Р Е Ш Е Н И Е № 432 София, 11 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2069/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на частния обвинител Д. С. М. чрез адвокат Е. В. от Добричка адвокатска колегия срещу въззивно решение № 73 от 09.05.2011г. по внохд № 629/2011г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа,че присъдата на Добричкия окръжен съд,която е потвърдена от Варненския апелативен съд е неправилна,постановена при непълнота на доказателствата и крайно занижена за извършеното тежко престъпление.Прави се искане решението,като неправилно и постановено при допусната явна несправедливост на наказанието ,да бъде отменено и ВКС да наложи по-тежко наказание.Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В писмено становище повереника на частния обвинител-адв.Е. В. от ДАК,поддържа жалбата и моли да се уважи. Подсъдимия Ю. А. А. не се яви в съдебно заседание.Назначеният по реда на чл.94 НПК служебен защитник моли да се остави без уважение подадената жалба,тъй като производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК,а наказанието е определено при условията на чл.58 вр.с чл.55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна,тъй като при условията на глава 27 от НПК е постигната законова договорка включително и за размера на наказанието. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 5 от 21.02.2011г. по нохд № 629/2010г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Ю. А. А. за ВИНОВЕН в това,че на 15/16.04.2010г. в гр. Тервел ,в частен дом находящ се на ул.”Цар Калоян” № 5 умишлено е умъртвил лицето Д. С. М. с ЕГН 8202238140 от гр.Тервел ,като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6,предл.2-ро във вр.с чл. чл.115 вр.с чл.58а,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на 18/осемнадесет / години лишаване от свобода,което е НАМАЛИЛ с една трета и му НАЛОЖИЛ за изтърпяване при първоначален СТРОГ затворнически режим в затвор или затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП 12/ДВАНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно,а наказанието е определено съобразно законовата разпоредба на чл.371 вр.с чл.58а НК. Доводът за непълнота на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл.348 НПК,поради което не подлежи на обсъждане. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните правила,като фактическите обстоятелства по делото,установени на стадия на досъдебното производство и не оспорени в съдебно заседание почиват на доказателства,събрани,проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14 и чл.107 НПК. Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.В съдебно заседание подсъдимият е признал фактите описани в обвинителния акт,признал е виновното си поведение спрямо пострадалия Д.М.. Въз основа на доказателствата-гласни и писмени,съдилищата са приели,че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото по чл.116,ал.1 НК обвинение. Доводите свързани с квалификацията на деянието и размера на наказанието са обсъдени от въззивната инстанция по реда на чл.339,ал.2 НПК.Съдът е изложил съображения по довода за явна несправедливост на наказанието по повод протеста на Окръжна прокуратура-Добрич.Отговорил е и на жалбата на частната обвинителка,която също е обжалвала размера на наказанието. На л.33 от въззивното дело съдът е изложил мотиви,относно искането за увеличаване размера на наказанието.Преценката,че наказанието не е явно несправедливо е правилна и съответна на конкретните данни по делото.Подсъдимият е с чисто съдебно минало,срещу него не са били образувани други наказателни производства, наказанието е съобразено с разпоредбата на чл.58а НК,в сила към момента на извършване на деянието. С оглед процедурата по чл.374,ал.4 вр.с чл.371,т.2 НПК,съдът е задължен да определи наказанието по реда на чл.58а,ал.1 НК,като вземе предвид предвидените в разпоредбата условия относно механизма на определяне на наказанието. Възражението,че съдът не е следвало да разгледа делото по съкратената процедура е обсъдено от въззивния съд.Правилно е отбелязано,че всички основания на закона са били налице,поради което първоинстанционният съд обосновано е приложил разпоредбите на закона. Съгласно чл.370,ал.2 НПК,съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване,когато са налице условията на тази глава. В този смисъл,като е разгледал делото по глава 27 от НПК,Добричкият окръжен съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Жалбата е неоснователна,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73 от 09.05.2011г. по внохд № 125/2011г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 5 на Добричкия окръжен съд постановена на 21.02.2011г. по нохд №629/2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: