Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 05.03.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Татяна Кънчева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 10/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ц. И. К. против въззивно решение № 382 от 24.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 823/2011 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата се изразява общо несъгласие с решението на въззивната инстанция в наказателната и гражданската му части, като се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, но се развиват конкретни съображения за допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е престъпление. Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло и да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно поддържа и оплакване за явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 112 от 18.04.2011 год. постановено по НОХ дело № 1765/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Ц. И. К. за виновен в това, че на 14.09.2007 год. в гр.Н.и. причинил на Й. Й. В. средна телесна повреда, изразяваща се в пълно открито счупване на тялото на долната челюст и счупване на лявата яблъчна кост, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от четири години, а го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 НК. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Й. Й. В. сумата 15 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.09.2007 год. до окончателното изплащане, като гражданския иск за неимуществени вреди за разликата до пълния му размер от 20000лв, както и изцяло за сумата 10 250лв – обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 НК е отхвърлил. С въззивно решение № 382 от 24.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 823/2011 год. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Всички оплаквания, релевирани в касационната жалба, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, са били направени пред въззивната инстанция. Те са свързани с искане за извършване детайлен анализ на показанията на групата свидетели Н. и Б. и преди всичко на втория от тях и обосноваване въз основа на тях различни фактически констатации относно повода и развитието на инцидента. Въззивната инстанция при цялостната служебна проверка на присъдата ги е обсъдила и в мотивите на въззивното решение, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339 ал.2 НПК ги е отхвърлила като неоснователни, като е изложила достатъчно конкретни съображения, които и настоящият състав споделя. Неоснователен е довода, че при изграждане на фактическите констатации за началото на инцидента и развитието му е отдадено прекомерно значение на показанията на свидетели, които не установяват информация, която да ги постави в успешна конкуренция с показанията на свидетели, даващи конкретни сведения за конфликта. В този смисъл е съображението, че без основание са кредитирани обясненията на пострадалия, като е прието, че са в унисън с показанията на св. Г., като не е отчетен факта, че показанията на свидетелката не носят никаква конкретна информация, а са игнорирани показанията на свидетели, непосредствени очевидци и участници в конфликта между двете компании в питейното заведание.Той до голяма степен касае вътрешното убеждение на съда при преценка на достоверността на доказателствените източници, който въпрос е изключен от обхвата на последващия контрол. Всеки съд е суверен да прецени като достоверен даден доказателствен източник и това негово решение не подлежи на ревизиране. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен в логическата му връзка с останалите и дали съдържащата се в него информация не е извратена. Тези правилата за формиране волята на съда, регламентирани в чл. 13 и 14 НПК по делото не са нарушени. В няколко съдебни заседание и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, първоинстанционният съд, с активното участие на подсъдимия, е събрал всички необходими и възможни доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. С еднаква задълбоченост е оценил всички доказателства и доказателствени средства и то както подкрепящите обвинителната теза, така и посочените от подсъдимия в подкрепа на позицията му в процеса, без да пренебрегне или превратно оценени съдържащата се в тях информация. Констатирал е противоречието между тях, по реда на НПК е положил усилия да изясни на какво се дължи и е мотивирал решението си кои противоречиви доказателства кредитира. Правилата за формиране на волята му са спазени, поради което въззивният състав не е имал основание да промени вътрешното му убеждение, като им направи различна оценка и приеме тезата на подсъдимия. Не са игнорирани като източник на доказателства показанията на св. Б.. Въззивният състав самостоятелно и внимателно ги е обсъдил и съпоставил с показанията на всички останали разпитани свидетели и на стр. 11 от мотивите на решението е изложил подробни и изчерпателни съображения, поради които ги е преценил като недостоверни. Изводът, че този свидетел единствен е поддържал различен повод и начален момент на конфликта между подсъдимия и пострадалия, не е произволен. Установеното от него е в противоречие не само със съобщеното от пострадалия В. и св. С., но и с обясненията на самия подсъдим. В обясненията му в съдебно заседание, които също са източник на преки доказателства /л. 206 от първоинстанционното дело/ е обяснил, че началото на конфликта започнало още когато с пострадалия седяли на масата един до друг:”Итето ме хвана за анцунга и каза ставай да ти видя шортите”. Въз основа на установените по делото факти от кредитираните доказателства, материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието като умишлено причинена средна телесна повреда. Налице са всички съставомерни елементи от състава на това престъпление. Липсват основания за възприемане предлаганата от подсъдимия правна квалификация, а именно наличието на неизбежна отбрана или евентуално на някои от хипотезите, свързани с нейното превишаване. Дори и при възприемане изцяло за достоверни обясненията му не би се стигнало до различни правни изводи. Неизбежната отбрана е признато от закона право на нападнатия да има активно поведение, насочено към отблъксване на едно непосредствено противоправно поведение и то не само когато е започнало увреждането на правно защитения обект, но и когато е създадена непосредствена опасност от такова. Подсъдимият не установява причината, поради която се опитва да го задържи с ръце негов сътрапезник, с когото заедно пият и за когото твърди, че вижда за първи път. Не твърди, че е почувствал заплаха за здравето си, защото пострадалият само се опитвал да го задържи за ръката, без да предприеме други нападателни действия. Но дори да се приеме, че това задържане е нападение по смисъла на закона, то в момента на увреждането на пострадалия вече е било прекратено и той не е представлявал заплаха за него. В обясненията си признава, че първо съборил пострадалия на земята, а след това го ритнал в главата и избягал. Оплакването за допуснати нарушения в гражданско осъдителната част на въззивното решение се мотивира с неправилното приложение на материалния закон. В този смисъл е изложеното съображение, че при неизбежната отбрана поведението на подсъдимия няма свойство на деликт по смисъла на закона, поради което не се дължи обезщетение за претърпяните неимуществени вреди. Такова нарушение по делото не е допуснато. При приложения материален закон мотивирано е прието, че гражданския иск е доказан по основание. Подсъдимият е причинил телесно увреждане на пострадалия, в резултат на което е изживял болки и страдания, които подлежат на обезщетяване. Гражданският иск е уважен в размер, който не надхвърля принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъдената сума е необходима и достатъчна да го обезщети за всички болки, страдания и неудобства, които е изживял и ще търпи до края на живота си. Деянието е квалифицирано от закона като средна телесна повреда, но по своя характер полученото увреждане е с трайни естетически и функционални последици. За един продължителен период от време е лишен от възможност да дъвче и да говори, като бил в състояние да приема само течна храна през сламка. По време на деянието е бил на 49 годишна възраст и до края на живота си ще търпи трайни неудобства от липсата на пълноценно хранене поради наложилото се в процеса на лечението изваждане на всички зъби на горната челюст и от променения лицеизраз в резултат на трайното нарушение на симетрията и естетиката на лицето и необратимото изтръпване на лява лицева половина. И ако симетрията на лицето в значителна степен може да бъде подобрена, съобразно изслушаната по делото експертиза, чрез скъпи реконструктивни операции под обща анастезия, сетивността на лявата лицева половина не може да бъде възстановена по никакъв начин. Не е доказано съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се мотивира с превратна оценка на данните за личността му, не се подкрепя от данните по делото. Всички обстоятелства по чл. 54 НК, които имат значение за определяне на неговия размер са съобразени, като точно е преценена относителната им тежест. Начинът на извършеното деяние, причиненият от него резултат и последващото му поведение, не дават основание за възприемане на съображението, че е с ниска степен на обществена опасност и може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно с налагане на по- малко по размер наказание. Наказанието от една година и два месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване е съответно на тежестта на конкретно извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 382 от 24.10-2011 год. постановено по ВНОХ дело № 823/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 112 от 18.04.2011 год. по НОХ дело № 1765/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: