О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54 гр. София, 02.02.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА При становището на прокурора И. Симов изслуша докладваното от съдия Каракашева частно наказателно дело № 65/2023г. Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Русенски районен съд, повдигнат по АНД № 2210/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Русе. Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е РС- София, на който същото следва да бъде изпратено. Излага аргументи, че административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. С. Г. с наказателно постановление №306/01.06.2022г., издадено от началника на отдел „Контрол и прилагане“ в Национално ТОЛ-Управление към Агенция „Пътна инфраструктура“АПИ –гр.София, е извършено на територията на община Столична, област София-град. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Първоначално производството е било образувано пред Софийски районен съд по жалба на Д. С. Г. срещу наказателно постановление №306/01.06.2022г., издадено от началника на отдел „Контрол и прилагане“ в Национално ТОЛ-Управление към Агенция „Пътна инфраструктура“АПИ –гр.София. С протоколно определение от 15.11.2022г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по н.а.х.д.№11011/2022г. по описа на СРС и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Русе. Изложил е съображения, че описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти въвеждат твърдения за извършено нарушение на територията на гр. Русе. След постъпването на делото в РС- Русе, същото било образувано под № 2210/2022г.С протоколно определение от 17.01.2023г.,постановено по посоченото дело, съдията-докладчик, на който било разпределено, прекратил образуваното съдебно производство и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като приел че компетентен да разглежда делото е Софийски районен съд.В мотивната част на разпореждането посочил, че в постъпилото писмено възражение във връзка с подсъдността, изготвено от процесуалния представител на наказващия орган, се съдържат данни, указващи, че мястото, на което е извършено административното нарушение е в съдебния район на РС –гр.София, което според правилото на чл.59, ал.1 от ЗАНН определя именно последния като местно компетентен съд да разгледа делото. Върховният касационен съд прецени, че компетентен да разгледа делото е Районен съд- гр. София, като споделя изцяло изложените от РС-гр.Русе съображения в изготвения от последния съдебен акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, при определяне на подсъдността по административно-наказателни дела се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, съобразно изложените в тях обстоятелства за мястото на извършване на нарушението.ВКС е имал повод да отбележи /виж Определение № 45 от 23.03.2016г. по ч.н.д.№188/2016г., І н.о /, че „В случаите, в които се констатира пропуск да бъде отразено местоизвършването на нарушението, преценката относно местната компетентност следва да бъде извършена по необходимост въз основа на приложените към делото материали“. В конкретния случай, деянието на жалбоподателя е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението за заплащане на дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.От съдържанието на АУАН и НП несъмнено се установява мястото, на което е установено нарушението – на ГКПП Русе – Дунав мост, т.е. на територията на гр. Русе. Относно мястото, на което е извършено нарушението обаче и което е определящо за подсъдността, съгласно посоченото по-горе правило на чл.59, ал.1 от ЗАНН, в цитираните документи е отразено „път А-6, км 50 + 427“, което не е достатъчно за да се внесе яснота по въпроса в територията на кой съдебен район е извършено.Поради тази причина, към документацията на административно-наказателната преписка, постъпила в СРС е приложен и документ /л.9 от съдебното дело, образувано пред СРС/, от който е видно, че местонарушението е в София-град, който очевидно е останал извън вниманието на този съд. С оглед изложеното и предвид изричната разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗАНН, териториално компетентния съд се явява РС-гр. София, на който делото следва да бъде изпратено. За пълнота следва да се посочи, че компетентността на РС - гр. София в конкретния случай произтича и от разпоредбите на чл. 84 ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 42 ал. 1, вр. чл. 36 ал. 3 от НПК, според които в случаите, в които мястото на извършване на нарушението не може да се определи, делото е подсъдно на съда, в чийто район е започнало и приключило административно-наказателното производство.В конкретния случай това е гр. София, който е в съдебния район на РС – гр. София. Водим от горното и на основание чл. 43, т.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното н.а.х.д. №2210/2022г. по описа на РС- гр. Русе за разглеждане от Софийски районен съд. Копие от определението да се изпрати на РС- гр. Русе. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: