Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр.София, 07.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1838/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Я. В. Я. за възобновяване на нохд № 4928/2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, осми състав и отмяна на протоколното определение от 30.03.2011 год. поради допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че деянието е несъставомерно, а наложеното наказание неправилно е определено по вид „лишаване от свобода” вместо „пробация”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че законът е правилно приложен както при квалифициране на деянието, така и при определяне вида на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, осми състав е образувал нохд № 4928/2011 год. по внесен обвинителен акт за извършено от Я. престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК на 14.03.2011 год. С определението от 30.03.2011 год. на основание чл.384, ал.1 вр.чл.382, ал.7 НПК съдът е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство, постигнато между прокурора, служебния защитник и подсъдимия Я., според което последният следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Приложил е чл.68 и чл.25 вр.чл.23 НК за наказанията, наложени с влезли в сила присъди по нохд № 531/2004 год. на Софийския районен съд и по нохд № 181/2008 год. на Софийския градски съд. Неоснователно е възражението, че при квалифициране на деянието като престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК съдът е допуснал нарушение на закона поради липса на елементи от състава - установено е от доказателствата по делото, че е държал цигари без бандерол, но не в склад като основание за наказателна отговорност според осъдения, както и че с оглед предмета на престъплението случаят е маловажен. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че споразумението, което е постигнато между страните, не противоречи на закона. Подсъдимият е извършил престъплението на 14.03.2011 год. когато е в сила изменението на чл.234, ал.1, пр.2 НК /ДВ, бр.26/2010 год./, според което след „държи” са отпаднали думите „на склад”. Няма основание за извод, че конкретният случай може да бъде определен като „маловажен” при смисъла на чл.93, т.9 НК. Този извод следва не само от паричната равностойност на предмета на престъплението – 750 лева, но и с оглед данните, че е личност с изградени престъпни навици, че извършването на престъпления е приетия от него начин на живот, независимо, че е осъждан многократно с влезли в сила присъди, че изтърпяването на наказания в местата за лишаване от свобода не е довело до постигане на целите по чл.36 НК – да промени поведението си съобразно правилата на обществото и законите в страната. Конкретното извършено престъпление е от вида с висока динамика, насочено срещу финансовата система и мотивирано от желанието за решаване на битовите проблеми с осъществяването на престъпна дейност. Цялостната характеристика на деянието и дееца не дава основание за извод, че извършеното може да бъде определено като „маловажен случай” по съображения, че е с по-ниска степен на обществена опасност. Не е допуснато нарушение на закона при определяне вида на наказанието, а размерът е съобразен с разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Правната възможност за определяне на друго по вид наказание, напр.”пробация”, за каквото е искането на осъдения, е съществувала, но преди изменението на чл.234, ал.1 НК със ЗИД, ДВ, бр.26/2010 год., тъй като е било предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години, т.е. санкцията няма предвиден специален минимум. С действащата разпоредба към датата на извършване на деянието наказанието „лишаване от свобода” е от една до шест години и единствената възможност за решаващия съд е да приложи чл.55, ал.1, т.1 НК и да определи наказание по вид лишаване от свобода под най-ниския предел, но не и да наложи друго по вид наказание. Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения на закона от поддържаните, искането на осъдения Я. е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Я. В. Я. за възобновяване на нохд № 4928/2011 год. и отмяна на постановеното на основание чл.382, ал.7 НПК протоколно определение от 30.03.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/