Р Е Ш Е Н И Е
№
247
гр.София, 08 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора МАРИЯ
МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 204/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия С. Г. Г. против решение № 23/25.02.2009 год. по въззивно нохд № 1188/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 2 състав, в която се поддържат доводи за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до явна несправедливост на наказанието. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия, а с доводите за неприложение на чл.9, ал.2, чл.93, т.9 и чл.55, ал.1 НК може да се предполага искане за изменение, макар и да не е направено изрично.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че в обжалваното решение не се съдържат нарушения, които да са основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за отмяна или изменение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 1188/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 20/28.10.2008 год. по нохд № 4616/2005 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 18 състав, с която признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 18.05.2005 год. в гр. С. без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества-марихуана с общо нетно тегло 15,67 гр., съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 3% на обща стойност 94,02 лева. На основание чл.354А, ал.3, пр.2, т.1 вр.чл.2, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2 000 лева.
Признал го за невинен и оправдал по чл.354А, ал.1, пр.6/изм./НК по обвинението да е държал амфетамин с общо нетно тегло 0,77 гр. на стойност 23,10 лева.
Приложил чл.25 вр.чл.23 НК като наложил едно общо наказание от определените по това и по нохд № 5446/2005 год. и нохд № 13505/2006 год. – най-тежкото, 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Приложил чл.25, ал.2 НК за изтърпяната част от наказанията, чл.354А, ал.6 НК за предмета на престъплението марихуана, чл.53, ал.2, б. А НК за амфетамина и чл.189, ал.3 НПК за размера на дължимите разноски.
Въззивният съд възприел изцяло установената въз основа на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал фактическа обстановка. Обосновал решението си да приеме, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила както на досъдебното производство, така и в съдебното заседание във връзка с проведените процесуално-следствени действия, в изложените подробни съображения. Мотивирал подробно извода си, че законосъобразно е решен въпроса за квалификацията на деянието на подсъдимия и отказа си да приеме за основателни доводите за задължително приложение на чл.9, ал.2, чл.93, т.9 и чл.55 НК по начин и със съдържание, съответстващи на изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Доводите, които се поддържат в касационната жалба, съответстват на тези, поддържани и пред въззивния съд. Те обаче не са мотивирани подробно защо и в какъв смисъл не отговарят на изискванията решението да е взето по вътрешно убеждение след като съдът не само формално е повторил фактическата обстановка, но е основал своите фактически и правни изводи въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства.
Не се подкрепя от фактическа с. и твърдението, че случаят е маловажен, подкрепено от една с. със стойността на инкриминираното имущество 6 лв, защото доказателства за държане на наркотично вещество има само за едно от пакетчетата, на което е намерен пръстов отпечатък, т.е. само това е предмет на престъплението. По този начин е мотивиран извода, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. Тези доводи са поддържани и пред въззивния съд, който по начин и със съдържание, предписано в чл.339, ал.2 НПК, е изложил съображения, с които е обосновал законосъобразния си отказ да ги приеме за основателни.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.135, ал.2 НПК/отм./. В дома на подсъдимия са извършени претърсване, обиск и изземване в присъствието на служители на СДВР - св. С св. Борисов, но под ръководството и активните действия според процесуалните изисквания на дознател А. , която е изготвила и подписала протокола за претърсване и изземване. Това е станало не само в присъствието на поемните лица Р. и К. , чиито показания правилно са възприети за достоверни досежно тяхното участие и достоверност на съдържанието на протокола, но така също на майката на подсъдимия С. А. Георгиева, и на самия подсъдим-С. Георгиев. Протоколът отговаря на изискванията за съдържание, включително и относно изискването подсъдимия да даде обяснения, които саморъчно е написал на л.17 и подписал-наред с всички останали лица. Присъствието и положения подпис на протокола от с. на С. Георгиева е в качеството й на лице, което използва къщата, в която живее и подсъдимия. Процесуално-следственото действие е извършено в хипотезата на чл.135, ал.2 НПК/отм./ - с оглед конкретната обстановка са били налице основания случаят да се определи като неотложен и това е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Не е имало разрешение от съответния първоинстанционен съд, в района на който се извършва действието, но този протокол е одобрен с разпореждане на съдия от компетентния съд в предвидения срок съгл. чл. 135, ал. 2 изр.2 НПК /отм./. Изложените съображения в посочения смисъл са основани именно на приложените по делото писмени доказателства и показания на поемните лица и свидетелите, присъствали и взели участие при провеждането на процесуално следственото действие, предписано от закона, поради което настоящият състав ги споделя изцяло.
Законосъобразни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е осъществил състава на чл.354А, ал.3, пр.2, т.1/вр.чл.2, ал.2 НК/ по отношение на 7 бр. пакетчета, съдържащи високорисково наркотично вещество-марихуана, на обща стойност 94,02 лева. Този извод е подкрепил с установените доказателства, съдържащи данни, че с оглед експертизата общото количество 15,67 гр. и съдържанието на активен наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол 3% е тревна маса, отговаряща на този вид наркотично вещество, сходно е по външни белези и химически състав с еднакъв процент на съдържание на активния компонент, намерени са и иззети по предвидения процесуален ред и начин при липса на данни за допуснати процесуални нарушения, включително и относно съдържанието на изготвения и одобрен протокол, намерени са поставени всички седем пакетчета в част от найлонов бял плик, на едно място-чантичка тип „Борсалино”. Наличието на пръстов отпечатък не може да се обсъжда едностранно, каквото е искането в жалбата, а наред с останалите данни, съдържащи се в доказателствения материал и обсъдени, съпоставени и анализирани поотделно и в съвкупност са дали основание за обоснован извод, че този отпечатък подкрепя решението да се приеме, че количеството наркотично вещество е именно негово, а не на друго лице. В подробните съображения на въззивния съд по ясен и категоричен начин е изразено съгласието с обстоятелствата по обвинителния акт и решението на първоинстанционния съд да ги приеме за безспорно доказани по отношение на авторството на деянието. Законосъобразно е и решението, че деянието не следва да се определи като случай от предвидените в чл.9, ал.2 НК-верен фактически и правен извод, който и настоящата инстанция възприема.бедително е обосновал законосъобразния си отказ да приеме възраженията в посочения смисъл за неоснователни.
На основанието за доказаност на обвинението само по отношение на едно пакетче марихуана и само с оглед стойността следва да се отговори, че този довод очевидно е неоснователен. Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК макар и да е приложима за всички престъпления по Наказателния кодекс, защото е обща, без да има значение липсата или наличие на парична равностойност изисква необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление – в конкретния случай по чл.354а, ал.3 НК, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Така би било възможно приложението при предлаганата в жалбата хипотеза – една доза на стойност 6 лева. В конкретния случай обаче не може да се приложи, защото това означава да се пренебрегнат всички доказателства, събрани и оценени с оглед действителния смисъл за относими обстоятелства - за 7 пакетчета, съдържащи марихуана на стойност 94,02 лева, значителната обществената опасност на деянието – държане на наркотично вещество, което е на разрешителен режим, последиците от употребата, засегнатите и увредени обществени отношения. Само при една цялостна и задълбочена оценка, която са направили и двете инстанции по същество на всички доказателства, може да се даде отговор дали деянието е малозначително – не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна. Отговорът, изключващ приложението на посочената норма не е произволен, а е основан на оценка, съответстваща на процесуалното задължение по чл.107, ал.3 НПК. Обществената опасност на деянието не е незначителна, а със завишена степен. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е общественоопасно или че без да се изключва обществената опасност на деянието може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект, каквито обстоятелства не са налице в настоящият случай.
Подробно мотивиран е отказът да се квалифицира престъплението като маловажен случай по смисъла на чл.354А, ал.5 НК. Съгласно чл.93, т.9 НК, в който се съдържа легалното определение на „маловажен случай” за такъв може да бъде определен този, който при извършването на престъплението с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи този извод само с оглед стойността, защото не е решаващ елемент. Извършено е тежко умишлено престъпление, което поначало е с висока степен на обществена опасност и предполага настъпването на вредни последици (или възможност да настъпят) за здравето и живота. Не само конкретната тежест на извършеното и последиците, но установеното за висока степен на обществена опасност на самото престъпление и тази на подсъдимия-извод, произтичащ от цялостното му поведение в обществото и по време на наказателното производство, не могат да бъдат пренебрегнати. При липсата на предвидените от законодателя предпоставки престъплението, за което е признат подсъдимия да е извършил не може да бъде определено и квалифицирано като „маловажен случай”, след като няма данни то да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Няма основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, предвидена от законодателя правна възможност, но за приложение по изключение -само за онези случаи, когато действително е установено наличието на многобройни /или поне само на едно, но изключително/, смекчаващи обстоятелства, за да се определи наказанието под предвидения минимум, тъй като е по-леко в отношение с престъпленията от този вид. Доколкото е имало възможност предвид конкретно извършеното, резултата, подбудите наказанието е определено към предвидения минимум, а с приложението на чл.66, ал.1 НК/тъй като към момента е бил неосъждан, защото последващите две присъди са за деяния, извършени след това/ с определен изпитателен срок – минимално предвидения от 3 години, е постигнато изискването за справедливост поради съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК.
Приложение на чл.55 НК в предполагаемия поддържан смисъл в жалбата при новата квалификация, за която се съдържа искане-по чл.354А, ал.5 с цел налагане на друг вид наказание-глоба и съответно отмяна на чл.25, вр.чл.23 НК е невъзможно и не следва да бъде обсъждано след като по изложените по-горе съображения от установените фактически обстоятелства може да се направи само един верен правен извод, че деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.354А, ал.3, пр.2, т.1 НК с предвиден най-нисък предел на наказание лишаване от свобода, което не може да бъде заменено с друго по вид наказание от предвидените в НК.
С оглед на изложеното, че не са налице нарушения, които да бъдат определени като касационни основания от предвидените в чл.348 НПК, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/25.02.2009 год. по въззивно нохд № 1188/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: