Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 20.07. 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2501 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Ст.М. като процесуален представител на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на РС Златоград от 13.VІІІ.2013г. по гр.д. № 126/2013г. в уважителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, потвърдено с решение на ОС Смолян от 21.Х.2013г. по гр.д. № 403/2013г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 15.І.2015г. по гр.д. № 5691/2014г. на ВКС ІV ГО. Като основание за отмяна се сочи наличието на ново обстоятелство и ново доказателство, които не са могли да бъдат известни на съда при постановяването на решението. При постановяването на атакуваното решение били налице условията за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, тъй като към този момент не бил изтекъл срокът на трудовия договор между страните. На първоинстанционния съд била известна крайната дата на срочния договор, но не е могло да му бъде известно колко време ще продължи производството в другите инстанции и резултата по спора в тях, т.е. не му е било известно кога ще влезе в сила решението, ще влезе ли в сила и ще породи правните си последици след изтичане на срока на договора. Влизането в сила на решението след изтичане на срока на договора било ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на съда, а новото доказателство, обективиращо новото обстоятелство, било определението на ВКС ІV ГО от 15.І.2015г. по гр.д. № 5691/2014г. Ответницата по молбата за отмяна С. З. Н. в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок и съдържаща твърдение за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. За да се произнесе по молбата, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 13.VІІІ.2013г. по гр.д. № 126/2013г. РС Златоград е признал за незаконно и е отменил дисциплинарното уволнение на С. Н. със заповед от 12.ІV.2013г., възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност „организатор работа с клиенти” по срочен /за една година – от 01.ІІ.2013г. до 01.ІІ.2014г./ трудов договор, сключен във връзка с Проект „Първа работа” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, и й е присъдил обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 15.ІV. – 15.Х.2013г. Първоинстанционното решение е потвърдено от ОС Смолян с решение от 21.Х.2013г. по гр.д. № 403/2013г., касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС ІV ГО от 15.І.2015г. по гр.д. № 5691/2014г. При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания. В разглеждания случай соченото от молителя като ново обстоятелство не обосновава наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото /в разглеждания случай такъв представлява проведеното на 08.Х.2013г. съдебно заседание пред въззивния съд/, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Т.е. основание за отмяна са само новооткритите, но не и нововъзникналите /новонастъпилите/ обстоятелства. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по делото значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т.е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях. Твърдяното в случая от молителя като ново обстоятелство /влизането в сила на решението след изтичането на срока на трудовия договор/ няма характеристиката нито на юридически, нито на доказателствен факт от значение за спорното право – правото на възстановяване на работа поради незаконното уволнение, защото няма отношение към установяването на възникването и съществуването му, т.е. към доказването му, и, респективно, няма отношение към правилността на решението. Освен това влизането в сила на решението не е новооткрит, а е новонастъпил факт /какъвто е и настъпването на 01.ІІ.2014г. - т.е. след последното проведено на 08.Х.2013г. пред въззивния съд открито съдебно заседание - на крайния срок на трудовия договор и поради това не е следвало да бъде съобразен при произнасянето на съдилищата/, който с оглед изложените вече съображения също е ирелевантен за спора. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по молбата за отмяна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] вх. № 617/27.ІІІ.2015г. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Златоград № 99/13.VІІІ.2013г. по гр.д. № 126/2013г. в уважителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: