4 Р Е Ш Е Н И Е № 65 СОФИЯ, 29.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3934/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 1585/2012 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него касационна жалба от М. И. В. и Р. К. Д., по въпроса когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, защото съдът, тълкувайки превратно исковата претенция, е приел, че предмет на иска за ревандикация е реална част от отчуждена по реда на ЗПИНМ/ отм./ идеална част от недвижимия имот. Поради това, като е намерил, че ищците не са доказали да са възстановили полученото при отчуждаването парично обезщетение и следователно- решението за отмяна на отчуждаването не е влязло в сила, е отхвърлил иска изцяло. Поддържат също, че изводът на въззивния съд, че не е изпълнено условието на чл.6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Ответникът по иска [фирма], не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2004 г. по гр.д. № 98/03 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. против [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху част от недвижим имот пл.№ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”, която част е индивидуализирана съгласно приложената към исковата молба скица, колорирана в червено, както и обективно съединените с тях искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на М. В. сумата 10 050 лв., а на Л. Д. и Р. Д. - по 5 025 лв., представляващи обезщетение за ползване на имота без основание за периода от 01.11.1993 г.до 30.06.2002 г. и за обезщетение за забава в размер на 3 599 лв. за първата ищца и по 1 799.50 лв.- за останалите две. Въззивното решение е постановено, след като с решение № 127 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 592/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е било отменено на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК по молбата на Р. К. Д. и М. И. В. влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд от 09.11.2009 г. по гр.д. № 988/09 г. и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Като основание по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за уважаване на молбата за отмяна е преценено представеното от молителите писмено доказателство - вносна бележка от 23.01.2004 г. с вносител Р. К., за сумата 2.58 лв., внесена, според отбелязването в документа ”за възстановяване на имот съгласно решение А № 518/1998 г. на СГС”. От фактическа страна по делото е установено, че ищците са наследници на И. К. Д., бивш жител на [населено място], починал през 1971 г. Той е бил собственик на недвижим имот – зеленчукова градина, с площ 5 900 кв.м в землището на [населено място], м.” З.”. От този имот 1/2 ид. част е била одържавена от него през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС, за което е съставен Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 2840 от 22.07.1949 г. Другата ½ ид. част е била отчуждена през 1954 г. по реда на ЗПИНМ със заповед на МКСБ за нуждите на СГНСДТ за изграждане на стадион “Червено знаме”. От приетите по делото съдебно- технически експертизи е установено, че имотът на наследодателя е бил заснет в кадастралния план, изработен през 1943 г., с пл.№ 17, с площ, измерена графично, 5 726 кв.м. По силата на регулационен план, одобрен 1954 г. имот пл.№ 17 е бил отреден за Д.” Червено знаме . В следващия регулационен план от 1959 г. в кв. 240 е бил отреден парцел ІІ - За конна база. Източната регулационна граница на този парцел съвпада със западната граница на имот пл.№ 17. Имот с пл.№ 17 не е бил заснет в регулационния план от 1978 г., но вещите лица са установили, че част от него е била включена в границите на конна база” Х. А.”, а останалата по- голяма част- в терен, разположен източно от базата. След актуализиране на плана от 1978 г. е бил заснет нов имот пл.№ 1375 с площ 5 402 кв.м, идентичен с б. имот пл.№ 17. Съгласно регулационен план на [населено място], одобрен през 2001 г., част от имот пл.№ 1375 с площ 835 кв.м попада в границите на УПИ ІХ, а останалата част- в УПИ ІІ- “за озеленяване и КОО”, в УПИ без номер и в новопроектирана улица. По генералния план на конно - спортна база “Х. А.” върху спорния терен не е предвидено изграждане на сграда или съоръжение. Същият попада в зелена площ в близост до пистата. Вещото лице е констатирало в момента на огледа, че върху него е разположено открито торище и ламаринен склад. Установено е също, че с решение от 19.02.1999 г. по адм.д. № 518/1998 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 6721 от 10.12.1999 г. на ВАС, след отмяна на отказа кмета на Столична община да отмени отчуждаването на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от имот пл.№ 17- стар, е отменено отчуждаването на ½ ид. част от имота, очертан с б. А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А в скица към заключението на вещото лице. Върху решението на Софийски градски съд е поставена заверка с печат от Столична община, че сумата е възстановена с вносна бележка от 23.01.2004 г. и решението е влязло в сила. При така установените факти по делото въззивният съд е намерил предявения ревандикационен иск за неоснователен, като е приел, че същият има за предмет тази реална част от имота, която е била отчуждена по ЗПИНМ. Приел е, че ищците не са доказали факта на връщане на цялото платено при отчуждаването обезщетение, което е предпоставка, съгласно чл. 6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. , за влизане на решението в сила, тъй като не било установено от кое лице и в какво качество е направена заверката върху решението на Софийски градски съд. Посочил е също, че приетата като доказателство вносна бележка от 23.01.2004 г. с вносител Р. К. Д., е недостатъчна да обоснове извод за изпълнение на изискването на чл. 6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., поради това, че по делото не е била представена отчуждителната преписка и други доказателства за установяване размера на платеното при отчуждаването обезщетение. В мотивите е приел за доказано, че са били налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху отчуждената по реда на ЗОЕПНС ½ ид. част от имота и ищците се легитимират като нейни собственици, но е приел, че предмет на иска за ревандикация е само частта, отчуждена по ЗПИНМ и която се държи от ответника на това основание. По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, в съдебната практика последователно се приема, че съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание. Тази възможност произтича от правото му да си служи сам с общата вещ, според чл. 31, ал.1 ЗС. Тази практика се споделя изцяло от настоящия състав. По правилността на въззивното решение: Съгласно чл. 290, ал.2 ГПК ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Основателно е оплакването на касаторите за необоснованост на извода на въззивния съд, че не е изпълнено условието на чл.6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. По делото е безспорно установено, че с влязло в сила решение от 19.02.1999 г. по адм.д. № 518/1998 г. на Софийски градски съд, е отменено извършеното по реда на ЗПИНМ отчуждаване на ½ ид. част от имот пл.№ 17- стар. Върху това решение е поставена заверка с печат от Столична община, че сумата е възстановена с вносна бележка от 23.01.2004 г.Това отбелязване кореспондира с е представена по делото вносна бележка, от която е видно посочената в нея сума е внесена в изпълнение именно на решението по гр.д. № 518/98 г. на СГС за възстановяване на имота. Въпросът какъв е бил размерът на полученото от наследодателя парично обезщетение за отчуждения имот и дали той съответства на внесената сума, не е бил повдиган нито от страните, нито служебно от съда както при първоначалното му разглеждане на делото, така и до приключване на устните състезания при новото му разглеждане от въззивния съд. Съдът не може с решението си да възлага на страните неблагоприятните последици от недоказването на факти, които изобщо не са били спорни по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че полученото обезщетение е било възстановено, както изисква разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, поради което решението за отмяна на отчуждаването е породило своето вещноправно действие и легитимира ищците като собственици на възстановената с него 1/2 ид. част. С оглед на това и предвид направения в решението извод, че са били налице и предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ за възстановяване на собствеността върху останалата ½ ид. част от имота, одържавена по реда на ЗОЕПНС, изводът е, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Ответникът няма противопоставимо основание да владее същия. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от него като насрещен установителен иск за собственост на спорната част от имот пл.№ 1375 в кв. 35 по плана на [населено място]. Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано. По тези съображения въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. И. В. и Р. К. Д. иск за ревандикация следва да бъде отменено като неправилно, и вместо него бъде постановено друго, с което [фирма] бъде осъдено да им предаде владението върху частта от ПИ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”с площ 843 кв.м., сега попадаща в УПИ ІХ- за конна база в кв. 2 по плана на [населено място], м. ”С.” по действащия КРП на [населено място], одобрен с Протокол № 32 от 10.12.2001 г. , която част е защрихована с червено на приложената на л. 36 от гр.д. № 988/09 г. по описа на софийски апелативен съд комбинирана скица № 2 към заключението на в.л. Д. Ч., която да се счита неразделна част от решението. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 1585/2012 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да предаде на М. И. В. и Р. К. Д. владението върху частта от ПИ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”с площ 843 кв.м., сега включена в УПИ ІХ- за конна база в кв. 2 по плана на [населено място], м. ”С.” по действащия КРП на [населено място], одобрен с Протокол № 32 от 10.12.2001 г., защрихована с червено на приложената на л. 36 от гр.д. № 988/09 г. по описа на Софийски апелативен съд комбинирана скица № 2 към заключението на в.л. Д. Ч., която да се счита неразделна част от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: