Ключови фрази
отмяна по молба на трето лице


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 04.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 121/2012 година.

Производството е по чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на В. Т. М. и Б. Л. М., чрез адв. Й. Ц. К., с която се иска отмяна на решение № 63 от 16. 07. 2009 г. по гр. д. № 135/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което се отменя решение № 54 от 30. 03. 2009 г. по гр. д. № 136/2009 г. на Разградския районен съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 191, т.ІІ, рег. № 3414, дело № 689/2000 г. на нотариус В Т., между В. Т. М., Б. Л. М. и Р. С. Д. като [фирма] и вместо това е постановено решение, с което предявеният от К. Б. Л. против Р. С. Д. като [фирма] иск е отхвърлен, което решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 885 от 5. 08. 2010 г. по гр. д. № 1785/2009 г. на ВКС. Твърди се, че молителите са страни по договора за ипотека и е следвало да бъдат конституирани като необходими другари на страната на ищцата, както и че са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Твърдят, че са узнали за решението два месеца преди подаване на молбата. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, след извършване на необходимите действия по конституиране на молителите като ищци в производството.
Ответникът по молбата Р. С. Д. като ЕТ „РД – Р. Д. – [населено място], [улица], ап. 8 твърди, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едногодишния срок от влизането в сила на решението, както и че молителите са знаели за водения спор и постановените решения, тъй като са живели заедно с ищцата /тяхна дъщеря/ в едно домакинство и са получавали изпратени до същата призовки. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответницата по молбата К. Б. Л. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима. Възражението за подаването й след предвидения в закона преклузивен срок е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в случая по чл. 304 ГПК тримесечният срок за подаване молбата за отмяна тече от узнаване на решението. По делото няма данни молителите да са узнали за решението преди сочения от тях момент, поради което тримесечният срок следва да се приеме за спазен. С изменението на чл. 305, т. 5 ГПК /ДВ бр. 50/2008 г./ отпадна пределният едногодишен срок за подаване молбата за отмяна и доводите за неспазването му се явяват незаконосъобразни.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила неправилно решение, постановено ме жду други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителите.
В случая се иска отмяна на съдебно решение, с което е отхвърлен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, сключен с н.а. № 191, т. ІІ, д. 689/2000 г. по описа на нотариус В. Т., между В. и Б. М. /ипотекарни длъжници/ и Р. Д. като [фирма] /ипотекарен кредитор/, като обезпечение на задължението на К. Б. Л. към Р. Д. като [фирма], произтичащо от договор за заем, поради несъответствие на договора с изискванията на чл. чл. 170 и 167 ЗЗД. Искът е бил предявен от К. Б. Л. срещу Р. Д. като [фирма] – Р. и е отхвърлен.
Касае се за установителен иск за нищожност на договор за учредяване на ипотека, решението по който разпростира своята сила на пресъдено нещо само между страните по делото, но не и по отношение на неучаствалите в исковото производство страни по атакуваната сделка. Това съдебно решение нито уврежда, нито застрашава правата на молителите, тъй като не съществува процесуална пречка те, като ипотекарни длъжници, да предявят срещу същия ответник /ипотекарния кредитор/ иск за нищожност на договора за ипотека на същите основания. Поради това не би могло да се приеме, че е налице основанието за отмяна по чл. 304 ГПК.
При този изход на делото молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Р. Д. като [фирма] сумата 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Т. М. и Б. Л. М., с която се иска отмяна, на основание чл. 304 ГПК, на решение № 63 от 16. 07. 2009 г. по гр. д. № 135/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което се отменя решение № 54 от 30. 03. 2009 г. по гр. д. № 136/2009 г. на Разградския районен съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 191, т.ІІ, рег. № 3414, дело № 689/2000 г. на нотариус В Т., между В. Т. М., Б. Л. М. и Р. С. Д. като [фирма] и вместо това е постановено решение, с което предявеният от К. Б. Л. против Р. С. Д. като [фирма] иск за прогласяване нищожността на посочения договор за ипотека е отхвърлен, което въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 885 от 5. 08. 2010 г. по гр. д. № 1785/2009 г. на ВКС.
ОСЪЖДА В. Т. М., ЕГН [ЕГН], и Б. Л. М., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Р. С. Д. като ЕТ „РД – Р. Д. – [населено място], [улица], ап. 8, общо сумата 200 лв. разноски по делото

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: