Р Е Ш Е Н И Е № 540/2010 г. София, 24.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1278 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Ц. Х. К. , Г. И. Б. и Л. И. Б. от[населено място] чрез адв. М. М. -САК обжалват и искат да се отмени Решение Nо 109 от 11.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 301/2008 година на С. окръжен съд. Поддържа се , че обжалваното решение , с което е отменено решението по допускане на съдебна делба и е отхвърлен иска , е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК досежно уваженото възражение за придобиване на делбения имот на основание давностното владение. Касационното обжалване е допуснато по чл. по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК поради обоснованата от касаторите необходимост от произнасяне по материално-правния въпрос за възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността част от общ недвижим имот , получен в съсобственост по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, обусловен от липсата на съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие – т.е. на основание алеаторен договор прехвърляне право на собственост срещу задължение на приобретателите да издържат и гледат прехвърлителя и е налице изпълнение от страна на всички длъжници- съсобственици , да се приеме , че за този период от време между съсобствениците тече давност в полза на един от тях. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, с който се сочи, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като не е посочено точно и мотивирано изложение , не са посочени въпросите , няма основания покриващи критерия за селекция за допустимост, взема се и становище по съществото на основателността на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл.291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд е отменил решение Nо 189 от 22.10.2007 година на Районен съд- Елин Пелин по гр.д. Nо 162/2006 година за допускане съдебна делба на УПИ- VIII-607 в кв. 63 по плана на селото с площ от 1866 кв.м. при посочените права : за Ц. Х. К., Г. И. Б. и Л. И. Б.- 2/3 идеални части и за К. Г. Т. и М. Й. Т.- обща квота от 1/3 идеална част и е постановил ново, с което уважавайки правоизклюващото възражение за придобивна давност, релевирано от съделителите К. и М. Т. , е отхвърлил иска за делба. За да отмени решението на първата инстанция по допуснатата съдебна делба между страните по делото, на УПИ , находящ се в[населено място] хан, Софийска област , представляващ парцел VIII-607 в кв.63 по плана на селото, с площ от 1866 кв.м., незастроен, при посочените съседи , окръжният съд е приел, че не е налице съсобственост , тъй като имотът е владян само от съделителката К. Т. и съпругът и М. Т. и е придобит в изключителна собственост на основание придобивна давност. Придобиването по давност на съсобствен недвижим имот от страна само на някой от съсобствениците, предполага упражняване на фактическата власт по отношение на процесния недвижим имот с намерение за своене, за период по дълъг от 10 години. Упражняването на тази фактическа власт следва да демонстрирано явно, необезпокоявано от страна на останалите съсобственици, които да съзнават , че упражняващият фактическата власт на общ имот съсобственик , не го държи за тях от отношение на съсобствените им части, а за себе си изцяло, като собственик, упражнявайки собственическите правомощия. Когато основанието за възникване на съсобствеността е алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му от всички преобретатели, то знанието на всеки от тях за престиране на поетата грижа и издръжка по отношение на прехвърлителя и съзнателното изпълнението на тази престация, изключва промяна на намерението , с което някой от тях упражнява фактическата власт по отношение на целия имот – владение за себе си и държане за останалите. Изпълнението на поетото по този вид договори облигационно задължение да се престира поетата грижа и издръжка спрямо прехвърлителя на едно вещно право, е изпълнение по каузален договор т.е. изпълнение , което има основание и това основание е придобитото вещно право, поради което изпълнението да се престира грижа и издръжка е корелативно обвързано от това съзнание за придобитото вещно право. Ето защо тази връзка като основание на договора , не може да се разкъса като се приеме , че макар и да изпълнява поетото по договора задължение , съсобственикът се е дезинтересирал от придобитото вещно право. Основанието на двустранната правна сделка е целта, която се иска и постига чрез разместване на ценностите между правните сфери на договарящите лица . При алеаторните договори за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане основанието / каузата/ не се изчерпва само с придобиване правото на собственост, но включва и срочното задължение на приобретателя вместо плащане на цената на придобития имот, да престира ежедневно и пожизнено грижи в полза на приобретателя. Именно чрез основанието се разкрива двустранната връзка : придобиване на собственост за едната страна- до задоволяване потребността от пожизнена грижа и издръжка за другата страна. Докато се изпълнява задължението за гледане и издръжка от приобретателя съсобственик, не може да се приеме , че той не счита придобития имот за свой и някой от останалите съсобственици може да промени своето отношение , като счете за свой личен , общия придобит по договора имот . Изложеното не касае хипотезите, когато договорът, въз основа на който е придобита общата съсобственост не се изпълнява. С оглед на изложените съображения и след преценка на наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Исковото производство е образувано през 2006 година по заявения от иск за съдебна делба от Ц. Х. К., Г. И. Б. и Л. И. Б. срещу К. Г. Т., в последствие и срещу съпруга и М. Й. Т. на съсобствен парцел VIII-607 в кв.63 по плана на[населено място] хан , [община] – 1886 кв.м.. Делбеният имот е придобит по силата на договор за издръжка и гледане по НА Nо 34/74 година, с които договор П. К. и Ц. Х. Ф. – прехвърлят /продават/ на Ц. Х., К. Г. и И. Г. Б./ почина и наследен от дъщерите си Г. и Л./ срещу задължение за издръжка и гледане своя собствен недвижим имот : празно дворно място 1886 кв.м, съставляващо парцел VIII-607 в кв.63 по плана на[населено място] хан , [община]. Ответниците М. и К. Т. са релевирани възражения , че за времето след смъртта на П. К. от 1992-1993 година , са завзели имота и са го придобили на основание давностно владение Неправилно, при данните по делото и с оглед на изложените съображения касаещи приложението на чл. 79 ал.1 ЗС в хипотези на придбивно основание-алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане , решаващият –въззивен съд е приел, че няма съсобственост, която да подлежи на съдебна делба , поради обстоятелството , че имотът е придобит от К. и съпруга и М. Т. по давност , след като същите единствено са упражнявали фактическата власт на имота за себе си, но не и за другите съсобственици. При категорично установените данни , че сестрата и нейните племенници са изпълнявали поетото по договора по НА Nо 34/74 година задължение за издръжка и гледане на болния прехвърлител- брат и чичо , възражението за придобивна давност , поради променено отношение при упражняване на фактическата власт на имота , е неоснователно. Не може да бъде установена промяна в субективното отношение към вещта само от стана на лицата , упражняващи фактическата власт на имота , без тяхното новото отношение на своене на общата вещ ,да не е демонстрирано спрямо останалите съсобственици и то спокойно, необезпокоявано. Данните по делото , че съпругът на К. не пускал никого в имота и не разрешавал на останалите да го ползват, заключвал къщата , не могат да мотивират извод за спокойно демонстрирано отношение на своене, а данните , че сестрата на болния и нуждаещ се от грижи прехвърлител Ц. Ф.- Ц. Х. и племенниците , дъщери на покоен едноутробен брат И., са полагали грижи , обуславят извод, че в нито един момент последните не са престанали да считат имота за свой. Релевираното възражения за придобиване имота от страна на К. и М. Т. на основание придобивна давност , не намира основание в събраните доказателства ,а с оглед на изложените съображения по поставения материално-правен въпрос за възможността да се промени субективното отношение на един от преобретателите на имота, когато същият е придобит на основания алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Искът за съдебна делба е основателен. Налице е съсобственост на придобития по НА 34/1974 година недвижим имот- УПИ VIII-607 в кв. 63 по плана на[населено място] хан, [община] с площ от 1866 кв.м. между страните по делото . Тази съсобственост следва да бъде ликвидирана по съдебен ред, по заявения иск, като се допусне делба при следните права на съсобствениците : за Ц. Х. К. – 1/3 идеална част, за Г. И. Б. и Л. И. Б. – като наследници на И. Г. Б. общо 1/3 идеална част или по 1/6 идеална част за всяка една от тях и за К. Г. Т. и М. Й. Т.- в режим на съпружеска имуществена общност квота от 1/3 идеална част . Претендираните разноски следва да се присъдят при условията на чл. 293 а ГПК / отм./ По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 109 от 11.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 301/2008 година на С. окръжен съд по отхвърления иск за съдебна делба и вместо него п о с т а н о в я в а: ДОПУСКА да се извърши , на основание чл. 282 ал.2 ГПК / отм./ във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН , съдебна делба на следния недвижим имот : - УПИ VIII-607 в кв. 63 по плана на[населено място] хан, [община], цялият с площ от 1866 кв.м. между страните по делото при права : за Ц. Х. К. – 1/3 идеална част, за Г. И. Б. и Л. И. Б. – като наследници на И. Г. Б. общо 1/3 идеална част /или по 1/6 идеална част за всяка една от тях / и за К. Г. Т. и М. Й. Т. - общо 1/3 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност . Връща делото на Районен съд –Елин Пелин за продължаване съдопроизводствените действия по извършване на делбата. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: