Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. София, 21.07.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2475/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на „Смартпартнерс – БГ „ ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 11677/23.07.2020 г. по т.д.№ 6084/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 469/02.03.2018 г. по т.д.№ 3214/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от Национална агенция за приходите / НАП / иск, с правно основание чл. 694 ал.2 т.1 ТЗ, като е признато за установено по отношение на длъжника „Смартпартнерс – БГ„ ЕООД /н./ , синдика и кредиторите на несъстоятелността на дружеството съществуването на публични вземания, в размер на 2 160 482,22 лева, от които 1 642 090,74 лева – главница и 518 391,48 лева – лихви, включени в списъци на неприети допълнително предявени вземания, обявени по партидата на длъжника в Търговския регистър и установени с влезли в сила, след сроковете за предявяване на вземанията – чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ - актове за установяване на публични вземания. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на постановеното решение. Обосновава тезата, че предявяването на вземанията от НАП, вкл. в хипотезата на установяването им с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане след сроковете по чл. 685, респ. чл. 688 ТЗ, е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Извежда задължението за предявяване на вземанията от НАП и в настоящата хипотеза в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ от логическото тълкуване на чл. 687 ал. 2 ТЗ , в корелация с разпоредбите на чл.125 ДОПК и чл.164 ал.3 ,ал.4 и ал.5 ДОПК и нужната тяхна съвместимост в правната уредба. Позовава се на конституционния принцип за защита на правото на собственост / обект на каквато са и вземанията /, както и от въведените с Хартата на основните права и свободи принципи на правната сигурност и правната предвидимост. Противопоставя доводи за недопустимо разширително тълкуване на чл.687 ал.2 ТЗ, в каквото практически резултира, макар и необосновано, въззивния акт. Неправилността на въззивното решение касаторът аргументира с практическата липса на мотиви, доколкото наведените намира за фрагментарни, вътрешно противоречиви и декларативни. Дори да би се приело наличие на смислово разбираеми мотиви, страната намира същите формирани в разрив с правилата на логическото мислене и оттук - необоснованост на акта.
Ответните страни - НАП и „Смартпартнерс–БГ „ЕООД / н./ - не са депозирали становище по касационната жалба.
С определение № 60547/13.10.2021 г. касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по следните два въпроса : 1/ Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове ? и 2/ Допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ , за установяване на публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ , но не са били предявени в рамките на тези срокове ?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 и чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 694 ал. 2 т.1 ТЗ – за установяване на вземания на НАП към „ Смартпартнерс – БГ „ЕООД /н./, включени в списъка на неприети допълнително предявени вземания от синдика на дружеството, като непредявени в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, съответно чл. 688 ал. 1 ТЗ , срещу което неприемане НАП е депозирала възражение по реда на чл. 690 ал.1 ТЗ, оставено от съда по несъстоятелността без уважение, по идентични съображения. За да уважи иска първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният изрично е препратил по реда на чл. 272 ГПК, е приел, че вземанията, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, но ревизионните актове за установяването на които са съставени след изтичането на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, е следвало да се съобразят и впишат в списъците на приети вземания служебно от синдика, въз основа влезлите в сила ревизионни актове, на основание чл. 687 ал. 2 ТЗ, спрямо приложението на която разпоредба сроковете в чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал.1 ТЗ са неприложими. Според първоинстанционния съд законодателят е предвидил само едно разграничение в задълженията на синдика по чл. 164 ДОПК, в зависимост от това влязъл ли е в сила или не актът, с който са установени публичните вземания: когато е влязъл в сила / настоящият случай / вземанията се приемат от синдика безусловно.
Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния. По възражението на синдика на несъстоятелното дружество, че непредявяването на вземанията в срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ от НАП обуславя недопустимост на съдебното решение, съдът е посочил, че процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 694 ТЗ е предявяване на вземането в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688 ал. 1 ТЗ, но изрично е конкретизирал – „ с изключение на вземанията по чл. 687 ТЗ, които служебно се включват от синдика в списъка на приети вземания„. Последващо е изложил и аргумента, че доколкото предмет на спора в конкретния случай е именно въпроса - следвало ли е, за да би възникнало право на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, публичните вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила ревизионен акт след изтичането на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688 ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в тези срокове – то произнасянето с формално съобразяване предявяването в срок би представлявало отказ от правораздаване, респ. отказ от произнасяне по същинския предмет на спора. Съдът е изхождал от обстоятелството, че актовете за установяване на публични задължения, с характеристика на предварително установяване, по реда на Глава ХІХ, раздел І ДОПК, не са достатъчни за противопоставяне на публичното вземане на длъжника и кредиторите на несъстоятелността. Същественото съображение на въззивния съд е, че съществуването на вземането само по себе си, е непротивопоставимо на длъжника и кредиторите на несъстоятелността, преди установяването му по основание и размер, с влязъл в сила ревизионен акт. Прието е, че с чл. 687 ТЗ е създадена особена привилегия за две групи кредитори, която привилегия се изразява именно в освобождаването им от задължението да предявят вземанията си в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, макар насетне съдът да обосновава служебното вписване от синдика на тези вземания с наличието на данни по счетоводните книги на длъжника, както и да обвързва изпълнението му с включване в списъка на приети вземания, в срока за тяхното предявяване. Прието е, че специалният правен режим в чл. 164 ал. 4 ДОПК изключва приложното поле на чл.685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ, т.е. нормата на ДОПК е специална по отношение разпоредбите на ТЗ .
По първия правен въпрос :
Отговорът предпоставя преценка дали разпоредбата на чл. 687 ал. 2 ТЗ може да се тълкува в смисъл, че освен установимите от търговските книги на длъжника, установени с влязъл в сила акт публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, синдикът има задължението да вписва служебно, без да е нужно предявяване от страна на публичния взискател, и тези публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актовете за установяване на които са влезли в сила след изтичане сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал.1 ТЗ. Положителен отговор на този въпрос би изключил задължение за публичния взискател да предявява вземания, възникнали до датата на откриване производство по несъстоятелност, актовете за установяване на които са влезли в сила след тази дата и би направило неотносима разпоредбата на чл. 688 ал. 1 предл. второ ТЗ, която достатъчно ясно посочва, че след изтичане срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
Буквалният прочит на чл. 687 ал. 2 ТЗ допуска подобен извод. Не такъв е отговорът при прилагане на систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл. 688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност – чл. 164 вр. с чл.125 ДОПК .
В чл. 164 ал. 3 ДОПК е предвидено предявяване на публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата - с идентично съдържание, изключая дължащия предявяването орган – първоначално Агенция за държавни вземания, понастоящем Национална агенция за приходи – е приета през 2005 г. / обн. ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г. / , т.е. последващо приемането на чл. 687 ал. 2 ТЗ / обн. ДВ бр. 84 от 2 000 г. /. Историческото и логическо тълкуване на двете разпоредби – чл.164 ал. 3 ДОПК и чл. 687 ал. 2 ТЗ – изключва чл. 687 ал. 2 ТЗ да съставлява „ друго предвидено в закон „, защото подобен извод би обезсмислил последващото приемане на чл. 164 ал. 3 ДОПК. При това, съотношението между разпоредбите на Част ІV на ТЗ и конкретно глава 43-та, в частта относно предявяване на вземанията, спрямо разпоредбата на чл.164 ДОПК е съотношение на общ към специален закон, поради което е и правно несъстоятелно приложението на специалния да е изключено от разпоредба, съдържаща се в общия закон. Формулирането на чл. 164 ал. 3 ДОПК не оставя съмнение, че се касае за задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването на което не влече каквито и да било негативни последици досежно удовлетворяването им. Ако би било право, а не задължение, разпоредбите на ТЗ следваше да предоставят и съответните гаранции за приемане на публичните вземания с права за публичния взискател, съответстващи на правата на кредиторите по чл. 685 ал. 1 ТЗ, без негативните последици, предвидени в чл. 688 ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ. Би било правно неоправдано и нелогично да се приеме, че законодателят нехае относно възможностите за удовлетворяване на публичните вземания, стига да е гарантирано служебното им включване в списъците за приети вземания, когато и да е в хода на универсалното принудително изпълнение. По начало, от систематичното място на чл. 687 ТЗ, непосредствено след чл. 685 ТЗ и с оглед предвидения в чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ срок, течащ от изтичане срока по чл. 685 ал.1 ТЗ, за съставяне от синдика на списъка по чл. 687 ТЗ, е изводима волята на законодателя, чрез въведеното служебно задължение за синдика – обективно възможно до изтичането на срока, при влезли в сила актове за установяване на публични вземания – от търговските книги и от досиетата на работещите по трудово правоотношение - да гарантира максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги, като предявени в срока по чл. 685 ал.1 ТЗ, предоставящ най-много права на кредиторите на несъстоятелността. Предоставянето на тия права за публичния взискател, по отношение служебно вписани – ако би се приело такова тълкуване на чл. 687 ал.2 ТЗ - след срока по чл. 685 ал.1 ТЗ публични вземания, е неизводимо, както от разпоредбите на ТЗ, така и от разпоредбите на ДОПК.
В подкрепа на извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при невлязъл в сила акт за установяването му, са и разпоредбите на чл. 164 ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл. 164 ал. 5 ДОПК би изгубил смисъл. При това, чл.164 ал.5 ДОПК препраща към удовлетворяване по реда на чл. 725 ал. 1 ТЗ , т.е.включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 164 ал. 4 ДОПК от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на вземането. Впрочем такова предвижда и нормата на чл. 224 ал. 4 ТЗ , досежно упражняване правомощието за спиране на принудително изпълнение по реда на ДОПК, при висящо производство по несъстоятелност , при предложен план за оздравяване или предложение за сключване на споразумение, отговарящи на изискванията на чл.189 ДОПК - „ когато предявените публични вземания са включени в списъка на приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания „. Несъстоятелно е по начало съотнасянето на чл.164 ал. 4 ДОПК, като специална норма, спрямо чл. 688 ал.1 пр.второ ТЗ или спрямо чл. 685 ал.1 ТЗ и чл. 688 ал.1 предл. първо ТЗ, норма, поради липса на идентично приложно поле , както правилно отбелязва касатора. Чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ уреждат предявяването на вземане, като предпоставка за последващо упражняване на право на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност и преклузивните срокове за това , а чл. 164 ал. 4 ДОПК – задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това „както е предявено„ . В съотношение на обща към специална, с оглед предмета на правна уредба, както вече се посочи, са чл. 164 ал. 3 ДОПК и чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл.688 ал. 1 ТЗ, но те не се конфронтират и водят еднозначно до извода, за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, вкл. под условие / освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл. 687 ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата /. Нуждата от изричната разпоредба на чл. 164 ал. 3 ДОПК , съобразявайки приемането й последващо на чл.687 ТЗ и съдържанието й - в унисон с предвиденото в Глава 43-та ТЗ предявяване на вземанията, очевидно е предпоставена от визирането на титуляра на това задължение - понастоящем Национална агенция за приходи .
Дори да би имало съмнение в правилността на тълкуването на чл. 687 ал. 2 ТЗ, съобразно предходно изложеното, то чл.125 ДОПК е недвусмислен в задължението за предявяване на публични вземания, основани на невлязъл в сила ревизионен акт, уреждайки го фингирано – с представяне на синдика невлезлия в сила ревизионен акт именно в сроковете по чл. 685 ал. 1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ. Ако синдикът би имал задължението за служебно вписване на възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал.1 ТЗ публични вземания, каквито безспорно установява и ревизионният акт, то ненужно би било изобщо визирането на тези срокове в разпоредбата на чл.125 ДОПК.
По начало, за да би се дала засилена правна защита на определени вземания, следва да е обоснована нуждата от това. ДОПК е предоставил достатъчно гаранции за публичния взискател , да установи своевременно, съответно да предяви своевременно публичните вземания : 1/ чл. 78 ДОПК изисква предварително уведомяване на НАП, при подаване на искане за откриване производство по несъстоятелност от кредитор или длъжника, като представянето на доказателството за уведомяването й е условие за разглеждане на искането и образуване на производството - в практиката на ВКС възприето като положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл.625 ТЗ; 2/ съгласно чл.125 ДОПК , както и изводимо от чл. 164 ал. 5 ДОПК , предявяването на публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, може да стане и въз основа невлезли в сила актове за установяването им ; 3/ тези вземания са неоспорими – чл. 164 ал. 4 ДОПК – освен на основание възникнали след издаването им, правнорелевантни за съществуването им, факти / така решение по т.д.№ 2471/2013 г. на І т.о. на ВКС / ; 4/ въз основа на невлезли в сила актове за публични вземания се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК и се обезпечава събирането им - чл.195 ал.1 ДОПК вр. с чл.209 ал. 2 ДОПК ; 5/ принудителното изпълнение по ДОПК продължава и след образуване на производството по несъстоятелност, ако е предприето преди откриването му и при наложени предходно обезпечителни мерки по реда на ДОПК, единствено с ограничение досежно срока за реализация на обезпечението – чл.193 вр. с чл.224 ДОПК. Като се съобразят и средната продължителност на производството по искане за откриване производство по несъстоятелност на длъжника и общо тримесечния срок за дължимо предявяване – сбора от сроковете по чл. 685 ал.1 ТЗ и чл.688 ал.1 ТЗ – несъстоятелен е довод, че публичната администрация не би била способна да установи своевременно публичните задължения на търговеца. Впрочем, последното не е съобразим правен аргумент, а единствено в подкрепа на необоснованата нужда от защита чрез разширително тълкуване на чл. 687 ал. 2 ТЗ.
Вярно е и съображението на касатора, че засилената защита на определени права не би следвало да е за сметка на други права, каквото би се случило, ако се приеме, че публичните вземания,възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но неустановени с влязъл в сила акт до изтичане сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал.1 ТЗ, подлежат на служебно вписване в списък на приети вземания, по всяко време след обявяване на списъците, съгласно чл. 689 ТЗ. Предявените и приети , макар под условие, съгласно чл. 164 ал. 5 ДОПК, публични вземания биха дали нужната на кредиторите информация за шансовете им за удовлетворяване в несъстоятелността и за преценката им дали да поемат и какви разходи по производството, вкл. по водене на искове по чл.694 ТЗ или за попълване масата на несъстоятелността, като се съобрази и утежняващото обстоятелство, че ще следва да се съобразят с размера на публичните вземания, съгласно чл.164 ал .4 пр. второ ДОПК.
Вярно е, че чл.688 ал. 1 пр. второ ТЗ е ненужно рестриктивен, впрочем не само за публичния взискател, но и за останалите кредитори на несъстоятелността, и би могло, аналогично на предявяването на вземания, възникнали след откриване производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, да се допусне предявяване и след срока по чл.688 ал.1 пр.първо ТЗ на вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, с ограниченията за удовлетворяването на кредиторите съгласно чл.730 ТЗ, ако би останало имущество за осребряване и разпределение. Подобно разрешение, обаче, е в компетентността на законодателя.
С оглед гореизложеното, отговорът на първия правен въпрос е :
Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ , респ. чл.688 ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688 ал. 1 предл. второ ТЗ , след изтичането на срока по чл. 688 ал.1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите , когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ.
По втория правен въпрос:
Процесуалната легитимация по исковете по чл.694 от ТЗ , възможна както в лицето на длъжника, с неприето, поради предявяване след срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ, съответно чл. 688 ал.1 ТЗ, вземане , така и в лицето на кредитор на несъстоятелността, при прието вземане на друг кредитор, предявено след тези срокове и нуждата от еднакво процесуално разрешение, което не би лишило ищеца от правна защита, изключва предявяването на вземането в тези срокове да се преценява като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Тези съображения предпоставят отговор на втория въпрос, идентичен с приетото в определение по т.д.№ 433/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС:
Въпросът дали вземането, предмет на предявен положителен установителен иск по чл. 694 ал. 2 ТЗ подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, поради предявяването му при спазване на преклузивните срокове по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, е въпрос по съществото на спора и по него съдът дължи произнасяне с решението си.
По съществото на касационната жалба :
С оглед отговора на първия правен въпрос и обстоятелството, че процесните вземания са възникнали преди откриване производството по несъстоятелност – 18.01.2012 г., но предявени от НАП след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 ТЗ и чл. 688 ал.1 ТЗ / на 11.02.2013 г., 10.04.2013 г. и 05.12.2014 г. /, на основание актове за установяване на тези публичните вземания, съставени съответно на 31.05.2012 г., 11.01.2013 г. и 23.07.2013 г., предявеният установителен иск е неоснователен и е следвало да се остави без уважение.
Въззивният съд е тълкувал неправилно релевантните разпоредби на ТЗ и ДОПК, поради което решението му, като постановено в противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 11677/23.07.2020 г. по т.д.№ 6084/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 469/02.03.2018 г. по т.д.№ 3214/2015 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Национална агенция за приходи, на основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ , иск за установяване по отношение длъжника „ Смартпартнерс БГ „ ЕООД / в несъстоятелност /, синдика и кредиторите на несъстоятелността на дружеството в несъстоятелност, съществуването на публични вземания, в общ размер от 2 160 482,22 лева, от които главница 1 642 090,74 лева и лихви в размер на 518 391,48 лева , включени в списъци на неприети допълнително предявени вземания , обявени по партидата на длъжника в ТР под №№ 20130527142409 , 201306241657748 и 20150123095930, установени с влезли в сила актове за установяване на публични вземания, както следва: ревизионен акт № [ЕГН]/11.01.2013 г. , ревизионен акт № [ЕГН]/31.05.2012 г. и ревизионен акт № [ЕГН]/23.07.2013 г..
ОСЪЖДА Национална агенция за приходи да заплати на „Смартпартенрс БГ„ ЕООД / н./ , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, понесените от същото разноски в касационното производство, в размер на 9500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ответника - кредитора Л. Д. М..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|