Ключови фрази
Негаторен иск * произнасяне по непредявен иск * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
София, 05.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3243/2018 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Р. Т., чрез адв. И. С., касационна жалба срещу решение № 92 от 28. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 696/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е отменено решение № 123 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 497/2014 г. на РС – Самоков и е осъден Г. Р. Т., на осн. чл. 109 ЗС, да премахне северната част от оградата, построена между собствения му УПИ IV-226 и УПИ III – 225 по регулационния план на [населено място], която част, с дължина 0, 20 м. и площ 0,05 кв.м., навлиза в УПИ II-224 по регулационния план на [населено място], собственост на Д. Г. Т.. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради постановяването му по непредявен иск, както и за неправилност на същото, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Т., чрез адв. М. С.-Ц., изразява становище за правилност на въззивното решение.
С определение № 217 от 26. 04. 2018 г. по гр. д. № 3243/2017 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, прие следното:
С исковата молба и с извършената в проведеното на 16. 10. 2014 г. заседание устна конкретизация на претенцията е заявено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 23039.10.301 по одобрената КККР на [населено място], общ. С., който съставлява УПИ II-224 по действащия регулационен план, а ответникът – собственик на имот с идентификатор 23039.10.298 по ККР, който съставлява УПИ IV-226 по действащия регулационен план. Твърди се, че ответникът изградил масивна плътна тухлена ограда между собствения си имот с идентификатор 23039.10.298 и съседен имот с идентификатор 23039.10.303, собственост на трето лице (И. Д.), която е удължена и навлиза с около 80 см. в имота на ищеца. Изложени са твърдения, че по одобрения регулационен план на [населено място] имот с идентификатор 23039.10.303, на И. Д., съставлява УПИ III-225, а същевременно са приложени от ищеца скици, от които е видно, че съставлява УПИ VI-223. Иска се осъждане на ответника да премахне тази част от оградата между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 и имота на И. Д. с идентификатор 23039.10.303, навлизаща в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301.
Според заключенията на двете съдебно-технически експертизи и приложени към тях скици, в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301 по КККР, съставляващ УПИ II-224, навлиза както частта от оградата, построена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303 по КККР, съставляващ УПИ VI-225 по РП, която част образува зъб от 20 см. и дебелина 25 кв. (скица-приложение към заключението на в.л. И. Т.), така и частта от оградата, изградена между имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301 по КККР, съставляващ УПИ II-224 по РП и имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП, с дължина 4 м., изобразена между т. 1 и т. 2 на скица-приложение към заключението на в.л. инж. К. Н..
При тези данни районният съд се е произнесъл по заявената претенция, като е отхвърлил иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от плътна тухлена ограда, изградена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298, съставляващ УПИ IV-226, и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303, съставляващ УПИ VI-225, която част навлиза в имота на ищеца с идентификатор 23039.10.301.
Окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение, но вместо да се произнесе по предявеното искане за осъждане на ответника да премахне частта от оградата, построена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303 по КККР, съставляващ УПИ VI-225 по РП, която част образува зъб, навлизащ в имота на ищеца, се е произнесъл по иск за осъждане на ответника, на основание чл. 109 ЗС, да премахне частта от оградата, построена между имота на ответника, съставляващ УПИ IV-226, и УПИ III-225 /на трето на спора лице/, с дължина 0,20 м. и площ 0,05 кв.м., навлизаща в УПИ II-224 на ищеца.
Не се касае за допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, подлежаща на поправяне по предвидения в процесуалния закон ред, доколкото има пълно съответствие между волята на съда, обективирана в мотивите към решението, и отразената в самото решение /диспозитива/.
Като се е произнесъл по непредявен иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да премахне частта от оградата, построена между имота на ответника с идентификатор 23039.10.298 по КККР, съставляващ УПИ IV-226 по РП, и имота на трето на спора лице И. Д. с идентификатор 23039.10.303 по КККР, съставляващ УПИ VI-225 по РП, която част представлява удължение, навлизащо в имота на ищеца с 80 см. /по твърдения на ищеца/.
В случай, че въззивният съд прецени заявената претенция за недостатъчно ясна, би могъл да приложи чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да конкретизира същата.
Въпросът за отговорността за разноските, направени пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода на спора.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 92 от 28. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 696/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: