4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 587 С., 27.06. 2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 704/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. П. - Д. от [населено място] срещу определение № 92 от 08.04.2011 г., постановено по гр. д. № 98/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 200 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от частната жалбоподателка против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Д., настъпила при пътно - транспортно произшествие на 30.11.2007 г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 501.69 лв. - лихви за забава. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Излага подробни доводи срещу извода на въззивния съд, че с присъждането на обезщетение на основание чл.45 ЗЗД по предявения в наказателното производство граждански иск срещу делинквента е погасено правото й на пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента по застраховката “Гражданска отговорност” за обезщетяване на претърпените в резултат на произшествието неимуществени вреди. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите, когато на увреденото лице е присъдено обезщетение на основание чл.45 ЗЗД по предявен в наказателното производство граждански иск срещу делинквента. Частната жалбоподателка се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика в Постановление № 7/77 на Пленума на ВС. Поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в подкрепа на което представя практика на различни съдилища. Ответникът ЗАД [фирма] - [населено място], не заявява становище по частната касационна жалба. Производството по частната жалба е спряно на основание чл.292 ГПК с определение от 08.11.2011 г. до постановяване на тълкувателно решение по висящото към този момент тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. След произнасяне на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС с Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. производството е възобновено с определение № 502 от 14.06.2002 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените в жалбата доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по предявените от П. Н. П. - Д. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 30.11.2007 г. смърт на Й. Д. и лихви за забава от деня на произшествието, след като е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от търсената с тях защита. Отсъствието на правен интерес е аргументирано с представения по делото изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила присъда по НОХД 377/2008 г. на Сливенски окръжен съд, от който е установено, че по предявен в наказателното производство граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД причинителят на вредите е осъден да заплати на П. П. – Д. обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на съпруга й Й. Д.. Изложени са съображения, че след като правото на деликтно обезщетение е реализирано в наказателния процес чрез предявяване на граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите, ищцата не разполага с право да претендира обезщетение за вреди от същото събитие и спрямо застрахователя, застраховал гражданската отговорност на делинквента. Постановеното от въззивния съд определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от частната жалбоподателка правен въпрос, свързан с допустимостта на прекия й иск по чл.226, ал.1 КЗ, е от значение за изхода на делото. Този въпрос е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана с приетото от ОСТК на ВКС Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г., с което е изпълнено условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Частната жалба е основателна. Правото на иск за обезщетяване на вреди от деликт възниква при осъществяване на предпоставките от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, релевантни за ангажиране на деликтната отговорност на лицето, причинило вредите. Когато причинителят на вредите притежава валидна застраховка “Гражданска отговорност”, законът - чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно чл.226, ал.1 КЗ, признава на увреденото лице и правото да предяви пряк иск срещу неговия застраховател, за да реализира вземането си за обезвреда. Предявяването на деликтния иск по чл.45 ЗЗД и на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно чл.226, ал.1 КЗ, е обусловено от волята на увредения, който разполага със свободата да избере чрез кой от исковете да се защити срещу неблагоприятните последици от деликта. Уважаването на иска по чл.45 ЗЗД срещу делинквента не лишава увредения от правен интерес да предяви и пряк иск срещу застрахователя, ако вземането за обезщетение е останало неудовлетворено изцяло или частично. Не съставлява процесуална пречка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя и извършеното от делинквента, в изпълнение на осъдителното решение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД, плащане на присъденото деликтното обезщетение при условие, че обезщетението не е достатъчно за покриване на пълния размер на произлезлите от деликта вреди. Субективното виждане на увредения, че присъденото и/или платено от делинквента обезщетение не съответства на действителния обем на настъпилите в правната му сфера вреди – имуществени и неимуществени, е достатъчно, за да се счете за съществуващ правния интерес от водене на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, респ. чл.226, ал.1 КЗ. Дали с изплащане на обезщетението е покрит изцяло обема на претърпените вреди и в резултат на това е погасено не само правото на деликтно обезщетение, но и паралелно съществуващото пряко право по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, респ. чл.226, ал.1 КЗ, е въпрос от значение за основателността, а не за допустимостта на предявения срещу застрахователя пряк иск. В този смисъл е и произнасянето на ОСТК на ВКС в Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г., според което при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”; плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”, но е от евентуално значение за неговата основателност. В противоречие с посочената задължителна практика и със закона въззивният съд е приел, че с уважаването на предявения в наказателното производство граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на процесното пътно – транспортно произшествие е отпаднал правния интерес за ищцата от предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”. При въведеното с исковата молба твърдение, че присъденото /без данни за изплащането му/ в наказателния процес обезщетение е недостатъчно да покрие действителния обем на вредите, правният интерес от водене на иска по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя несъмнено е налице, от което следва, че предявеният иск е процесуално допустим и въведеният с него правен спор подлежи на разглеждане по същество. Като е приел иска за недопустим и е потвърдил обжалваното пред него прекратително определение, Бургаски окръжен съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 92 от 08.04.2011 г., постановено по гр. д. № 98/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 200 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от П. Н. П. – Д. против [фирма] искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :