Р Е Ш Е Н И Е №. 26 гр. София, 04.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1505 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. и С. С. срещу решение №6 от 05.01.2015 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС /поправено с решение №186 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС/, в частта му, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Т. и С. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за сумите от по 100 000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им Л. Д. В.. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че изводите на съда за липса на активна материално-правна легитимация на ищците са направени в нарушение на материалния закон, като между ищците и наследодателката им – тяхна баба, е съществувала дълбока психологична връзка на обич и доверие, която се е задълбочила особено след смъртта на майка им. Навеждат се и доводи, че възприетият от въззивният съд процент на съпричиняване е в разрез с установените по делото факти относно ненатоварената улица, на която е станало произшествието, като с оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация – Гаранционен фонд заявява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че възприетите от въззивния съд изводи за липса на материално-правна легитимация за ищците и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, са правилни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Д. Й. Б. - трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд не заявява становище. С определение №665 от 22.11.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да се произнесе въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор; виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност не е била застрахована; конкретния фактически принос на пострадалата към вредоносния резултат – последната се е намирала на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, поради което има 30% фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания; наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Позовавайки се на задължителните указания дадени в ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г. е достигнал до извод, че внучките на починалата не са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й, поради което е отхвърли предявените искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за сумите от по 100 000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им Л. Д. В.. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Посочено е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като изводите на САС, отричащи по принцип активна материално правна легитимация на ищците, противоречат на материалния закон. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. №440/2010 г. на ОС Благоевград, Д. Й. Б. е признат за виновен в това, че на 09.06.2009 г., при управление на МПС - т.а.„Фиат 40НЦ” с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение на ЗДвП – чл.116, пр. първо и последно и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на неправилно стоящата в платното за движение – Л. Д. В. [ЕГН] - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 от НК. Гражданската отговорност на Д. Й. Б. не е била застрахована, като ищците са низходящи по права линия от втора степен – внуци, на починалото в резултат на ПТП лице. От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел се установява, че ищците са израснали при баба си, като след преместването им в Х., а по-късно и в София, където се омъжили, всяка година прекарвали по цяло лято с нея. Ищците имали силна връзка с баба си, последната полагала много грижи за тях, чистела, готвела, като била като тяхна майка. Смъртта й се отразила много тежко на ищците, които трудно я преживяват, на погребението плакали много, а след смъртта на пострадалата събиранията и веселбите в къщата, които били обичайни, престанали. Въз основа на изложените факти, настоящият състав на ВКС приема, че ищците са активно материално легитимирани по предявените искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ. С оглед конкретните установени по делото обстоятелства, сочещи на силна привързаност и трайни емоционални връзки, водещи до надхвърляне /по интезитет и времетраене/ на нормално присъщите за родствената връзка, болки и страдания, ищците следва да бъдат обезщетени за действително претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им, като съобразявайки възрастта на починалата, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между нея и ищците духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки и страдания, както и обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 15 000 лв., за всяка от ищците. С оглед установеното по делото обстоятелство, че към момента на ПТП, пострадалата, в нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, се е намирала на пътното платно /доводите за интензитета на движение по улицата, на която е настъпило ПТП, са неотносими към поведението, което с оглед разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, пешеходците следва да спазват при движение/, настоящият състав намира, че е налице 30% фактически принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат, предвид което в полза на ищците следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 500 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от 04.04.2012 г., когато е изтекъл тримесечния срок от датата на завеждане на претенцията по чл.288, ал.7 от КЗ /отм./, до окончателното изплащане, а за разликата до пълните предявени размери от по 100 000 лв., исковете се явяват неоснователни. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено: в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове в частта им за сумите от по 10 500 лв.; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на разноски в полза на ответника над сумите от по 626.50 лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение пред САС, над сумите от по 2 371.75 лв. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, отхвърлящо исковете за разликата над сумите от 10 500 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на по 625.50 лв., и с която ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение пред САС от по 2 371.75 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът по касация и по исковете следва да заплати по сметка на ВКС - сумата от 210 лв., по сметка на САС - сумата от 210 лв. и по сметка на СГС - сумата от 420 лв., представляващи дължима държавна такса. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част от исковете, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците направени пред ВКС разноски в размер на 372.23 лв., а всяка от ищците дължи на Гаранционен фонд, юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №6 от 05.01.2015 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС /поправено с решение №186 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС/: в частта му, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Т. и С. С. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за сумите от по 10 500 лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им Л. Д. В., в частта му, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която С. С. Т. и С. С. С. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд разноски над сумите от по 626.50 лв. и в частта му, с която С. С. Т. и С. С. С. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение пред САС, над сумите от по 2 371.75 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на С. С. Т. [ЕГН] и на С. С. С. [ЕГН] на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./, сумите от по 10 500 лв. на всяка от тях, обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им Л. Д. В., ведно със законната лихва от 04.04.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на СГС, сумата от 420 лв., държавна такса, по сметка на САС, сумата от 210 лв., държавна такса и по сметка на ВКС, сумата от 210 лв., държавна такса. ОСЪЖДА С. С. Т. [ЕГН] и С. С. С. [ЕГН] да заплатят на Гаранционен фонд, сумата от по 90 лв., всяка от тях, юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА решение №6 от 05.01.2015 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС /поправено с решение №186 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№3117/2014 г. на САС/: в частта му, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Т. и С. С. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 10 500 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., в частта му, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.д.№16848/2013 г. на СГС, ГО в частта, с която С. С. Т. и С. С. С. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд разноски в размер на по 625.50 лв. и в частта му, с която С. С. Т. и С. С. С. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение пред САС в размер на по 2 371.75 лв. Решението е постановено при участието на Д. Й. Б. [ЕГН] като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.