Р Е Ш Е Н И Е № 178 Гр.С., 09.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р. при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.375 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32450, [населено място], общ. Котел, срещу решение №.192/10.11.16 по г.д.№.455/16 на Сливенски окръжен съд - с което, след отмяна на реш.№.45/28.07.16 по г.д.№.137/15 на Районен съд Котел, са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. П. Л. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.473/1.06.17 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта с която искът на Д. Л. по чл.344 ал.1 т.3 КТ е уважен за сумата над 3639лв. до 4367,22лв. по въпроса за допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл.220 ал.1 КТ и претендираното обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ е основателна. Намерил, обаче, направеното от ответника възражение за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл.220 ал.1 КТ /727,89лв./ за недопустимо, тъй като все още няма влязло в сила решение, с което уволнението да е признато за незаконно. Поради това и на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ на ищцата е присъдена цялата претендирана за 6месеца сума от 4367,22лв. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: В задължителната практика на ВКС /реш.№.770/8.12.10 по г.д. №.312/10, ІІІ ГО, реш.№.271/17.10.12 по г.д.№.409/11, ІІІ ГО/ безспорно се приема, че обезщетението по чл.220 ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 КТ – тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. По основателността на касационната жалба: По делото няма спор, че вследствие на признатото за незаконно уволнение на ищцата тя е останала без работа за период от 6месеца, че полагащото й се обезщетение за същия съгласно чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ е в размер на 4367,22лв. и не й е било платено, че й е било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ в размер на 727,89лв. Спорен е въпросът може ли да се извърши прихващане между вземането по чл.344 ал.1 т.3 КТ и изплатено от работодателя обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че обезщетението по чл.220 ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението е отпаднало основанието за изплащането на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ, се дължи връщането му. При това положение и наличието на своевременно заявено възражение за прихващане, предпоставките за извършване на компенсация са налице. С оглед приспадане на размера на платеното обезщетение по чл.220 ал.1 ГПК, дължимото такова по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 ал.1 КТ възлиза на 3639,33лв. За тази сума искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 4367,22лв. следва да се отхвърли. С оглед на изложеното, въззивното решение в частта, с която първоинстанционното такова е отменено по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв. и касаторът е осъден я плати, е незаконосъобразно и трябва да се отмени – а вместо това искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ в тази част се отхвърли. С оглед изхода на спора по подадената касационна жалба и съразмерно на уважената и отхвърлената част от нея на Д.Л. се дължат 440лв. разноски за адвокатско възнаграждение /от общо направени 600лв./, а на военното формирование-105лв. /30лв. ДТ, 25лв. ДТ, 50лв. юрисконсултско възнаграждение/ - или при условията на компенсация на Д.Л. се дължат 335лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.192/10.11.16 по г.д.№.455/16 на Сливенски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено реш.№.45/28.07.16 по г.д.№.137/15 на Районен съд Котел за отхвърляне на предявения от Д. П. Л. срещу Военно формирование 32450 с.М., общ. Котел, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв. и Военно формирование 32450 с.М., общ. Котел, е осъдено да плати на Д. П. Л. сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Л. срещу Военно формирование 32450, [населено място], общ. Котел, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв. ОСЪЖДА Военно формирование 32450, [населено място], общ. Котел, да плати на Д. П. Л. 335лв. /триста тридесет и пет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: