1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. София,05 май 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието
на прокурор от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА,
изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №58/2011 г.
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Н. П. , чрез адвокат М. С. от АК[населено място], за възобновяване на НОХД № 2065/2009 г. на Районен съд- гр.Добрич и отмяна на постановената по него присъда № 20 от 11.06.2010 г. , с която е признат за виновен за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК във връзка с чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК , е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61 т.2 във връзка с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Присъдени са и направените разноски и в двете фази на процеса.
В искането се изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наказанието, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доводите за съществени процесуални нарушения са: показанията от двете пострадали лица са събрани по друго наказателно производство; пострадалите К. и С. не са уведомени за започване на досъдебното производство, нито им е предявено същото; нарушен е чл. 255, ал. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като те не са уведомени за насрочване на съдебното заседание по делото ; ограничени са правата на пострадалите по чл. 15, ал. 4 НПК, чл. 74, чл. 75, чл. 76, до чл. 79 и чл. 84 НПК; съдията-докладчик е насрочил съдебно заседание за 04.11.2009г. като е разяснил само процесуалните права на подсъдимия, но не е разяснил реда за упражняване правата на пострадалите свидетели; нито съдът не е разяснил на пострадалите за възможността да участват в съдебната фаза като страна по делото- частен обвинител или граждански ищец; нарушен е чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като не е даден отговор на доводите във въззивната жалба на защитата на подсъдимия; въззивният съд е нарушил чл. 14 НПК; вътрешното убеждение на съда не е изградено въз основа на всички обстоятелства по делото. Доводите за явна несправедливост на наказанието са : от извършване на деянието - месец октомври 2005г., до момента, е изминал период от пет години, поради което наказанието няма да има превъзпитателна, а репресивна цел ; при определяне на наказанието Д. е приел като отегчаващи вината обстоятелства наличието на минали осъждания, въпреки, че подсъдимият е реабилитиран за извършеното от него престъпление по чл. 195 от НК, за което е наказан с по НОХД №378/1997г. на Д., а по НОХД №575/2007г. по описа на Д. на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба”.
Претендира се отмяна на присъдата, респективно и на решението на въззивния съд, с която то е било потвърдено, и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.
ОСЪДЕНИЯТ С. Н. П. И ЗАЩИТАТА - АДВОКАТ М. С., редовно призовани не се явяват и не сочат уважителна причина за неявяването си в съдебното заседание пред ВКС.
ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение, защото доводите за процесуални нарушения са свързани с правата на пострадалите . Тези действия на съда не засягат правото на защита на осъдения и не са основание за отмяна на съдебните актове по инициатива на осъдения. Периодът на изминалите пет години от датата на деянието до влизане в сила на съдебни акт се дължи и на неправомерното процесуално поведение на осъдения. Реабилитацията не отменя възможността за извода, че осъденият не е бил предупреден и превъзпитан от предходните му осъждания.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 20 от 11.06.2010 г. по по НОХД № 2065/2009 г. на Добричкия районен съд подсъдимият С. Н. П. е признат за виновен в това,че на 27.10.2005 г. в[населено място] в съучастие[населено място] А. , при продължавано престъпление е отнел чужди движими вещимобилен телефонен апарат „Н. 1100" на стойност 90 лв. от владението на П. В. С. и сумата от 58 лв. от владението на Д. Р. К. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, като на обща сума на отнетите вещи е 148 лв. ,поради което и на основание чл.198 ал.1 във връзка с чл.20 ал. 2,чл. 26 ал.1 от НК и във връзка с чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, което на основание чл. 61 т.2 във връзка с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.Подсъдимият е осъден да заплати направените в досъдебното и в съдебното производство разноски.
По въззивна жалба от защитата на подсъдимия П. е образувано производството по внохд№403 /2010 г.на Окръжен съд-гр.Добрич, по което с решение № 160 от 01 ноември 2010 г. присъдата е потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. При тези данни, искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено от оправомощеното от закона лице в изискуемия се 6-месечен срок съгласно чл. 421, ал. 3 от НПК.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са изцяло неоснователни. В искането те са изброени изчерпателно: неправилно формирано вътрешно убеждение на съдилищата поради непълно, необективно и невсестранно изследване на обстоятелствата по делото, неправилна оценка на събраните доказателства; неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение.
ВКС не споделя тези оплаквания. Във въззивното решение се съдържат мотиви, в които аргументирано е отговорено на наведените основания и доводи в жалбата на защитата на подсъдимия , поради което не е нарушена нормата на чл. 339, ал. 2 НПК. Отговорено е защо се явяват неоснователни доводите за несъбрани показания на пострадалите свидетели К. и С. в досъдебното производство, след неговото разделяне на основание чл.216, ал.1 НПК. Съдът е посочил, че с постановление от 26.05.2006 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- гр.Добрич е разделено полицейско производство № 1213/2005 г. относно неустановен съучастник на обвиняемия Б. А.. Следователно всички извършени до този момент процесуални действия, преди разделянето на производството, са запазили своето правно значение и по новообразуваното досъдебно производство и са част от него. Поради това и не се е налагало повторното им събиране. Гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите пред съдия на пострадалите лица- свидетели Д. К. и П. С., както и показанията на свидетеля Д. Д. са отразени в протоколите за разпит на свидетели , приложени по делото на л.5 -7, л.8-9 и л.10-11. Те са приобщени към доказателствените източници в съдебната фаза на процеса, по реда на чл. 281, ал.1,т.2, предл.2 НПК . Свидетелите К. и Д. са разпитани отново в съдебната фаза, при условията на състезателност , публичност и при възможността в пълна степен страните да задават въпросите си към тях, а защитата на подсъдимия да противопоставя своите въпроси на свидетелите на обвинението и да сочи свои доказателствени източници.
Доводите които защитата прави за ограничаване на правата на пострадалите като основание за възобновяване и отмяна на атакуваните съдебни актове, са неотносими към правото на защита на подсъдимия. Липсва накърнен правен интерес на осъдения. Правото на жалба, както и правото на искане за възобновяване са основни средства за упражняване на правото на защита, при ограничаване на правата и законните интереси на страните в процеса. Упражняването им обаче е свързано с прякото и непосредствено засягане на правата на обжалващата или искащата възобновяване страна, но не и на правата на други страни в процеса. Съдържанието на разпоредбите, предвиждащи правото на жалба , респ. право на искане за възобновяване , каквито са чл. 318, ал. 4, чл. 349, ал. 2 и ал. 3, чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК ясно очертава правния интерес от обжалване като основание за тяхната допустимост. Следователно, доводите в искането на осъдения за съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита поради непредявяване на пострадалите свидетели на досъдебното производство и неразясняване на правата на пострадалите за възможността да се конституират като страни в съдебната фаза, не са относими към правото на защита на подсъдимия, респ. на осъдения. О. по-малко тяхното евентуално засягане би могло да доведе до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, респ. на осъдения. Въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни. ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на решаващите съдилища е било опорочено. Липсва нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. От събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието, то е определено в законовопредвидените предели, като при отмерването му на пет години и шест месеца лишаване от свобода са обсъдени и надлежно оценени, съобразно тяхната тежест и значение, всички обстоятелства включени в обхвата на чл. 54 от НК.
Периодът на изминалите пет години от датата на деянието до влизане в сила на съдебни акт се дължи и на процесуално поведение на осъдения. Досъдебното производство е било спирано и възобновявано в период от четири години, поради установяване и издирване на извършителя на деянието като едва на 12.06.2009г. П. е бил издирен и привлечен като обвиняем. Реабилитацията по предходните му две осъждания несъмнено по правни последици заличава осъждането, но не отменя възможността у решаващият съд за извод, като направеният от съдилищата по фактите, че предходните осъждания не са довели до предупреждаване и превъзпитание на дееца за спазване на закона. Особено показателен за тежестта на извършеното е отчетеният от съдилищата мотив на деянието, а той е чрез физическата принуда ,упражнена от подсъдимия пострадалите да бъдат накарани да разпространяват наркотици. Като са отчели тези определящи вината данни на осъденото лице, съдилищата не са подценили и установените по делото смекчаващи вината на П. обстоятелства. Това са възстановяването на имуществени вреди на единия от пострадалите, свид.К. и данните от приобщената характеристика. Следователно, определеното под средния размер на предвиденото в закона за престъплението наказание е покрито от критериите за справедливост.
Първоинстанционният съд е изложил достатъчно съображения по въпроса за индивидуализацията на наказанието, които са възприети от въззивната инстанция, така че волята на съдилищата да наложат именно този размер на санкцията, не само може да бъде проследена и проверена, но и да бъде оценена като формирана в съответствие с данните по делото и със закона.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. П. , изготвено чрез адвокат М. С. от АК[населено място], за възобновяване на НОХД № 2065/2009 г. на Районен съд- гр.Добрич и отмяна на постановената по него присъда № 20 от 11.06.2010 г. , потвърдена с решение № 160 от 01 ноември 2010 г. по внохд№403 /2010 г.на Окръжен съд- гр. Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |