Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 121   гр. София, 26 февруари 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари..две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова............................………………….………в присъствието на прокурора Антони Лаков......…………..………………........изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....….....наказателно дело № 10 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 265/2009 г. на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 84/25.06.2009 г., с което е била потвърдена изцяло присъда № 250/24.03.2009 г. на Сливенския районен съд по НОХД № 13/2009 г. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в цялостно потвърждаване на присъдата, вкл. относно осъдените М. М. А. и И. И. А., за които е бил приложен чл. 67 ал. 3 от НК без да се съобразят настъпилите в този текст, а също и в чл. 42б ал. 1 от НК законови промени, публ. в ДВ. Бр. 27/10.04.2009 г. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Сливенския окръжен съд. Осъдените А. и А. , редовно призовани за с. з. пред ВКС, не се явяват, нито упълномощени от тях защитници. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С въззивното решение Сливенският окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 250/24.03.2009 г. по НОХД № 13/2009 г., включително в частта, в която подсъдимите М. М. А. и И. И. А. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3 (и т. 7 за А. ), вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК (само за А. ), за което им е било наложено наказание лишаване от свобода (6 месеца за първия и 1 година за втория), чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. На основание чл. 67 ал. 3 от НК съдът е постановил всеки един от тях да търпи през изпитателния срок и пробация, включваща мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 от НК с различна продължителност. Към момента на постановяване на въззивното решение (25.06.2009 г.) текстът на чл. 67 ал. 3 от НК е бил променен (редакция ДВ. Бр. 27/2009 г., в сила 13.04. 2009 г.), като съществувалата дотогава възможност за налагане на пробация, включваща множество пробационни мерки, е била ограничена до налагане на само една такава измежду посочените в чл. 42а ал. 2, т. 1-4 от НК. Освен това промяна е настъпила и в текста на чл. 42б ал. 1 от НК (ДВ. Бр. 27/09 г., в сила от 01.06.2009 г.), касаеща пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” в аспекта на възлагане на задължение на съда да определя периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител, което не може да бъде по-малко от 2 пъти седмично. Въззивният съд не е съобразил тези промени, които следва да се третират като по-благоприятен закон по чл. 2 ал. 2 от НК и чието приложение е било задължително в контекста на изискването по чл. 314 ал. 2 от НПК независимо, че присъдата е била обжалвана от друг подсъдим – М. КАЙНОВ. Затова, като е потвърдил присъдата изцяло, включително в частта, в която на всеки един от осъдените А. и А. е била наложена по реда на чл. 67 ал. 3 от НК пробация с три пробационни мерки вместо една, при това измежду посочените по чл. 42а ал. 2, т. 1-4, сред които не е безвъзмезден труд в полза на обществото (по чл. 42а ал. 2, т. 6), както и няма определена продължителност на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес, Сливенският окръжен съд е нарушил закона. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред в тази му част, то може да бъде поправено чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК     Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 265/2009 г. на Сливенския окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 84/25.06.2009 г., с което е била потвърдена изцяло присъда № 250/24.03.2009 г. на Сливенския районен съд по НОХД № 13/2009 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.