4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №57 С., 14.01.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 4728 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 185/31.10.2013г. по в.ч.т.д.№ 305/2013г. на Апелативен съд В. Т., с което е потвърдено Определение № 1770/11.07.2013г. на ОС Русе по т.д.№ 139/2011г. Окръжният съд е прекратил като недопустимо- инициирано от кредитор извън посочените в чл.729,ал.3 ТЗ, производството по подадената от Б. Д. жалба срещу Определение № 331/2013г., поставено по т.д.№ 139/2011г. С него Русенският ОС е уважил възражението по чл.728 ТЗ, подадено от НАП срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение на наличните суми, получени при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник [фирма], [населено място] и е направил корекции в сметката като определената от синдика в полза на банката сума от 142 923.35лв. за удовлетворяване на обезпечено вземане по договор за банков кредит №4638/27.09.2007г., е разпределена на кредитора НАП за удовлетворяване на публични вземания по реда на чл.722,ал.1,т.6 ТЗ. Твърденията са за недопустимост и неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му и връщането на делото на апелативния съд със законните последици. Поддържаното становище е, че макар банката да не е подала възражение по чл.728 ТЗ срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение, тя разполага с право на жалба срещу определението на съда по чл.729,ал.1 ТЗ, тъй като вземането й е било включено в изготвената от синдика сметка за разпределение –т.е. не е имала правен интерес от подаване на възражение. Този правен интерес е възникнал след като по подадено от друг кредитор /НАП/ възражение по чл.728 ТЗ, съдът е изменил сметката за разпределение с Определение № 331/2013г., от който момент е накърнен интересът на банката. Твърдението е, че с влязло в сила на 09.10.2012г. по т.д.№ 364/2011г. на ОС Русе решение, на основание чл.694 ТЗ, е признато за установено спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на [фирма], че приетото вземане на банката на ред по чл.722,ал.1,т.11 ТЗ, произтичащо от договора за банков кредит № 4638/27.09.2007г. е обезпечено с договорна ипотека и има ред за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, като с обжалваното определение не е зачетена установената със задължителна сила поредност на удовлетворяване на това вземане. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е притежава ли активна процесуална легитимация да обжалва определение, постановено на основание чл.729,ал.3 ТЗ кредитор, който поради липса на правен интерес не е подал възражение срещу нея, но впоследствие за него е възникнал такъв при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ТЗ. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил извода за недопустимост на подадената от банката жалба срещу определение по чл.729,ал.1 ТЗ, с което е направена промяна в частичната сметка за разпределение на осребреното имущество, набрано в масата на несъстоятелността на длъжника по съображения, основани на разпоредбата на ал.3 на същия текст. Прието е, че банката-кредитор не е подала писмено възражение по чл.728 ТЗ, а то е задължителна допълнителна предпоставка за допустимост на жалбата и липсата на подадено възражение води до липса на правна възможност за обжалване на постановеното определение по чл.729,ал.1 ТЗ. Съставът на ВКС счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Поставеният от касатора въпрос е значим и обуславящ изхода на спора –правото на жалба по чл.729,ал.3 ТЗ от страна на неподалия възражение по чл.728 ТЗ кредитор в хипотеза на промяна с определението на съда по чл.729,ал.1 ТЗ, по възражение на друг кредитор, на поредността на удовлетворяване на вземането му по изготвената от синдика сметка за разпределение, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Въведеното с изменението на разпоредбата на чл.729,ал.3 ТЗ-ДВ бр.101/2010г. допълнително изискване за допустимост на жалбата срещу определението по чл.729,ал.1 ТЗ до подалия възражение кредитор следва да бъде тълкувано корективно. Стесняването на кръга на кредиторите, разполагащи с право на обжалване до подалите възражение /в сроковете и по реда по чл.728 ТЗ/ срещу поредността на удовлетворяване /включването на вземането/ в изготвената от синдика сметка за разпределение е по отношение на тези, които са имали правен интерес, обуславящ правото им на възражение срещу изготвената от синдика сметка и възражението им не е било уважено с определението по чл.729,ал.1 ТЗ. Кредиторите, поредността на чиито вземания е била съобразена в изготвената сметка по чл.721 ТЗ нямат правен интерес да възразяват срещу нея. В случай, че съдът служебно или по възражение на друг кредитор с определението по чл.729,ал.1 ТЗ постанови промяна на реда на удовлетворяване на вземане на неподал, поради липса на правен интерес възражение кредитор, от този момент за него възниква интерес и оттам право на жалба срещу промяната в сметката за разпределението, направена от съда. Правото на жалба и правният интерес за кредитора в тази хипотеза произтича от допуснатата от съда промяна в поредността на изплащане на вземанията при констатирана незаконосъобразност. По този начин се постига баланс при охрана на интересите на кредиторите, чиито права и интереси са били нарушени при изготвената от синдика сметка за поредността на изплащане на вземанията, и интересите на тези, които считат правата им за нарушени при извършената с определението на съда по чл.729,ал.1 ТЗ промяна в реда на разпределението. В този смисъл ограничението на правото на обжалване по чл.729,ал.3 ТЗ се отнася до тези кредитори, които са имали правен интерес и право на възражение срещу поредността на изплащане на вземането в изготвената от синдика сметка, но не са го упражнили своевременно. Въведеното лимитирано право на обжалване има за цел да стимулира бързината на производството по осребряване на имуществото като ограничи правото на обжалване по чл.729,ал.3 ТЗ до подалите възражение, когато оспорването пред съда по чл.729,ал.1 ТЗ се е оказало безуспешно, но не и да лиши от право на жалба кредиторите, чиито интереси относно поредността на удовлетворяване при извършване на разпределението са засегнати в резултат на промяна, допусната от съда служебно или по възражение на друг кредитор. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос частната касационна жалба е основателна. Жалбоподателят не е имал правен интерес да възразява по реда на чл.728 ТЗ срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение, по силата на която осребреното имущество е било определено за изплащане на неговото вземане, произтичащо от посочения договор за кредит, поради което и такова възражение не е било подадено. С оглед обаче изменената с определението по чл.729, ал.1 ТЗ на Русенския ОС поредност на удовлетворяване и разпределяне на определената от синдика в полза на банката сума от 142 923.35лв., на кредитора НАП за удовлетворяване на публични вземания по реда на чл.722,ал.1,т.6 ТЗ, за касатора е възникнало правото на обжалване на това определение. Изводът в обжалваното и в потвърденото с него определение на Русенския ОС за недопустимост на жалбата е незаконосъобразен, което обуславя отмяната им и връщането на делото на Русенския ОС за администриране на подадената жалба вх.№ 7909/08.07.2013г. от [фирма] срещу Определение № 331/24.06.2013г. по т.д. №139/2011г. Поисканите от касатора разноски за настоящото производство не подлежат на присъждане- производството се развива едностранно /без участие на насрещна страна/ с оглед приетата от съдилищата недопустимост на подадената жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 185/31.10.2013г. по в.ч.т.д.№ 305/2013г. на Апелативен съд В. Т. и потвърденото с него Определение № 1770/11.07.2013г. на ОС Русе по т.д.№ 139/2011г. Делото да се върне на ОС Русе за администриране на подадената жалба вх.№ 7909/08.07.2013г. от [фирма] срещу Определение № 331/24.06.2013г. по т.д. №139/2011г. на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.