Твърди, че след възобновяване на производството, съдът се е съобразил с указанията , дадени от ВКС. Адвокат Х., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважение на искането за възобновяване, тъй като същото е основателно. Счита, че не са били налице предпоставките за разглеждане на делото в задочна процедура.Също така твърди, че не са изложени мотиви от съда за определяне на наказание от три години лишаване от свобода, както и по отношение на режима. Осъденият Г. Ф. моли за уважаване на искането му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е частично основателно. По предложение на РП-Варна, относно провеждане на производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в РС-Варна е било образувано нчд №815/11г. Постановеното по него определение е било отменено след възобновяване на делото от ВКС-Решение № 316 от 16.06.2011г., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна. При новото разглеждане на делото РС-Варна е постановил определение № 2849 от 08.11.2011г. по нчд № 3670/11г., с което на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определил на Г. Ф. едно общо и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода по следните влезлите в сила присъди: -по нохд № 64/03г. на РС-Враца за извършено престъпление на 30.07.1998г. му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 21.10.2004г.; -по нохд № 493/04г. на РС-Ботевград за извършено престъпление на 23.11.1999. му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 26.05.2005г. -по нохд № 1232/06г. на РС-Враца за извършено престъпление за времето от 24.07.1998г. до 31.07.1998г. му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 28.12.2006г.; -по нохд № 2163/07г. на РС-Враца за извършено престъпление за времето от 14.09.2000г. до 26.09.2000г. му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 24.04.2008г.; -по нохд № 6509/04г. на СРС за извършено престъпление на 11.04.2001г. му е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 25.03.2010г.; -по нохд № 30151/10г. на РС-Монтана за извършено престъпление за времето от 06.11.2001г. до 09.11.2001г. му е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 17.07.2010г.; -по нохд № 633/10г. на РС-Велико Търново за извършено престъпление за периода 04.08.1999г. до 23.08.1999г. му е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е влязла в сила на 22.07.2010г.; -по нохд № 1712/10г. на РС-Варна за извършено престъпление за периода от 22.05.2001г. до 01.06.2001г. му е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 30.08.2010г. С горепосоченото определение, съдът е постановил общото наказание от три години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. На основание чл.25 от НК е приспаднато, фактически изтърпяното до момента от Ф.. На първо място в искането се възразява за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в задочно производство, без да са били налице предпоставките за това. Независимо, че делото е било разгледано в отсъствие на осъдения Ф., първата инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.306, ал.2 от НПК визира провеждане на открито съдебно заседание в случаите на ал.1, т.1 до 3 от НПК, сред които е и настоящият, като изисква призоваване на осъдения.Тълкуването на тази норма единствено сочи на изискване за наличието на редовна процедура по призоваване на осъдения, но не и задължително негово участие в това производство.От материалите по делото се установява, че осъденият Ф. е бил редовно призован за съдебното заседание на 08.11.2011г./лично е получил призовката/, но не се явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Делото се е разгледало с участието на назначен служебен защитник. При тези данни не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила. На следващо място, неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон досежно определеното общо наказание. В преценката си за наличието на предпоставките по чл.23 от НК и начина на групиране на наказанията, съдът изцяло се е съобразил с указанията на предходното отменително решение на ВКС. Правилно е констатирано, че присъдата по нохд № 164/02г. по описа на РС-Велико Търново не следва да бъде предмет на обсъждане, тъй като данните по делото сочат, че производството е било възобновено с Решение № 190/10г.на ВКС, І н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Велико Търново.Също така, съдът правилно е преценил, че престъпленията по останалите осем осъждания/посочени по-горе/ са били извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Същите са извършени в периода 1998г.-2001г., а първата влязла в сила присъда е на 21.10.2004г. При наличието на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът правилно е определил едно общо и най-тежко наказание, което е в размер на три години лишаване от свобода. В изпълнение на задълженията си да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона, касационната инстанция констатира, че първият съд е допуснал нарушение на закона при определяне на първоначалния режим и типа затворническо заведение, в което осъденият следва да изтърпи определеното му общо наказание.Определеният строг режим в условията на затвор е в разрез с правилата на ЗИНЗС.С факта на групиране на наказанията по наличните осъждани в една съвкупност, отделните осъждания се свеждат до едно единствено и щом то е първо по ред, на основание чл.59, ал.1 и чл.61 от ЗИНЗС, първоначалният режим следва да бъде общ, а затворническото заведение от открит тип. Това нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от касационната инстанция, чрез упражняване на правомощията й по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е в полза на осъденото лице. При гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че са налице основанията за възобновяване на делото само по отношение определения режим на първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и вида на пенитенциарното заведение, като определението на първия съд в тази чу част следва да се измени в насока на горното. В останалата част искането е неоснователно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването определение №2849 от 08.11.2011г., по нчд № 3670/11г. по описа на РС-Варна, в частта, с която е било постановено изтърпяване на определеното общо наказание от три години лишаване от свобода по отношение на Г. Ф., при първоначален строг режим в условията на затвор, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: