Решение по т.д. № 352/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 19.12.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 352/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба от страна на ответника Г. фонд-София срещу решение №858 от 12.11.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. 552/2010 г. в частта , с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4887/2007 г. на СГС в частта , с която е уважен искът на Д. В. Д. и М. В. Д. с правно основание чл.88 ал.1, т.1 б.”б” ЗЗ/отм./ срещу касатора за сумата от по 37 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на техния баща В. Д. Д. вследствие на ПТП на 20.10.2005 г.. Навеждат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете. Твърди се, че е недопустимо осъждането на застрахователя да заплати обезщетение по прекия иск на пострадалите лица срещу него, след като вече е осъден прекият извършител за това, както и неотчитане от съдебния състав в достатъчна степен на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самия пострадал. С определение №839/30.12.2011г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респективно ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС. След приемането на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК с определение №185от 15.06.2012 г. производството е възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, с което приема иска на двамата ищци за основателен до размера на присъдените от по 37 000 лева на всеки, въззивният съд е приел, че на 25.10.2005 г. вследствие на ПТП е предизвикана смъртта на В. Д. Д. - баща на двамата ищци. От данните от присъдата по н.о.х.д №1717/2007 г. на СГС-НК се установява, че ПТП е причинено виновно от Н. Х. П., за което е осъден за престъпление по чл.343 ал.1,б. В НК.. От събраните гласни доказателства става ясно, че смъртта на бащата на двамата ищци-единствен техен жив родител се е отразила тежко на емоционалното състояние на ищците. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с оглед обвързаността на размера на дължимото от застрахователя обезщетение от това присъдено по наказателното дело при произнасянето по гражданския иск срещу деликвента, съдът е приел, че размерът му следва да бъде от 45 000 лева за всеки един от ищците. Като е отчел съпричиняването до степента на ¼ на вредоносния резултат от страна на самия пострадал чрез пресичането на пътното платно на забранено за това място и при наличие в близост на пешеходен подлез, съдът е присъдил обезщетение от по 37 500 лева за всеки от двамата ищци. По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване: за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС:ТР №2/06.06.2012 г. по тълк.дело №1/2010 на ОСТК, според която: при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 / /отм./ТЗ /по действащия чл.226, ал.1 КЗ/ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност, съответно срещу ГФ. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Първото оплакване в нея се свежда до неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като е недопустим иск за обезщетение на пострадалите лица срещу ГФ по прекия иск по чл.88 ал.1 от ЗЗ/отм./, след като вече е осъден прекият извършител за това. Това оплакване е неоснователно по вече изложеното съображение, с оглед цитираната задължителна практика на ВКС. По второто оплакване за занижена от страна на съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна самия пострадал, то правилно съдилищата приемат, че доколкото се установява, че деликвентът е шофирал с над два пъти по-висока скорост от разрешената, то конкретното поведение на пострадалия води до степен на съпричиняване на вредоносния резултат до ¼, въпреки установеното пресичане на пътното платно на неразрешено за това място. Това е така, тъй като съпричиняването е винаги конкретно и в случая вредоносният резултат е преимуществено следствие на грубото нарушаване на правилата за движение от страна на водача на МПС. Ето защо решението в обжалваната част се явява правилно и следва да се остави в сила. С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №858 от 12.11.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. 552/2010 г в обжалваната част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.