1 Р Е Ш Е Н И Е № 224 Гр. София, 23 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 991/ 2019 г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНЧД № 175/ 2013 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, отмяна на постановеното по същото дело определение от 10. 06. 2013 г., с което е отменено определението от 16. 04. 2013г., на Окръжен съд- Пловдив, по НЧД № 252/ 2013г., и е оставено без уважение предложението на Пробационния съвет- гр.Асеновград за замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на остатъка от наложеното наказание пробация на осъдения Н. Д. П., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В искането се поддържа, че при постановяване на атакуваното определение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 82, ал. 4 НК. Изтъква се, че относно изпълнението на наказанието пробация, давност не е текла, поради приоритетното изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и на наказанието лишаване от свобода, тъй като в този случай изпълнителната давност на наказанието пробация започва да тече от момента, в който наказанието стане изпълнимо- от освобождаването на осъдения от затвора на 9. 08. 2012г. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, по изложените в него съображения. Осъденият Н. Д. П., редовно призован чрез своя защитник, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното определение Окръжният съд – Пловдив, наказателно отделение, е заменил изцяло остатъка от наложеното по НОХД № 121/ 2009г. на РС- Асеновград наказание на осъдения Н. Д. П., от [населено място]- пробация, с наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца и 5 дни, което е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на осъденото лице, Апелативният съд- Пловдив, с атакуваното въззивно определение е отменил първоинстанционното и вместо него е постановил ново, с което е оставил без уважение предложението на Пробационния съвет- гр.Асеновград за замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на остатъка от наложеното на осъдения Н. Д. П. наказание пробация, по НОХД № 121/ 2009г. на РС- Асеновград. Приел е, че е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация, което е пречка за постановяване на замяната на неизтърпения остатък от него с лишаване от свобода. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо. Депозирано е от легитимен орган- субект на инициатива в производство за възобновяване на наказателно дело, срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета НК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Макар настоящото производство за възобновяване на наказателното дело да е образувано след постъпилото отново във ВКС- на 4. 10. 2019г. искане на главния прокурор, последното е от 28. 10. 2013г., депозирано първоначално на 30. 10. 2013г., с вх. № 29994 от същата дата на Окръжен съд- Пловдив. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Развитите в искането на главния прокурор подробни съображения по приложението на материалния закон, аргументиращи несъгласието му с приетите от апелативния съд правни изводи- относно приоритетното изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и наказанието лишаване от свобода, предвид задължителното съобразяване с изискването съответното наказание (в случая пробация) да е реално изпълнимо, пряко рефлектиращи върху приложението на института на давността за изпълнение на наказанието, принципно се споделят от ВКС. Към настоящия момент обаче е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация спрямо осъдения Н. П.. Определението за одобряване на споразумение по НОХД № 121/ 2009г. на РС- Асеновград, с което на посочения осъден е наложено наказание пробация с определени три конкретни пробационни мерки, е влязло в сила на 9. 04. 2009г. От тази дата започва да тече давностният срок за изпълнение на визираното наказание, съгласно чл. 82, ал. 2 НК. Същевременно, П. е бил осъден и по НОХД № 238/ 2010г. на РС- гр.Асеновград за което считано от 5. 03. 2010г. до 9. 08. 2012г., когато е освободен от Затвора- гр.Пазарджик (л. 89, НЧД № 252/ 2013г.), същият последователно е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. В този смисъл наказанието пробация е станало изпълнимо след 9. 08. 2012г., от който момент нататък следва да се преценяват относимите към изпълнителската давност обстоятелства. От съществено значение за решаването на основния въпрос в настоящото производство- изтекла ли е абсолютната давност за изпълнение на наказанието, с оглед преценката за основания за спиране или прекъсване на давността, е и последното действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. В случая това е решението на Пробационния съвет- гр.Асеновград, при ОС „Изпълнение на наказанията“- гр.Пловдив от 13. 02. 2013г. за сезиране на компетентния ОС- Пловдив по реда на чл. 43а, т. 2 НК за замяна на наказанието на П.- пробация с лишаване от свобода. До произнасянето на АС- Пловдив с влязлото в сила определение от 10. 06. 2013г., с което искането е оставено без уважение, е налице прекъсване на давността за визирания период, от който момент, на основание чл. 82, ал. 3 НК е започнала да тече нова давност. Предвид целия комплекс релевантни данни, безспорни по делото, при отчитане влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието пробация, периодите, в които осъденият се е намирал в пенитенциарно заведение и действията на надлежните органи, предприети за изпълнение на присъдата, е очевидно, че към настоящия момент е изтекла и абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация на осъдения П., установена с нормата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, в случая- три години. Последното изключва всякаква правна възможност срещу същия да бъдат предприемани каквито и да било мерки за изпълнение на това наказание. В този смисъл настоящият съдебен състав съобрази и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/ 2017г., по т. д. № 3/ 2017г. на ВКС, ОСНК. Именно изтеклата абсолютна давност, окончателно преклудираща правото на държавата да изпълни наложеното на Н. П. наказание пробация, е основанието за прекратяване на присъдна преписка № 106/ 2009г., по описа на Районна прокуратура- Асеновград, с постановление от 22. 04. 2019г. на прокурор от същата прокуратура. Ето защо, макар към датата на постановяване на атакувания въззивен съдебен акт абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация да не е изтекла, както се поддържа в искането, и в този смисъл действително е допуснато релевираното нарушение на закона, към настоящия момент, както беше посочено по- горе, тази давност е изтекла и следователно, продължаването на всякакво наказателно производство, отнасящо се до изпълнението на вече погасено по давност наказание, е недопустимо. Поради това искането на главния прокурор за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. Съобразно изложеното до тук и в контекста на правомощията на настоящата инстанция, е безпредметно също така и обсъждането на наличието (или липсата) на други, предходни основания за спиране и прекъсване на давността извън коментираното, доколкото същите биха се оказали изцяло ирелевантни за формирането на крайния извод, респ. за решаване на въпроса за основателността на искането, с което ВКС е сезиран. Не могат да бъдат споделени съображенията на представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание, че изчисляването на давностните срокове, в хипотезата на абсолютна давност за изпълнение на наказание, в случая следва да се изпълни не при условията на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, а съгласно чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 НК. Това е така, защото подлежащото на изпълнение, въз основа на влязъл в сила съдебен акт наказание, е пробация, а не лишаване от свобода. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 175/ 2013г., по описа на Апелативен съд- Пловдив и отмяна на влязлото в сила определение № 111 от 10. 06. 2013г., постановено по същото дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: