Ключови фрази


4

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. София, 17.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №103 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№9006459/09.11.2021г. по описа на Окръжен съд- Благоевград от Н. И. Т. и Б. Г. Т., чрез адв.К.М. за отмяна на влязло в сила решение №2148/24.11.2014г. по т.д. №2821/2014г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение от 13.03.2014г., постановено по гр.д.№180/2013г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Н. И. Т. и Б. Г. Т. дължат на „ОТП Факторинг България“ ЕАД / в качеството му на правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД/ сумата над 5 631.84 лева главница, ведно със законната лихва от 28.11.2011г. до окончателното изплащане и сумата над 81 334.18 лева – лихва за периода 12.08.2009г.-27.11.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №6640/06.12.2011г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№ 1973/2011г. по описа на РС- Разлог и в частта,с която са осъдени ответниците да платят на ищеца сумата над 2 740.49 лева разноски, като вместо това тези искови претенции са отхвърлени. В останалата част, с която е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Н. И. Т. и Б. Г. Т. дължат на „ОТП Факторинг България“ ЕАД / в качеството му на правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД/ сумата 5 631.84 лева - главница, ведно със законната лихва от 28.11.2011г. до окончателното изплащане и сумата 81 334.18 лева – лихва за периода 12.08.2009г.-27.11.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №6640/06.12.2011г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№ 1973/2011г. по описа на РС- Разлог и в частта,с която са осъдени ответниците да платят на ищеца сумата 2 740.49 лева разноски, решението е потвърдено, като съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски на страните във въззивното производство.
Молителите твърдят, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК- поради новооткрити доказателства, относими към релевантното за спора обстоятелство дали споразумение за обединяване на кредити от 12.08.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. Т. е подписан от последния. Сочат като новооткрити доказателства протокол за извършена експертиза №25/27.02.2012г. по ДП по сл.дело №25/2012г. по описа на ОСлО на ОП Благоевград; протокол за разпит на свидетел от 10.04.2013г. на лицето Т. С. Д. по същото ДП; протокол №3/2021г. за извършена извънсъдебна почеркова експертиза от 22.09.2021г.; обвинителен акт по н.п.№693/2012г. по описа на РП- Р. по сл.д.№25/2012г. по описа на ОСлО на ОП Благоевград и постановените присъда №4145/30.06.2016г. по н.о.х.д. №350/2014г. по описа на РС-Разлог и решение №5908/23.11.2017г. по в.н.о.х.д.№218/2017г. по описа на ОС-Благоевград. Твърдят, че са узнали за тези документи след снабдяване със същите на 15.09.2021г. въз основа на молби от 31.08.2021г. до РС-Разлог и от 08.09.2021г. до РП-Р.. Молят за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД поддържа, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е недопустима, тъй като е просрочена. Излага и доводи за нейната неоснователност, тъй като не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски.
„Банка ДСК“ не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата е подадена от надлежни страни срещу акт, подлежащ на отмяна. Неоснователно е възражението на ответника относно неспазване на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че молителите са узнали за съществуването на приложените към молбата доказателства най-късно на 23.11.2017г., когато е приключило наказателното производство, по което са събрани като доказателства част от цитираните в молбата за отмяна като новооткрити доказателства и по което са постановени приложените към нея присъда и решение. На първо място следва да се отбележи, че молителката Б. Т. не е била страна в наказателното производство. На следващо място, няма убедителни доказателства, че както тя, така и молителят Т. са запознати със съдържанието на въпросните документи. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.
В настоящата хипотеза молителите са ответници по искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания на „ОТП Факторинг“ ЕАД, в качеството му на правоприемник по договор за цесия на „Банка ДСК“ ЕАД, представляващи главница, ведно със законната лихва и лихва за забава за посочения период, произтичащи от договори за кредит, споразумение за обединение на кредити от 12.08.2009г. и договор за заместване в дълг от същата дата. Ищецът твърди, че със споразумението за обединение на кредити от 12.08.2009г. са обединени описаните кредитни експозиции/ ипотечни кредити, кредити за текущо потребление и кредит овърдрафт, отпуснати от „Банка ДСК“ ЕАД, като общият размер на кредитите е 448 000 лева. По силата на договора за заместване в дълг Н. Т. и Б. Т. са заместили изброените лица- кредитополучатели в дълга им, като със споразумението от 12.08.2009г. са договорени срок за издължаване - 360 месеца, възнаградителна лихва, обезпечения и т.н. Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на дълга целият кредит е станал предсрочно изискуем.
Ответниците Н. Т. и Б. Т. с отговор на исковата молба, подаден след изтичане на законоустановения срок, са оспорили исковете, като изрично са направили възражение, че не са подписали договора за заместване в дълг и споразумението за обединяване на кредити от 12.08.2009г., респ. не са поели процесните задължения за плащане на главница и лихви по договори за банков кредит. Оспорили ли са приложените към исковата молба договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит от 12.08.2009г. и споразумение за обединяване на кредити от 12.08.2009г. като неистински документи и са поискали назначаване на съдебно-графологична експертиза за установяване неавтентичността им.
Първоинстанционният съд оставя без уважение доказателствените искания на ответниците, тъй като са направени след изтичане на преклузивния срок за подаване отговор на исковата молба.
С първоинстанционното решение исковете са уважени, като с подадената от Н. Т. и Б. Т. въззивна жалба се навеждат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на съдебния акт. В жалбата няма оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с оставеното без уважение искане на ответниците за откриване на производство по чл.193 и сл. ГПК по оспорване на договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит от 12.08.2009г. и споразумение за обединяване на кредити от 12.08.2009г. и за допускане на съдебно-графологична експертиза, нито са направени доказателствени искания.
Настоящият състав на ВКС счита, че протоколът от разпит на свидетел от 10.04.2013г. по сл.д.№25/2012г. по описа на ОСлО на ОП Благоевград, както и приетия в това производство протокол за извършена експертиза №25/27.02.2013г., както и протокол №3/2021г. за извършена извънсъдебна почеркова експертиза, не могат да бъдат ценени като доказателства по настоящото дело. Събраните в досъдебното производство гласни доказателства не могат да се ценят като свидетелски показания в исковото производство, нито като писмени доказателства, тъй като по своята същност представляват събрани по ненадлежен ред гласни доказателства. Доколкото разпитаният свидетел не е законен представител на страна по делото, изявленията му не могат да се ценят и като извънсъдебно признание на факти. Обстоятелството, което молителите считат за релевантно за спора и което целят да установят с приложените към молбата документи, е неавтентичността на договора за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит от 12.08.2009г. и на споразумението за обединяване на кредити от 12.08.2009г. Това обстоятелство не е ново, доколкото е наведено от тях в първоинстанционното производство, а недоказването му е резултат от процесуалните пропуски на самите ответници, които не са подали отговор на исковата молба, респективно не са оспорили тези документи като неавтентични в преклузивния срок, нито във въззивната жалба са навели доводи за допуснати процесуални нарушения поради неоткриване на производство по чл.193 ГПК и оставяне без уважение на искането им за назначаване на експертиза. Чрез възлагането и изготвянето на извънсъдебна почеркова експертиза, представляваща новосъздадено писмено доказателство /частен свидетелстващ документ/ след края на устните състезания във въззивното производство, ответниците целят да заобикалят законовите последици от своето небрежно поведение при упражняване на процесуалните им права. Не на последно място, както приетите в досъдебното производство, така и извънсъдебните заключения, не могат да се ценят като експертни заключения по чл.195 и сл.ГПК, тъй като не са събрани по надлежния процесуален ред, при спазване на принципите на състезателност, публичност и непосредственост в процеса.
Обвинителният акт по наказателно производство №693/2012г. по описа на РП-Р., по сл.д.№25/2012г. по описа на ОСлО при ОП-Благоевград не представлява доказателство за процесното обстоятелство, а постановената присъда е задължителна за гражданския съд само относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца /чл.300 ГПК/. В конкретния случай подсъдимият Н. И. Т. е оправдан за извършване на престъпления по чл.313, ал.1 НК вр. с чл.3, т.25, чл.12, т.2 вр. чл.14 и чл.17, ал.1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като не е отречено от обективна страна, че в процесните декларации по чл.12, т.2 вр. чл.14 ЗПУКИ има „затаена информация по отношение на поети задължения от страна на подсъдимия“, но е прието, че деянието не е съставомерно поради недоказване съществуването на „облага“ по смисъла на чл.2, ал.3 ЗПУКИ, респ. на „частен интерес“ по чл.2, ал.2 от закона, водещ до конфликт на интереси. Предвид изложеното постановената присъда не представлява доказателство за твърдения от молителите факт.
Дори да се приеме, че молителите не са подписали оспорените документи, като доказателство по делото е приет нотариален акт №150 от 24.08.2009г., том ІV, рег.№4127, дело №721/2009г. на нотариус С. В., вписана под номер 489 в НК, с който е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти за обезпечаване на дълга на кредитополучателя Н. И. Т. към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 448 000 лева, отпуснат чрез обединяването на кредитни експозиции в една, съгласно договора за заместване в дълг и споразумението за обединяване на кредити от 12.08.2009г. Нотариалният акт е подписан и от двамата молители, като в т.1 подробно са описани съществените клаузи на договора за кредит. Предвид изложеното, не може да се приеме, че твърдяното обстоятелство, за чието доказване се представят приложените към молбата документи, е от съществено значение за решаването на спора.
Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди сумата 360 лева съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№9006459/09.11.2021г. по описа на Окръжен съд- Благоевград от Н. И. Т. и Б. Г. Т., чрез адв.К.М. за отмяна на влязло в сила решение №2148/24.11.2014г. по т.д. №2821/2014г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА Н. И. Т. и Б. Г. Т., и двамата от [населено място], [улица] да платят на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 360 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: