11 Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 02.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4353/2015 година. Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Я. И. С. срещу решение от 26.01. 2015 г. по дисциплинарно дело № 50/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България. Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е спазен материалния закон, обжалваният акт е необоснован, налице е явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са съображения в подкрепа на посочените твърдения. Ответниците – Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място] и Министърът на правосъдието оспорват жалбата. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от лице, легитимирано да обжалва посочения акт, който подлежи на съдебен контрол пред Върховен касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, който в случая е налице с оглед постановения правен резултат. По същество жалбата е частично основателна предвид следните съображения: Жалбоподателят е наказан с наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от една година и шест месеца за нарушения по чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 433, ал. 1, предложение 1 и 2 ГПК, както и за нарушения по чл. 428 ГПК, нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК, нарушение по чл. 191, ал. 5 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. Приетата от ДККЧСИ фактическата обстановка, изложена в обжалваното решение е правилно установена. Констатирани са следните, релевантни за спора обстоятелства. [фирма] е подало жалби, първата от 10.04.2014 г. във връзка с образувани при ЧСИ Я. С. 35 дела, с последователни номера от 120/2014 г. до 154/2014 г., а втората от 16.05.2014 г. във връзка с 57 дела с последователни номера от 188 до 244/2014 г. образувани при същия частен съдебен изпълнител, по които длъжник е [фирма], а взискатели са търговски дружества, легитимиращи се в изпълнителния процес, като взискатели по силата на договори за цесия. Първата група дела от № 120 до № 154 от 2014 г. са образувани на 05.03.2014 г. при ЧСИ Я. С. с район на действие Окръжен съд – София по седалище на трето задължено лице – [фирма] със седалище и адрес на управление към датата на образуване на делата – [населено място], област София. Взискателите са посочили като способ за изпълнение още и запор на банкови сметки на длъжника в [фирма], [фирма], БТК ЕАД. По делото са връчени покани за доброволно изпълнение на длъжника на 11.03.2014 г.,, а на 11.03.2014 г. и на 19.03.2014 г. са постъпили възражения за прекратяване на делото поради плащане с пощенски запис, за недължимост на такси и разноски, за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, за неспазване местна подсъдност на делата. ЧСИ С. е оставил тези възражения без уважение, а актовете му не са обжалвани. Освен това доказателства за плащане преди образуване на делата не са представени, представени са доказателства за плащане на вземанията след образуване на делата. Дължимите вземания са били събрани от длъжника чрез наложени запори върху банковите сметки на длъжника и превеждане на дължимите суми на взискателите. Другата група дела – от изп. дело № 188/2014 г. до изп. дело № 244/2014 г. са образувани на 28.04.2014 г. по искане на цесионери, представлявани от юрисконсулт Л. Ч.. П. способ за изпълнение – запор на вземанията на длъжника от [фирма], [населено място] са обусловили определянето на местната подсъдност. Освен този способ за изпълнение е посочен и друг – запор върху вземанията на длъжника от други трети задължени лица, включително [фирма]. Покани за доброволно изпълнение са връчени на длъжника на 07.05.2014 г., а на 08.05.2014 г. същият е подал възражения за нарушена подсъдност при образуване на изпълнителните дела, както и за неправилно отразяване на сумите в поканата за доброволно изпълнение, а също така са направени възражения за това, че дължимите суми по делата са заплатени от цедентите преди образуване на изпълнителните производства, по част от делата преди цесията, а по част от делата след цесията, но преди получаването на съобщение по чл. 99 ЗЗД. Длъжникът е направил възражения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. ЧСИ Я. С. е намалил размера на адвокатското възнаграждение на 700 лв. По делото пълномощник на управителя на длъжника е бил адвокат Г. В., упълномощил адвокат Надежда Г., която е подала посочените възражения, без обаче преупълномощителят да е представил пълномощно, обстоятелства обусловили оставянето без движение на въпросните възражения, като нередовностите са били отстранени на 30.05.2014 г. чрез потвърждаване на извършените процесуални действия от длъжника. По наложения запор върху банковите сметки на длъжника са постъпили дължимите по делата суми, превеждани на взискателите по делата по банков път по посочените в молбата сметки. ДККЧСИ е установила, че ЧСИ Я. С. е превел дължимите суми преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, както и без да изчака срока за получаване на информация за наличието на публични задължения към НАП. При така приетото за установено от фактически и правна страна ДККЧСИ е обосновала изводи, че са допуснати посочените нарушения. Първото оплакване на жалбоподателя е за „Ненадлежно предявяване на процесните нарушения от Министъра на Правосъдието”. Страната поддържа, че в приложеното писмо на Министъра на правосъдието не е описано по кои дела се твърди, че е извършил дисциплинарни нарушения. В писмото на Министъра на правосъдието изх. № 94-00-110/03.09.2014 г. изрично е посочено, че по всички образувани дела с длъжник [фирма] ЧСИ Я. С. е допуснал нарушения на закона, подробно описани в цитираното писмо, като същият е бил уведомен, че е поискано образуване на дисциплинарно производство срещу него. В отговор на писмото е получено писмено становище от С. в администрацията на КЧСИ, дадено на основание чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ - вх. № 2269 от 15.09.2014 г. с подробни обяснения по направените искания по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ. Ето защо следва да се приеме, че ДККЧСИ не е допуснала нарушение на процедурата и оплакването е неоснователно. Второто по реда на изложението в жалбата оплакване е, че не са налице лични виновни действия, тъй като действията били извършени от помощник ЧСИ Н. С.. Това твърдение се прави за първи път в настоящето производство и се поддържа, без посочване на конкретните действия, които жалбоподателят не е извършил, но за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Твърдението е необосновано. Доказателствата по делото са, че действията, с които ЧСИ С. е допуснал нарушения на закона, подробно описани в мотивите на обжалваното решение са извършени от него в качеството му на частен съдебен изпълнител. В отговора по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ настоящият жалбоподател е разглеждал изложените в исканията по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ обстоятелства за дисциплинарни нарушения, като своя процесуална дейност по образуваните изпълнителни дела, без да поддържа възражение, че не той, а помощникът му е извършил описаните в исканията на компетентните органи за образуване на дисциплинарно производство процесуални действия. С оглед на изложеното и това оплакване се явява неоснователно. Друго оплакване в жалбата /третото по реда на изложение в жалбата, с която е сезиран касационния съд/ е това, че не са събрани годни доказателства за извършени нарушения. Оплакването се основава на довода, че са приети от дисциплинарния състав като доказателства незаверени копия от изпълнителните дела, представени от органите по чл. 70 ЗЧСИ. Копия на материали по изпълнителните дела на ЧСИ С., приети по дисциплинарно дело № 50/2014 г. на ДККЧСИ са представени от Министерство на правосъдието /копие от преписка с рег. № 94-00-110/19.05.2014 г./, както и от настоящия жалбоподател, като същите копия са предоставени от Н. С. – помощник частен съдебен изпълнител, на ЧСИ Я. С., без заверка „вярно с оригинала”, която може да бъде извършена само от последния, тъй като в неговата кантора се съхраняват оригиналите на процесните изпълнителни дела. Жалбоподателят Я. С. не е извършил такава заверка на представените копия от изпълнителните дела и за това не може да се позовава на негодност на представените доказателства. Несъстоятелни са доводите за нарушаване на правото на защита на Я. С. поради следните съображения. Дисциплинарното дело е образувано през 2014 г., Я. С. е бил надлежно уведомен за датата на насрочване на делото, имал е процесуален представител, като е имал възможност да организира защитата си. До постановяване на решението – 26.01.2015 г. същият е имал възможност да се запознае с материалите по делото, да изгради защитните си възражения и становища, да поиска събиране на доказателства в подкрепа на становището си, включително като завери преписите. Следващото оплакване в жалбата е за това, че ДККЧСИ е постановила неправилно и необосновано решение, тъй като Министърът на правосъдието не представил първични доказателства, които според жалбоподателя „са копията от процесните изпълнителни дела”, които в случая били представени „в незаверени преписи” и били негодни доказателства. Освен това жалбоподателят счита, че докладите от проверките не са доказателство за извършените от него действия, респективно за извършване на вменените му нарушения. Оплакването е неоснователно. Обжалваното пред ВКС решение на ДККЧСИ е постановено въз основа на разглеждането и обстойната преценка не само на докладите, изготвени от сезиращите органи по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, но и на всички материали по дисциплинарното дело, включително посочените и представени от жалбоподателя копия от документи, предоставени от неговия помощник частен съдебен изпълнител - Н. С. копия от документи. В обжалваното пред настоящата инстанция решение са обсъдени всички направени от страните доводи и възражения. Освен това, както се посочи и по – горе жалбоподателят е имал процесуалната възможност да се запознае с материалите по делото, да поиска събиране на доказателства в подкрепа на становищата си, включително като завери преписите от съответните документи. Затова неговото право на защита не е нарушено и той не може да се позовава на негодност на представените доказателства. В жалбата си ЧСИ Я. С. поддържа, че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган – „председателя на ДК”. Становището на жалбоподателя не може да бъде споделено. Дисциплинарното производство срещу ЧСИ Я. С. е образувано, съгласно искане на Съвета на К. на Частните съдебни изпълнители /СКЧСИ/ - изх. № 1520/ 08.10.2014 г., представено по настоящето дело въз основа на решение на СКЧСИ – протокол № 125 от 25.07.2014 г. /приложен по настоящето дело/ във връзка с постъпили жалби от [фирма] и направено искане от Министъра на правосъдието – вх. № 2121/04.09.2014 г. по входящия регистър на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСК/, представено по делото. Освен това двете искания са съединени за разглеждане в едно дисциплинарно производство. Спазен е редът за разглеждане и решаване на дисциплинарното дело – чл. 66 ЗЧСИ и чл. 38 от Устава на КЧСИ – председателят на дисциплинарната комисия е образувал дисциплинарно производство и е определил председател на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав – по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които е възложено разглеждането на делото / в тази връзка е представения акт за образуване на дисциплинарно производство изх. № 1713/29.10.2014 г. Предвид изложеното и това оплакване е неоснователно и не обуславя недопустимост на решението, предмет на жалбата. Оплакването в жалбата, че нарушенията не били предявени надлежно е неоснователно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ е била изпълнена и от двата органа, които имат правомощието да искат образуването на дисциплинарно производство. Видно от приложените по делото копия от документи, Министърът на правосъдието е уведомил ЧСИ Я. С., че е поискано образуване на дисциплинарно производство срещу него и го е уведомил за възможността в седмодневен срок от получаване на писмото да даде обяснения. Към въпросното писмо е приложен и доклад от извършената проверка на дейността на Я. С., във връзка, с която е направено искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. По същият начин С. на К. на частните съдебни изпълнители е уведомил настоящия жалбоподател, че е прието решение на СКЧСИ на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, да се образува дисциплинарно производство срещу него и го е уведомил за възможността в седмодневен срок от получаване на писмото да даде обяснения. Приложено е извлечение от протокол № 125/25.07.2014 г. от заседание на СКЧСИ. По исканията по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ са депозирани обяснения на ЧСИ Я. С.. С редовното уведомяване на Я. С. за направените искания за образуване на дисциплинарно производство са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ, които настоящият жалбоподател определя като предявяване на нарушенията. Твърдението, че нарушенията не са предявени надлежно е необосновано. Този извод следва, както от вече изложеното по- горе за изпълнение на процедурата по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ, така и от отразените по- горе мотиви относно спазване на изискванията на закона за образуване и провеждане на дисциплинарното производство. Развитите от жалбоподателя доводи за това, какво трябвало да съдържа документът за предявяването на нарушенията съставляват произволно интерпретиране на процедурата по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ. В цитираните разпоредби липсва регламентация на такъв документ с направеното от жалбоподателя означение „документ за предявяването” на нарушения. Липсват и реквизитите, които същият счита, че трябва да съдържа този документ. Разсъжденията изложени от жалбоподателя във връзка със становище на ЕКПЧ по характера на дисциплинарните производства не обосноват тезата му, както за регламентиране на въпросния документ, така и за съдържанието, което според страната, той трябва да има, тъй като в становището на ЕКПЧ, което се цитира в жалбата подобен въпрос не се разглежда. С изпълнение на процедурата по чл. 70 ЗЧСИ са съобразени законовите изисквания, а доводът за невръчен доклад „от проверката на К.” не опорочава проведеното производство, съответно не обуславя неправилност на обжалваното решение, тъй като не жалбоподателя е била предоставена възможност да изложи своите възражения по допуснатото нарушение по чл. 191, ал. 5 ДОПК, което същият е направил и което е било разгледано от ДККЧСИ. Несъгласието с изводите в обжалваното решение не обуславят неправилност на постановения от ДККЧСИ акт. Правилно дисциплинарният състав е установил, че са налице действия на ЧСИ Я. С., представляващи дисциплинарни нарушения, съставляващи виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, както и че са налице изискванията на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Оплакването в жалбата, че страната не е извършила нарушение на правилата за местна компетентност – чл. 427 ГПК е неоснователно. Правилно е прието от ДККЧСИ, че по процесните изпълнителни дела ЧСИ Я. С. е допуснал нарушение, изразяващо се в налагане в хода на изпълнителните производства на запори върху вземания на длъжника [фирма] към трето задължено лице - [фирма], чието седалище се намира в район, различен от района на действие на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/. ДККЧСИ е приела, че от обстоятелството, че изпълнителните производства са законосъобразно образувани, поради това че [фирма] е със седалище в района на действие на ЧСИ Я. С. не следва, че съдебният изпълнител е бил местно компетентен в хода на висящите дела да извършва други изпълнителни действия. Този извод е законосъобразен. Съдебният изпълнител следи служебно за спазване на правилата за местна подсъдност не само към датата на образуване на делото, но и във всеки момент от развитието на изпълнителното производство. За да може законосъобразно да наложи запори върху вземанията на длъжника към [фирма] е било необходимо в неговия район на действие да се намира седалището на третото задължено лице /арг. чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК/. В случая седалището на [фирма] е в [населено място], което не попада в района на действие на ЧСИ Я. С.. В тази връзка неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 427, ал. 3 ГПК. Разпоредбата е приложима доколкото е приложимо правилото на чл. 427, ал. 2 ГПК, което в настоящия случай не е налице. Оплакването, че не била направена точна правна квалификация на нарушението е неоснователно, тъй като ДККЧСИ е разгледала нарушение по чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК. Определила е правилно нарушението от фактическа и правна страна. Обстоятелството, че в искането на Министъра на правосъдието по чл. 70, ал. 1 ГПК нарушението не било квалифицирано не опорочава решението на ДККЧСИ, след като същата правилно го е определила от фактическа и правна страна. По тези съображения не са налице допуснати нарушения при постановяване на обжалваното решение. Неоснователно е оплакването за липсата на нарушение във връзка със събиране на вземанията по изпълнителните дела с поредни номера от 120/2014 г. до 154/2014 г. Жалбоподателят поддържа, че длъжникът не е представил доказателства взискателят да е получил сумите. Същият счита, че нямало доказателства за получаване на пощенски записи. Правилно ДККЧСИ е приела, че по тези дела плащането е било направено след образуване на изпълнителните производства. Твърдението на жалбоподателя, че плащанията не били реализирани се основава на цитат от жалба с вх. № 141/10.04.2014 г., в която длъжникът твърдял, че цесионерите отказвали да получат пощенски записи. По делото е установено, че процесните суми са преведени от длъжника на взискателите, а интепретацията на изложеното в жалбата, че пощенските записи не били получени представлява твърдение неподкрепено с доказателства. Обосноваването на това твърдение с доказателства жалбоподателят е имал възможността да направи още в хода на производството пред ДККЧСИ, но такива доказателства не са представени, поради което доводите не могат да бъдат зачетени. ДККЧСИ правилно е приела, че въпреки извършеното плащане ЧСИ е продължил изпълнението по отношение на цялата дължима сума, въпреки че изпълнението е следвало да продължи само по отношение на дължимите такси и разноски. Правилно е преценена и тежестта на нарушението, като особено същество с оглед събирането на недължими суми по голям брой дела. Неоснователно е оплакването за непредявяване на нарушението. Както се посочи и по- горе подобна процедура в ЗЧСИ не е предвидена, а е регламентирано уведомяване на ЧСИ за направеното искане по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ и даване възможност на същия в 7-дневен срок за даде обяснения. Както вече се отрази процедурата е била спазена. Неоснователно е оплакването, че не е налице нарушение по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК по изпълнителните дела с поредни номера 188/2014 г. – 244/2014 г. Обоснован на доказателствата по делото е правния извод на ДККЧСИ за нарушения на чл. 433, ал. 1, т. 1, както и ал. 2 ГПК. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си да установи преди образуване на изпълнителните дела, дали вземанията са изплатени, обстоятелство имащо правно значение относно отговорността за разноски. В случая е било установено по посочените дела извънсъдебно плащане, преди образуване на изпълнителните производства. Доводите в жалбата, че упълномощаването на лицето, което е представило доказателства било нередовно не обосновава поддържания от ЧСИ довод за наличие на основание за налагане на запори. Жалбоподателят не е следвало да извършва изпълнителни действия преди да изясни въпроса за редовността на упълномощаването, а в случая е действал незаконосъобразно, като е предприел изпълнителни действия въпреки съмнението относно редовността на упълномощаването на адвокат В. и адвокат Г.. Следвало е ЧСИ да разреши въпроса относно редовността на представителните права на посочените лица и при констатация за редовност на представителството на тези лица да издаде постановление за прекратяване на производствата, а след влизане на неговия акт в сила да вдигне наложените запори /арг. чл. 433, ал. 2 ГПК/. По същество с извършване на посочените нарушения жалбоподателя е увредил виновно имуществената сфера на длъжника. Доводите за несъответствие на правната квалификация по предявеното „дисциплинарно обвинение” с правната квалификация, приета от ДККЧСИ не обуславят неправилност на решението, тъй като от значение за законосъобразността на процедурата и правилността на решението е правилното описание на нарушението от фактическа страна от сезиращите органи и законосъобразното подвеждане на установените фактически обстоятелства под съответната норма, което в настоящия спор е направено от ДККЧСИ в съответствие със закона. По въпроса за „ненадлежното предявяване на дисциплинарното обвинение” трябва да се има предвид вече изложеното относно посочените в жалбата оплаквания за „Ненадлежното предявяване на процесните нарушения от Министъра на правосъдието”, както и оплакванията за непредявяване на нарушенията – VІ. от жалбата. Неоснователно е оплакването за липсата на нарушение по чл. 428 ГПК. Доводите по тази част от жалбата се основават на становището на страната, че „никоя от 4-те алинеи на чл. 428 ГПК не установява забрана за плащане на взискателя в срока за доброволно изпълнение. В жалбата си ЧСИ обяснява, че „Щом дългът е събран чрез наложените заедно с изпращането на П. запори, става безпредметно да се чака длъжникът да изпълни доброволно”. Така изложеното становище отразява неправилно тълкуване на закона. Съдебният изпълнител има задължението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок – чл. 428, ал. 1 ГПК. В чл. 428, ал. 2 ГПК изрично е посочено, че в поканата се съдържа и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. По смисъла на чл. 428, ал. 2 ГПК в хипотезата на събрани чрез запор суми, пристъпването към принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно изпълнение се изразява в извършването на превод на сумите към взискателя при наличието на законовите условия за това. Ето защо следва да се приеме, че пристъпването към принудително изпълнение се предпоставя от осигуряването на възможност за доброволно изпълнение чрез поканата за доброволно изпълнение и изтичането на предвидения в закона срок. Правилно ДККЧСИ е приела, че в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител няма правото да завършва принудителното изпълнение, като преведе сумата на взискателя. Неизпълнението на посочените разпоредби правилно е прието от ДККЧСИ за нарушение, което ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 428, ал. 1 ГПК и с доводите за неотразяване в поканата на наложените запори същият не обосновава липсата на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Неоснователно е оплакването за липсата на нарушение по чл. 191, ал. 5 ДОПК. Д. състав е приел, че ЧСИ Я. С. е извършил нарушение по чл. 191, ал. 5 ДОПК, по отделните изпълнителни производства съдебният изпълнител не може да ползва служебно известната му информация относно липсата или наличието на публични задължения на длъжника, получена по конкретно изпълнително дело. Собственото тълкуване на жалбоподателя на тази разпоредба не е от естество да обоснове извод за липсата на нарушение. Правилно е приетото от дисциплинарният състав, че държавата трябва да бъде уведомена за образуването на всяко едно от изпълнителните дела и да издаде удостоверение за публичните задължения на длъжника. Неспазването на разпоредбата не може да се оправдае с довода, че било безпредметно ЧСИ да чака издаването на ново удостоверение при положение, че бил получил удостоверение по друго дело. За това правилно ДККЧСИ е приела наличието на основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Оплакването за немотивираност на наложеното наказание е основателно и засяга размера на наказанието по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от една година и шест месеца. Настоящият състав на ВКС, гражданска колегия, трето отделение намира, че вида на наложеното на ЧСИ Я. С. дисциплинарно наказание съответства на извършените от него нарушения на закона, посочени по- горе. По отношение размера на наказанието, наложеното от Д. състав наказание е завишено. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице, цялостната му професионална дейност. Тези критерии са установени в чл. 53 от Устава на КЧСИ чрез принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая Д. състав лаконично е изложил в мотивите си, че предвид тежестта на извършените нарушения, на основание чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ вр. чл. 68, ал. 1, т. 4 от същия закон налага посоченото по- горе наказание. Действително нарушенията по чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 433, ал. 1, т. 1, ал. 2 ГПК, както и нарушенията по чл. 428, ал. 1 ГПК са съществени, а и са допуснати по голям брой дела. Някои от тях – нарушенията по чл. 433, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК увреждат имуществената сфера на длъжника, а нарушенията по чл. 191, ал. 5 ДОПК засягат и контрола върху изпълнението на публичните задължения на длъжника. В случая правно значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя чрез налагането на посоченият вид наказание има и неблагоприятното въздействие на описаните нарушения върху престижа на професията и общественото доверие в нея. За това прилагането на чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, за определяне вида на наказанието е законосъобразно, предвид конкретните особености на случая и тежестта на нарушенията. От друга страна следва да се приеме, че размерът на наказанието е завишен, тъй като нарушенията не са предизвикали изключително вредни за страните по изпълнението последици. В тази връзка следва да се имат предвид и мотивираните искания на органите по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, които са сезирали ДККЧСИ с искания за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от една година. Тези искания са съобразени с критериите, определящи принципа за съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Освен това не всички от посочените нарушения са свързани със засягане имуществената сфера на длъжника – не са от такова естество нарушенията по чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 191, ал. 5 ДОПК. Д. състав не е обосновал размера на наложеното наказание и с преценка на дисциплинарното минало на жалбоподателя, третиращо неговата дейност, като частен съдебен изпълнител. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен на една година лишаване от правоспособност, като в този смисъл следва бъде изменено обжалваното решение на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение от 26.01. 2015 г. по дисциплинарно дело № 50/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители на частен съдебен изпълнител Я. С., рег. № 794 с район на действие Софийски окръжен съд е наложено дисциплинарно наказание - лишаване от правоспособност за срок от една година и шест месеца, като ИЗМЕНЯ наложеното наказание – лишаване от правоспособност за срок от една година и шест месеца, на лишаване от правоспособност за срок от една година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: