Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 07 май 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 298/2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Н. Ц., чрез защитника й адвокат С. Д. от САК срещу въззивно решение № 377/20.12.2012 година по в н о х д № 758/2012 година от Софийска апелативен съд, НО, 6-ти състав. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК и са направени три алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимата, както и искане за изменение на обжалвания акт, чрез намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимата се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат С. Д., който от свое име и от това на доверителката си заявява, че поддържа само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наказанието и излага доводи за намаляване на наказанието, свързани с родствените отношения между подсъдимата и пострадалите. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Подсъдимата също иска намаляване на наказанието, поради това, че в практиката си като водач на МПС не е наказвана за нарушения по административен ред. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Жалбата е основателна в частта, за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. При проверката по делото се установи, че с атакуваното решение е уважен въззивен протест на прокурора, като е изменена присъда № 10/16.05.2012 година по н о х д № 1/2012 година на Софийски окръжен съд и е увеличено наказанието лишаване от свобода на две години и шест месеца, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС на четири години. Потвърдена е присъдата на първата инстанция по отношение на приложения институт на условното отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от три години. Настоящата инстанция при проверката по делото установи, че проверяваният съд е възприел безкритично всички посочени в мотивите на Софийски окръжен съд съображения за смекчаващи отговорността обстоятелства, но ги е отчел като приемливи само по отношение приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. За размера на двете наказания приел, че въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният съд неоснователно е слязъл значително под предвидения минимум на наказанието лишаване от свобода от три години. Единствените съображения за това са, броят на загиналите и липсата на каквото и да било друга причина /извън инкриминираното неправомерно поведение на подсъдимата/ са обстоятелства, които следва да се доведат до увеличаване размера на двете наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Настоящият състав намира за основателни възраженията на подсъдимата, направени в писмена защита от нея и тези на упълномощения защитник в устната му пледоария пред ВКС, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 ал. 1 , т. 1 от НК е явно несправедливо. Налице се условията за изменение на въззивното решение по чл. 348 ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като размерът на наказанието от две години и шест месеца е отмерен непосредствено под предвидения минимум от три години и очевидно не съответства на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на изключително такова - това, че по непредпазливост подсъдимата е причинила смъртта на майка си и леля си. Изменението на присъдата на първата инстанция, чрез увеличаване размера на това наказание от въззивния съд не би довело и до изпълнение целите на наказанието лишаване от свобода по чл. 36 от НК, както в аспекта на личната, така и на генералната превенция. Не така стои въпросът с увеличаване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Правилно въззивният съд е увеличил размера на това наказание, като е отчел спецификата на поведението на подсъдимата при управлението на автомобила, както и характера и степента на допуснатото нарушение на правилата по ЗДвП. Размерът на това наказание определен от въззивния съд е справедлив и съобразен с целите, които следва да постигне. Ето защо, въззивното решение следва да се измени само в частта, с която е увеличен размера на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години и шест месеца, като се намали до размера определен от първостепенния съд, а именно – една година и шест месеца. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 вр. с чл. 348 ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. , от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА частично въззивно решение № 377/20.12.2012 година постановено по в н о х д № 758/2012 година от Софийска апелативен съд, НО, 6-ти състав, като НАМЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата Н. Х. Ц. на една година и шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: