Р Е Ш Е Н И Е № 491 Гр.София, 19 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1756/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С определение № 212/ 04.06.13 г.,постановено по Н.Ч.Д.150/13 г. от РС-Раднево, е оставена без уважение молбата за реабилитация на осъдения И. С. Н.. Това определение е потвърдено с решение № 151/01.08.13 г., постановено от ОС-Стара Загора по В.Н.Ч.Д.1185/13 г. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила и на основание чл.420,ал.2 вр.чл..419,ал.1,изр.2 вр.чл.436, ал.2 вр.чл.341,ал.1 НПК, на 16.08.13 г.е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство с релевирано основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на решението, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд и допускане на реабилитация на основание чл.425, ал.1,т.2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: Няма спор,че искателят е бил осъден по Н.О.Х.Д.532/99 г.по описа на РС-Ямбол, присъдата по което дело е влязла в сила на 28.06.00 г.. По нея му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. По това осъждане той е реабилитиран по право по силата на чл.86 НК. Отхвърленото осъждане, за което е поискана съдебна реабилитация, явяващо се предмет на разглеждане в настоящата процедура, е по Н.О.Х.Д.284/09 г.по описа на РС-Раднево, с влязъл в сила съдебен акт на 20.10.09 г., като осъденият е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.197,т.3 вр.чл.195,ал.1,т.4 и 5 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК. Молбата за реабилитация е депозирана в съответния по закон първоинстанционен съд на 09.05.13 г. Това е сторено, тъй като в съгласие с решение № 555/26.01.09 г.,постановено от ВКС,3 н.о.по К.Н.Д.556/08 г., се твърди, че за съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание /в случая четири месеца/,след изтичането на който и след изтичане на още три години след това /както е в настоящия случай/, условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано по силата на чл.87,ал.1 НК /20.02.13 г./. За да оставят без уважение искането за реабилитация,съдилищата са се позовали на разрешението, дадено по решение № 119/06.04.11 г.,постановено от ВКС, 1 н.о.по К.Н.Д.22/11 г. Съгласно него, накратко казано, срокът на изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл едва след изтичане на определения изпитателен срок,откогато започва да тече предвиденият в чл.87 НК реабилитационен срок. Основните доводи, изтъкнати в искането за възобновяване, касаят несъгласието с тезата, отразена във второто посочено решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. ВКС в този му състав няма да навлиза в сериозни теоретични разсъждения, а само ще отбележи,че споделя точно отхвърляната от искателя позиция. Вярно е,че в разпоредбата на чл.87 НК не е предвидено по нарочен начин как се изчислява тригодишният принципен срок от изтичане на този по наложеното с присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от изричната повеля на чл.88 А,ал.3 НК касателно пълната реабилитация по право /започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок/. Но също така е вярно, че при условното осъждане срокът по наложеното наказание следва да приключи с края на определения изпитателен срок, тъй като тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на това лишаване от свобода. В този смисъл дори и без директно препращане към разпоредбата на чл.88 А,ал.3 НК, разрешението се явява същото като приетото от съдилищата по същество. Казаното, пренесено на плоскостта на конкретния казус, води до извод, че тригодишният реабилитационен срок по чл.87 НК започва да тече след изтичане на тригодишния изпитателен срок по чл.66,ал.1 НК за Н., а именно от 20.10.12 г. и приключва на 20.10.15 г. Следователно не е допуснато нарушение на материалния закон, обуславящо възобновяване на наказателното производство. Само в светлината на пълното процесуално изследване трябва да се отговори, че е невярна представата, създадена у осъдения, че разискванията по съдебната реабилитация звучат абсурдно, тъй като при условията на чл.88 А, ал. 1 НК вр.чл.82,ал.1 НК реабилитацията му по право /с оглед невъзможност за повторна реабилитация по чл.86 НК/ би настъпила на 20.10.14 г.,предвид визирания двугодишен срок от изтичане на изпитателния срок по ал.3 на чл.88 А НК. Без съмнение, в съгласие с наложеното реално наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, спрямо молителя не е налице хипотезата на чл.88 А,ал.2 НК. Но същевременно простият прочит на нормата на чл.82,ал.1 НК дава възможност за извод, че пълната реабилитация ще настъпи в петгодишен срок след изтичане на срока на условното осъждане-т.е.,на 20.10.17 г., а не на 20.10.14 г. Очевидно се смесени сроковете по т.4 и 5 на ал.1 на чл.82 НК. Първият такъв, предпоставящ наложено наказание лишаване от свобода по-малко от три години, касае и най-лекото наказание лишаване от свобода, определено на конкретния деец; докато второто касае наказанията,по-леки от лишаване от свобода според систематиката на българския НК. По-нататък, действително, в контекста на оплакване на осъдения, понякога срокът за реабилитация при ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода се явява по-благоприятен. Това обаче е залогът, предоставен на лицето при определено му условно осъждане, даващ възможност за продължаване на живота в съответната обществена среда, без изолиране от нея, но и без изява на динамичен престъпен стереотип, ценим с оглед изпитателния срок. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.Ч.Д.150/13 г. по описа на РС-Раднево, В.Н.Ч.Д.1185/13 г.по описа на ОС-Стара Загора. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/