5 Р Е Ш Е Н И Е N 51 София 16.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5299/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. С. Ц. С. е обжалвал въззивното решение на Габровския окръжен съд № 153 от 16.06.2014г. по гр.д.№ 133/2014г. Ответникът М. Б. М. чрез пълномощника си адв. Н.П. в писмения отговор на жалбата и в съдебното заседание поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 681 от 15.12.2014г. по правния въпрос: какви процесуални действия следва да извърши въззивният съд при отмяна на първоинстанционно решение, постановено при условията на чл.237 ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по касационните основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК и намира следното: Габровският окръжен съд е отменил решението на Севлиевския районен съд № 51 от 06.02.2014г. по гр.д.№ 1529/2013г. и е решил спора по същество като е отхвърлил иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С. Ц. С. и Р. С. К. – С. за отстъпване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот – самостоятелен обект /жилище/ в сграда с идентификатор 65927.501.2149 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008г. със съответните идеални части от общите части на сградата. В. съд е приел, че ответникът не е направил признание на иска и не са били налице предпоставките за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК. Изложил е съображения, че ищците са собственици, но ответникът не е владелец или държател , в имота живее неговата дъщеря, без по делото да е установено на какво основание тя се намира в имота. Съдът е изложил и допълнителни съображения, че дори и ответникът да владее имота, владението е на правно основание - сключеният предварителен договор за продажба не може да бъде развален, защото от уговорената продажна цена – 35 000 евро, е останала дължима сумата 2532.96 евро, а неизпълнението на тази част е незначителна с оглед интересите на кредитора и са налице основанията на чл. 87 ал.4 ЗЗД , предвиждаща ограничение на правото на ищците за разваляне на договора. По правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.237 ал.2 ГПК. Това решение /за разлика от неприсъственото решение - чл. 239 ал.4 ГПК/ е обжалваемо. При направен довод в жалбата, въззивния съд е длъжен да се произнесе дали е направено признание на иска и съответно дали са били налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК. Ако съдът установи, че ответникът не е признал иска, той следва да отстрани допуснатото процесуално нарушение на първата инстанция и да се произнесе с решение по общия ред – чл. 235 ГПК. Това разрешение следва от разясненията в т.2 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, според които въззивният съд, макар и с ограничени правомощия, е съд по същество. Той разглежда самия материалноправен спор и затова следва сам да отстрани допуснатите нарушения на процесуалните правила от първата инстанция като без да повтаря опорочените процесуални действия , извърши собствени действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Ако първата инстанция в нарушение на процесуалните правила е отказала да допусне доказателства , мотивирайки се, че не са необходими поради признанието на иска, въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за необходимостта да бъдат събрани по делото. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановено решение по чл. 237 ГПК въз основа на признание на иска, когато първоинстанционният съд е прекратил съдебното дирене и не е допуснал относими и допустими за делото доказателства, приемайки, че те не се оспорват от ответника, въззивният съд не може по негова жалба да пререши делото като приеме, че твърденията на ищеца не са доказани, без да му е дал указания за ангажиране на доказателснва с оглед необходимостта от постановяване на решение по общия ред, а не по признание на иска. В разглеждания случай съдът правилно е преценил, че не е налице признание на иска, защото изразеното в първото заседание по делото становище по иска от ответника М. Б. М. не представлява признание на права и отказ от защита по предявения срещу него иск. При решаването на делото обаче, въззивният съд сам е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е пререшил спора без да даде указания на страните за необходимостта от събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. На следващо място е основателен доводът на касатора, че решението е постановено в нарушение и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал.4 ЗЗД не се допуска разваляне на договора поради неизпълнение, когато неизпълнената чат е незначителна спрямо интереса на кредитора. Разпоредбата е приложима само при частичното неизпълнение, защото само тогава е приложим критерият незначителност, който в съдебната практика се определя чрез съпоставяне на дължимото и изпълненото при отчитане на обективните дадености / решение № 102 по т.д.№ 897/2009г. , ВКС, ІІ т.о./. В случая по предварителния договор е поето задължение за заплащане на сумата 3 811.19 евро и е фиксиран краен срок, до който следва да бъде извършено плащането. Сумата не е платена, следователно налице е пълно неизпълнение и разпоредбата на чл.87 ал.4 ГПК не може да намери приложение. В този смисъл е и съдебната практика по чл.362 ал.2 ГПК – решение № 82 по гр.д.№ 844/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. По изложените съображения като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло, включително и по отношение на необжалвалата ищца Р. С. К. – С., необходим другар на С. Ц. С. по иска за собственост поради придобиването на имота в съпружеска имуществена общност, на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като във връзка с констатираното нарушение на процесуалните правила се налага събиране на нови доказателства, на основание чл.293 ал.2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровския окръжен съд № 153 от 16.06.2014г. по гр.д.№ 133/2014 г. изцяло и ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: